Тренировки и мисли

11.03.2020 by BoikoDDD

Аз съм човек, който обича здравословния начин на живот, въпреки че не го спазвам напълно. Отделям достатъчно време за тренировки, за да се чувствам пълноценен и здрав физически и психически. За мен е важно да имам баланс в живота си и да не прекалявам с нищо. Подвластен съм на максимата, че всичко е полезно в нормални количества.

Но пред няколко дни прочетох интервю на известна инстаграм инфлуенсърка. Едни нейни думи ми се забиха в съзнанието и размишлявам само по тях. Въпросната дама има прекрасно тяло, спортува и се храни здравословно. Тя насърчава последователите си да се поддържат във форма като спазват нейния режим и споделя, че не разбира хората, които не могат да отделят по 1 час на ден за тренировка. Точно това не ми дава мира.

Хем съм съгласен с това твърдение, хем не напълно. Разбира се, че ако желаеш да има здраво тяло, трябва да вкараш в ежедневието си и физически упражнения. Но това не е необходимо да се случва на всяка цена. Ако живеете под стрес дали ще намерите време за дневната си тренировка, определено няма да ви се отрази добре.

Ще ви дам един пример. Представете си, че сте майка и имате дете. Нормално е грижите и енергията ви да са посветени на малчугана и поддържането на дома. Между всички ангажименти ще е трудно всекидневно да имате 1 час, посветен на тялото ви. Да, ще може да си намирате няколко минути, в които да се раздвижите и ще е достатъчно.

Красивото тялото е атлетичното тяло. За него не се изискват постоянни тренировки. Може би ще е добре първите три месеца да тренирате наистина усилено, а след това да само да поддържате. Тайната се крие в постоянството.

Комбинацията от правилно хранене и спорт винаги дава резултати. Съветът ми е да включите в графика си физически упражнения, които ви доставят удоволствие. Грижете се за тялото си и то ще ви се отблагодари. Но не прекалявайте, защото всяка крайност е пагубна.

Лично от Бойко

Кога да се откажем от любовта?

03.02.2020 by BoikoDDD

Любовните връзки между хората са най-естественото нещо на този свят. Те ни носят голямо щастие и неописуема радост, но понякога ни дават и отлични уроци. Да преживееш любовта, да се разочароваш, да продължиш и пак да обичаш с цялото си сърце е достойно.

Понякога ни се налага да си кажем „стига“ и да прекратим взаимоотношенията си с половинката. Тогава се чувстваме наранени както ние самите, така и човекът отсреща. Кога обаче се стига дотук, кога е точният момент да се откажем и защо?

Един от контекстите, в който може да разгледаме прекратяването на връзката, е когато сме толкова влюбени, че не забелязваме несъответствията. Понякога искаме да направим всичко, за да заработят нещата между двойката ни, но докато го правим едностранно с цената на всичко, ние се похабяваме и това може да ни донесе голям дискомфорт. По този начин се обричаме да живеем в дълбоко нещастие. Не си позволяваме да се разделим, защото ни е страх. Но истината е, че именно в тези моменти спирането е най-добрият вариант и за двамата.

Когато мъжът и жената останат разделени за известно време преценяват дали могат да продължат напред заедно или не. Понякога да отстъпиш крачка назад е наложително. Така ще можеш да разбереш дали да се откажеш или ти е била необходима голяма засилка, за да се изстреляш с всички сили напред.

В нормалния живот, ако се спънем, променяме пътя си, но в любовта оставаме в дупката, докато сме вече без сили. Така виждаме, усещаме, осъзнавам, че връзката ни вече е „изгоряла“ от любовта си и че ни е дала всичко необходимо, но отказвам да го признаем на глас. Удряме в стената, борим се с вятъра и накрая угасваме, защото не сме преценили кога да се откажем.

Не бива да спираме притока на любов в живота си, но не бива да го желаем и на всяка цена. Любовта винаги идва. Ние трябва да сме достатъчно будни и осъзнати, за да я видим и да ѝ се насладим. А когато е дошло времето да отлети, да я оставим и да очакваме следващото ѝ посещение.

