Когато планирате пътуване с приятелите си, си представяте, че всичко ще бъде прекрасно, ще се смеете и забавлявате заедно и както го правите обикновено. Но често не отчитате факта, че колкото повече хора се съберете, толкова повече различни мнения ще има, толкова повече претенции ще има и толкова повече мрънкане ще има.

Риска на това да пътуваш с близки хора, които са много, е голяма. Колкото и да си мислите, че имате общи интереси все в един момент ще ще има разминаване, мрънкане за тоалетна, храна, уморени крака, сладолед, липса на слънцезащитен крем, цигари, вода, място за сядане и прочие и прочие.

Нека ви разкажа за моето пътуване до Италия. Шестима приятели и много полюсни емоции едно преживяване, което ще помним цял живот.

Италия сигурно е прекрасна държава, но Рим, като всяка една многомилионна европейска столица е приютил всички хора, които по един или друг начин не са успели да се реализират по родните си места и са заминали за столицата да търсят късмета си там. Това разбира се, носи с тях и манталитета на малките градчета, със странните привички на личното възпитание и много други неща. Като цяло обитателите на Рим ни се сториха изключително невъзпитани, груби, арогантни и мразещи туристите. Категорично отказваха да говорят английски, а тези които правеха опити, се справяха изключително трудно и с нежелание.

Но това беше малък проблем. По-големият беше, че навсякъде дебнеха хора, които се опитват да ти продадат нещо – селефи стик, пауър банк, гривна, шарена топка и какво ли още не. Досадни, нахални и дори на моменти ми се струваха и опасни. Също голям проблем ми се сториха хилядите накацали бежанци особено пред гарата и големите супермаркети.

Но най-големият проблем беше егоизмът и липсата на съобразителност между мен и приятелите ми. Мисля, че следващия път когато реша да ходя някъде, ще го направя в много, много, ама много тесен кръг.