Tag

характер

Лично от Бойко

Избор на домашен любимец…

Изпаднах вчера в спор с едни приятели кое животно е по-подходящо за домашен любимец – куче, котка или дребните декоративни гризачи. Другите дори не ги споменахме, може би защото характерите ни пасват повече на бозайници. Да си призная досега не се бях замислял. Принципно по мъжки му повече харесвам кучетата. Особено големите и силните породи като немска овчарка, хъскитата, голдън ретривър и такива. Смятам, че кучетата са по-верни, по-разбиращи и по-подлежащи на дресировка, така че да съжителствате без да си пречите.

sweet_dog_and_cat_1920x1200Котките от друга страна винаги се асоциират с жените. На нивата на гальовност и сладост дори няма да се спирам, защото са общоизвестни и тъкмо те ги правят предпочитани от повечето хора. Може би котката е такъв любимец, който не изисква всекидневни разходки, по-пасивен е и по-самостоятелен, което би било плюс, ако тръгна да избирам. Кучето в това отношение губи точки, защото си иска много внимание и грижи. Чувал съм, че за да поддържат мускулатурата си немските овчарки трябва да тичат по километър на ден. За да поддържате кучето си във форма трябва и да измисляте различни интерактивни игри и редовно да спазвате определено поведение, което да показва кой е стопанина.

Котките разбира се също трябва да си знаят място в дома, но те ще ви бъдат благодарни, ако ги оставите да се излежават и не им се пречкате много, много.

Дребните гризачи никога не са ме влечели. Не ми се струват така социални с човека. Ето, примерно между стопанина и котката, или между стопанина и кучето възникна някаква връзка, докато при хамстера и морското свинче ми се струва, че контакт отсъства. А аз мисля, че съм повече човек, който търси извесно разбиране и компания с домашното животно. Ако реша да си взема, то ще е такава порода и тип, за който грижите – сресване, ваксини, разходни, тоалетни и др. – ще ми бъдат по възможностите.

Лично от Бойко

Жестокият или насилника

Усещането за неистов страх и пълната апатия, достигаща до тъпотата за несигурност и безверие, би трябвало да ни кара да мислим, че „раят” на насилниците напомня праисторическо време, загубено за нормалният и трезвомислещия човек, поради развитие на етическите видове. Защото социално-политическите и най-вече психологическите катаклизми, които е била принудена да преживее цивилизацията, се повтарят като едни маниатюрни модели в поведението на грубия насилник, изискване за робско подчинение и една феодална зависимост, расизъм, нарцизъм, парвенющина, паталогично грандоманство. И все пак какви са реалните последици от едно такова общуване с такива род хора- насилници или жестоки ? Кой е истинският победител ? Връщайки се до нивото на някои атавистични (това е поява на признаци ,съществували у нашите прадеди) представи за света, слабият човек всъщност осъзнава социалните закони на репресията. Защото само като наказание или наказателна мярка усеща ударите на жестокият насилник. Колкото и да е невинен, тази мярка и това натрапчиво чувство за вина го преследват, както преследват детето, изправено пред „капризите“ на своя родител. А когато има вина, макар и нереална, когато има наказание, макар и несправедливо, има и преоценка , има себе вглеждане, проникване в лабиринта на собствения си характер. Има малки социално-психологически революции, които те заставят да откриваш невидими до този момент част от тия качества. Тук идеализмът и детската наивност се превръщат в голяма сила. Споделям всичко това гледайки едно предаване за един мъж, който достигнал до това прозрение, че и виновен за всичко което е извършил и има желание сам да се признае за виновен и да влезне в затворите.

Бойко Дражев