Лично от Бойко

Как да решим кой да поканим на сватбата?

11.01.2020 by BoikoDDD

В днешно време всеки иска малка сватба, само с най-близките хора. Не е малък процентът на хора, на които просто не им се занимава със стотици гости, но ако трябва да сме напълно честни, причината е основно икономическа. Именно банкетът е нещото, която отнема най-голямото парче от сватбения бюджет, а едно от първите съкращения, когато става въпрос за коригиране на сумата, е в списъка с гости, като се има предвид менюто в ресторанта и не само: всеки гост добавя не само още едно място със съответните порции, но и още една покана, още вино и шампанско, нуждата от по-голяма торта. Въпреки че всеки се зарича да ограничи гостите на сватбата си до абсолютния минимум, пак някак си се озоваваме със списък от 300 души, от които половината нито един от младоженците не е срещал.

Подготвил съм ви няколко съвета как да подберете кой е достатъчно близък да бъде поканен на малката ви интимна церемония… и кой не.

1. Започнете отрано

Съставянето на списък с гости е една от първите задачи на младоженците. Не само, че броят на гостите обуславя цената (и обратно), но и поканите трябва да бъдат изпратени поне три месеца предварително. Списъка с приоритетни гости трябва да бъде съставен съвместно между младоженците, за да няма недоволни. Какво всъщност искаме повече от всичко друго: масивна сватба или интимен празник? Връзката между броя на присъстващите и цената на сватбата, е първата, която определя размера на списъка с гости.

2. Мислете като стратег

Също толкова важен е броят на гостите, които в крайна сметка няма да могат да присъстват. Това число варира значително от една церемония до друга, в зависимост от това кога сте определили датата. Например, по време на ваканционен период, на специална дата или дори през пиковия сезон за сватби, когато други двойки може също да празнуват собственото си бракосъчетание, вероятно окончателният списък ще се окаже по-къс от предварителния. Страничните ангажименти, гостите, които по една или друга причина не могат да си позволят да присъстват, времевата рамка, в която изпращате поканите, гостите, пътуващи от други градове и дори държави и анулации в последния момент – всички тези неочаквани препятствия играят роля. При толкова много фактори е трудно да се определи предварително колко хора ще потвърдят участието си, въпреки че можете приблизително да прецените: между 15 и 25% вероятно няма да успеят да дойдат, особено ако датата на сватбата ви съвпада с един от споменатите по-горе случаи.

За да се възползвате максимално от анулациите: първо направете списък със задължителни гости, и изпратете поканите един месец преди да направите резервацията (която също трябва да стане месеци предварително). Когато получите първата вълна анулации, изпратете нова партида покани на онези, които не са били включени в първата партида, защото не са били толкова приоритетни.

3. Настройте гостите към възможностите на пространството

Има булки и младоженци, които коригират избора на пространство в зависимост от броя на гостите. На други е ясно от самото начало, че искат да се оженят на плаж или в малка селска църква: от самото начало капацитетът ще бъде ограничен в зависимост от обстоятелствата. Ако пространството, с което разполагаме, е намалено, това е валидно извинение за съкращаване на списъка с гости – всеки би разбрал, ако се наложи да отпадне от списъка по тази причина.

4. Задайте правила и ги спазвайте

Що се отнася до записването на имена на хартия, препоръчително е всеки човек да прави това поотделно, спазвайки критерии, които са предваритело уговорени. Няколко примера: ограничете броя на +1, т.е. гостите, които ще дойдат като двойка или дори с деца. Или може да поканите само общи приятели и познати (така че другият да не вижда непознати лица на сватбата) или да не каните хора, с които не сте разговаряли повече от година. Добре е също така да организирате списъка по слоеве, в концентрични кръгове, поставяйки булката и младоженеца в центъра, а гостите подредени по ред на близост (и според това колко ги харесвате) в следващите кръгове. По този начин, ако трябва да махнете някой, ще бъде по-лесно да започнете с външния слой.

