От името на заглавието – това не е философски насочен текст. Наистина ще ви споделя за метода на посяване на облаци. Къде, как и защо се използва – разберете като четете.

Представете си, че имате супер сили и може да доведете дъжд там, където има нужда. Това например може да бъде пустиня, при пожар или в много сух район, в който слънцето изгаря всичко. Този феномен не е валиден само във фантастичните филми, но е напълно истинен към днешна дата. И от поне няколко години се използва активно.

Локацията, на която се прилага посяването на облаците, е и една от най-развитите инженерно и технологично в света – Дубай. Заради ниското ниво на валежи за година, което е близо 97 мл на кв.м., и оазисът от растения, който са изградили, е наложително да вали повече. Затова съвременните учени посяват облаци. Ето и как става това.

При вече налични облаци се изстрелват малки самолети. Те посяват частици със сребърен йодид. Той образува водни и ледени капчици. Когато се получат достатъчно, те натежават и падат на земята като дъжд. Толкова лесно идва водата. Но шансът това да се случи се увеличава с 10%, напълно ефективно.

Технологията е иновативна, но дали крие рискове? Всъщност е удобно, защото знаеш точно кога и колко ще вали. Но неприятното е, че може да доведе и до катаклизъм. Може би и това е една от причините Дубай да осъмне с тежки бури, които унищожиха част от него. Учените не могат да потвърдят тази информация, но все си мисля, че има поражения, когато си играем с природата. Това включва и изсичането, замърсяването, които водят до повишаване температурата и топене на ледниците.

Да посяваш облаци е може би една от иновациите на новото ни време и може и да помогне за по-доброто ни съществуване. Какво още ще се случи и как ще ни изненада науката – предстои да разберем. Аз например, много бих искал сам да избирам времето всеки ден. А вие?