Tag

екскурзия

Лично от Бойко

Пътуване в компания – нож с две остриета

Когато планирате пътуване с приятелите си, си представяте, че всичко ще бъде прекрасно, ще се смеете и забавлявате заедно и както го правите обикновено. Но често не отчитате факта, че колкото повече хора се съберете, толкова повече различни мнения ще има, толкова повече претенции ще има и толкова повече мрънкане ще има.

Риска на това да пътуваш с близки хора, които са много, е голяма. Колкото и да си мислите, че имате общи интереси все в един момент ще ще има разминаване, мрънкане за тоалетна, храна, уморени крака, сладолед, липса на слънцезащитен крем, цигари, вода, място за сядане и прочие и прочие.

Нека ви разкажа за моето пътуване до Италия. Шестима приятели и много полюсни емоции едно преживяване, което ще помним цял живот.

Италия сигурно е прекрасна държава, но Рим, като всяка една многомилионна европейска столица е приютил всички хора, които по един или друг начин не са успели да се реализират по родните си места и са заминали за столицата да търсят късмета си там. Това разбира се, носи с тях и манталитета на малките градчета, със странните привички на личното възпитание и много други неща. Като цяло обитателите на Рим ни се сториха изключително невъзпитани, груби, арогантни и мразещи туристите. Категорично отказваха да говорят английски, а тези които правеха опити, се справяха изключително трудно и с нежелание.

Но това беше малък проблем. По-големият беше, че навсякъде дебнеха хора, които се опитват да ти продадат нещо – селефи стик, пауър банк, гривна, шарена топка и какво ли още не. Досадни, нахални и дори на моменти ми се струваха и опасни. Също голям проблем ми се сториха хилядите накацали бежанци особено пред гарата и големите супермаркети.

Но най-големият проблем беше егоизмът и липсата на съобразителност между мен и приятелите ми. Мисля, че следващия път когато реша да ходя някъде, ще го направя в много, много, ама много тесен кръг.

 

Лично от Бойко

Екскурзия със семейството

Преди две години аз и семейството ми посетихме манастира „” и останахме очаровани.Бяхме чували какво ли не за тази забележителност и решихме да видим с очите си.Пътуването ни се стори безкрайно поради огромното ни желание да пристигнем по-бързо.Беше месец Февруари и всичко беше покрито със сняг, което придаваше още по-голямо очарование.Паркирахме колата си в близост и се запътихме към манастира.Прокрадващите се слънчеви лъчи осветяваха кубетата на църквата, намиращи се в средата на манастира. Прекрачвайки прага ние усетихме духа на миналото, на нашите предци.В огромния двор те завладяват красивите арки и резбовани чардаци.Всяко кътче е уникално изографисано и впечатляващо.Пуснахме стотинки за здраве и късмет  в една от чешмите. Оглеждайки се забелязахме множество жилищни помещения, които са декорирани с дърворезба и цветно украсени. Посетихме разбира се и църквата „Рождество Богородично”, където запалихме по свещичка.Насладихме се на невероятните иконостаси на „Свети Никола” и „Свети Йоан Рилски”, както и на редица икони. Разгледахме най-новата „Кюстендилска стая“, създадена основно с даренията на хора като Виолета и Здравка Георгиеви, разказаха ни и за други дарители като Светослав Кантарджиев, който дарил за пещерата, където Иван Рилски прекарал 7 години.

Решихме и ние да направим едно скромно дарение – малко, но от сърце. Посетихме и магерницата или иначе казано манастирската кухня.Уникалността й се дължи на това, че комина е висок около 22 метра с форма на пирамида.Не се стърпяхме и опитахме от невероятния хляб и топличките мекици,наречени „рилски”.За съжаление не разгледахме музея, но смятаме да повторим преживяването отново.На тръгване хапнахме вкусно в едно много уютно  заведение, където грееше каминката. Да не забравя да ви споделя, че си купихме по едно сувенирче за спомен, което винаги като погледна се сещам за Рилския манастир.