Лично от Бойко

Къде отведе музата Стивън Кинг този път?

02.12.2019 by BoikoDDD

Преди около месец излезе един филм, който никой не си е поръчвал, направен по книга, която малко хора ги интересува. Става реч за „Доктор сън“ на Стивън Кинг.

Това, което прави „Доктор сън“ по-интересна от другите книги на Стивън Кинг не е, че сюжета е по-добър или че включва някаква особено оригинална мисъл, а че е продължение на всеизвестната класика „Сиянието“. Това продължение излезе през 2013 г. – 36 години след оригинала.

Не знам точно какво е вдъхновило Кинг да възкреси една от най-обичаните му творби – може би най-обичаната. Може би и на него му е любима и е искал да пише още за нея, но даже и това да е така, 36 години са си много. По този начин обаче също „посяга“ на повече от една светиня – самата книга, която е модерна класика в жанра, и филмът на Алфред Хичкок, който сред не-особено-четящите е още по-голяма светиня (въпреки че самият Кинг не харесва адаптацията).

Аз прочетох книгата, когато излезе, и, въпреки въвеждащото изречение към тази публикация, бих казаал, че ми хареса. Нямаше почти нищо общо със „Сиянието“ като тон и стил, но това показва развитието на автора през годините. „Сиянието“ е писано през мрачно време за Стивън Кинг, през което се е борел с алкохолизъм и какви ли не други проблеми, а „Доктор сън“ е писана през по-добри години, след като вече се е „изчистил“. Всичко това си личи от текста.

Въпреки това не съм сигурен, че ще гледам филма. Едно е авторът да реши да продължи собствената си творба, въпреки че вече се е променила визията му – в крайна сметка въпросът „Какво стана с Даниел след събитията на първия роман?“ си е доста добър. Но Алфред Хичкок вече не е тук да поеме филмовата адаптация. Не знам дали някой друг може да пресъздаде уникалния му стил.

Вие смятате ли да гледате „Доктор сън“?

Лично от Бойко

Снежният човек – изчезващ вид

19.10.2019 by BoikoDDD

Любимо занимание на българина е да мрънка за времето. Топло му е, студено му е, духа много, дъжд вали – винаги има нещо.

Е, днес ще последвам тази славна българска традиция и аз също ще помрънкам малко за времето. В частност, за това колко се е променил климата в Южна България през последните години и как вече не знаем кога свършва есента и започва зимата.

Не знам как стоят нещата в останалата част от страната – мисля, че не е чак толкова осезаема разликата, но може и да греша – но на юг от Стара планина, в низините, в последно време не знаем как да се обличаме. През лятото дъждове до края на юли, есента закъснява с по 1-2 месеца, зимата изобщо не идва както си му е реда. Не помня колко години минаха, откакто последно снегът успя да понатрупа и да се задържи повече от 1-2 дни. Тази година още е рано да се каже дали ще има сняг, но не очаквам много. Може би за Нова година.

Всичко това за нас е неудобство, но за природата е жив катаклизъм. Всеки, който се занимава поне малко с гъбарство знае каква мъка беше да се намерят гъби това лято. След приключването на дъждовете настъпи такава суша, че и една не можа да поникне в продължение на месеци. Миналата година през пролетта имаше случаи на дървета, които разцъфтяват преждевременно, после замръзват след като температурите рязко падат за 1-2 дни, след което не успяват да дадат плодове след повторното затопляне. Сигурен съм, че всеки има подобни примери.

Любопитно ми е как стоят нещата в другите климатични области на България. Как протичат сезоните във вашия край?

Лично от Бойко

Още за бокса

12.10.2019 by BoikoDDD

Обичам бокса заради непредсказуемостта му. В никой друг спорт човек или отбор не може в един момент да губи и секунда по-късно да победи. Във футбола, ако един отбор губи с три гола, трябва да отбележи четири, за да спечели. В бокса, ако боксьорът загуби девет рунда, му трябва само един удар – нокаут, – за да спечели цялата битка. Поговорката „Не е важно кой ще спечели битката, а войната“ важи с пълна сила на боксовия ринг.

„Защо обичам бокса?“ Обичам бокса заради усещането за динамика, което ми дава. За мен няма по-удовлетворяващо чувство на света от това да стъпя между въжетата на ринга. Да усетя светлините от прожекторите върху лицето си и ушите ми да закънтят от идващата от тълпата шумотевица.

В такива моменти стомахът ми се свива, а адреналинът бавно навлиза в кръвта ми. Поглеждам, за да видя очите на съперника си. Мисля си дали ще го победя. Дали подготовката ми е по-добра. Дали съм направил достатъчно, за да заслужа победата в двубоя.

И минути по-късно мачът е започнал. Всичко минава като един миг. Ако си победител си най-щастливият човек на света, ако си победен си тръгваш с най-горчивия вкус – този на поражението.

И все пак, за мен боксът е нещото, което осмисля ежедневието ми.

Лично от Бойко

Любовта ми към бокса

09.09.2019 by BoikoDDD

„Защо обичаш бокса ?“ е въпрос, който винаги ми задават хора, които просто не могат да разберат този спорт.

Повечето хора гледат на бокса не като на спорт, а като двама мъже в ринг, опитващи се да се наранят един друг. Хората мислят, че трябва да харесвам бокса заради кръвта и агресията и защото боят изкарва на показ примитивната част от същността ми.

Наскоро една приятелка ме подразни с думите: „О, удари ме, моля те. Това ще те накара да се почувстваш като мъж.“ Тя си мисли, че харесвам бокса, само защото, ако ударя някого, ще се почувствам по-мъжествен. Това беше най-глупавото нещо, което някога съм чувал.

Истината е, че наистина обичам бокса. Това е спортът, който според мен е в основата на всички останали, защото е отражение на живота. В него има всички неприятни неща, които изпитваме в ежедневието си, като алчност и омраза, нечестност и корупция, болка и провал. Но има и всичко добро, което животът може да ни предложи: гордост и благодат, чест и благородство, честност и чисто удоволствие. Не се сещам за друг спорт, за който мога да отправя това твърдение.

Обичам бокса също така и заради самодисциплината. Боксът е спорт на постоянни тренировки както на тялото, така и на ума. Ако пропуснете тренировка, това веднага ще си проличи на ринга. Ако прекарате времето си в пиене и излизане по нощни клубове, това ще се забележи.

Боксът е равносилен на всеотдайност. Той е спорт, в който ако правиш компромиси с подготовката си, си обречен на провал. За разлика от отборните спортове, където, ако си извън форма, друг член на отбора може да ти помогне, в бокса няма от кого да получиш помощ, освен от себе си. Треньорът може да ти даде инструкции, но ти си този, които трябва да ги изпълни. Мениджърът ти може да ти уговори мачове, но ти трябва да ги спечелиш.

Един боец може да бъде в перфектна форма, уменията му могат да бъдат гениални, рефлексите му могат да бъдат съвършени, но ако умът му не е силен, тялото му ще се провали. В никой друг спорт психическата сила не е толкова важна. Борбата започва още преди двубоят – още по време на пресконференциите и претеглянето. През това време боецът има за цел да сплаши врага си и да го надвие психически.

Истинският тест за психическа издръжливост идва, когато двамата бойци трябва да стъпят един до друг в центъра на ринга. Докато реферът дава указанията, те се оглеждат един друг, търсейки някакви признаци на слабост. Понякога можем да разберем само от погледа кой ще е победител – в очите на губещия винаги има повече страх.

Лично от Бойко

Шоколадово мляко

19.08.2019 by BoikoDDD

Няма по-вкусен начин да завършиш вечерта от чаша топло , шоколадово мляко. Това ми е ритуал още от дете и изплуват много мили спомени в съзнанието ми. Може би е странно, повечето хора пият някакъв диджестив, а аз с мляко, но нека си остане нашата тайна.

Защо ви споделям това ли? Защото научих нещо доста шокиращо. Според последни проучвания, се оказва, че милиони американци смятат, че шоколадовото мляко идва от кафявите крави. Чувал съм за странностите на тази нация, но това тотално ме шокира. Мисля си, че дори да опиташ дете на 5 години би дал правилен отговор на този въпрос. Оказва се, че американците могат да ни изненадат и с още странни мисли и твърдения. Като например, около 20 % от възрастните жители на САЩ не знаят, че хамбургерите се правят от месо от крава. Е, това е разбираемо, защото те по принцип наблягат на вериги за бързо хранене като “ Макдоналдс“, а там произхода на хамбургера наистина е под съмнение, дори не съм сигурен дали има месо в него. Интересно ми е обаче какво ли трябва да излиза от черната крава? Може би кафе? Не знам, американците ще ни съобщят.

Е, оставям ви да си помислите по въпроса, а аз отивам да си купя кафява крава.

Лично от Бойко

Жените не са родени за шофьори

23.07.2019 by BoikoDDD

Скъпи дами,може и да ми се обидите малко на твърденията, които ще изкажа сега, но все пак стоя твърдо зад тях и се надявам да погледнете обективно на становищата, които ще изкажа.

Добре, започнах в един нетипичен за мен патос, но смятам да продължа по нормалния начин и директно да изложа моите твърдения.

На първо място поставям факта, че чисто анатомично мозъците на жените са програмирани по такъв начин, че да обработват много и различна информация едновременно и да правят няколко неща едновременно, а за действие като шофирането, опитите за такова нещо се оказват твърде опасни. От друга страна мъжете не можем да правим две неща едновременно, което ни прави изцяло съсредоточени в шофирането и наблюдаването на пътната обстановка, което намалява времето за реакция при възникване на ситуация за ПТП.

Следва отново генетично заложената емоционалност на жените. Само, за да спасите котето-камикадзе, изскочило пред гумите ви, вие ще направите 13 движения с колата си, с които ще създадете минимум 39 предпоставки за катастрофа. Ние мъжете въобще няма да се замислим и ще минем през котето, като стой та гледай.

И на последно място ще поставя липсата на всякаква заинтересованост на жените за това как трябва да се поддържа един автомобил. А това е важно за сигурността и правилното управление.

Надявам се тези доводи са ви доказали, мили дами, че шофирането не е за вас, затова оставете ние да ви караме, а вие бъдете красиви.

Лично от Бойко

Саможертвата на героите

16.07.2019 by BoikoDDD

България е държава с богата история и култура. Няма човек, който да не знае за саможертвата на Васил Левски, на Христо Ботев. Във вековната ни история има безброй мъже и жени, които безкористно жертват живота си в името на народа и свободата на България.

В наши дни героите са не по-малко, просто техните дела не са вписани в учебниците и може би много хора няма и да си спомнят за тях. Но ги има. Искам да ви припомня за един герой на нашето време. Това е Димитър Костадинов. Сигурно името му не ви говори нищо. Но всъщност този чвек, малко известен на обществото пожертва живота си в името на това да спаси други човешки души. Преди повече от половин година на АМ “ Струма“ , поради лошата видимост и тежките метеорологични условия настъпва тежка верижна катастрофа. Моят герой- Димитър, въпреки лошата видимост, излиза от автомобила си и изкача на пътното платно, ръкомахайки, за да сигнализира на останалите шофьори за инцидента, за да няма повече жертви. Рискувайки, без да се замисля за своето собствено здраве и живот, бива пометен от тир. Трагична смърт на един достоен българин, който показва, че не всички са егоисти, а има от малкото останали смели, силни хора, за съжаление вече с един по-малко. Както при всеки героичен подвиг, признанието, което получават героите е посмъртно. Изгубихме един достоен човек, но той ще остане завинаги в паметта ни, като героят, който спаси много човешки животи.

Нека бъдем по-внимателни по пътищата, защото си отиват добри хора. Нека се стараем да бъдем по-толерантни, по-концентрирани и нека да не позволяваме на високите скорости да ни влияят, защото една секунда невнимание, може да струва човешки живот.