Tag

изкуство

Лично от Бойко

Душа от нежни струни

Една жена  с душа от нежни струни сътворена. Евгения Хука – Вълкова, пенсионирана учителка по литература, поетеса и художничка , е от хората, които те грабват – изключително харизматична личност. Тя работи всеки ден на пълни обороти и знае, че в живота няма право на втори дубъл. Тя споделя, че за нея всеки миг е неповторим и трябва да се живее тук и сега. Тази българска с руски корени и интуитивна космополитна душа неведнъж е минавала през гора от болка и тъга, но нищо не може да я откаже да вярва в доброто. Както е известно в живота всеки има повратни моменти. Нейният я отвежда в древния град с минерални извори Хисаря, от където е съпругът и. Тук Жени се научава да върши каква ли не къщна и земеделска работа. Тя подхожда към всяка дейност като към вид изкуство. Тя открива красотата навсякъде в зелената трева, в спокойната синева на небето. Мисля, че трябва да взимаме пример от такива хора и да се вглеждаме все повече в малките неща.

 

Лично от Бойко

Смислено творчество

Има някои видове изкуство, които откровено си признавам, че ми е трудно да приема за изкуство. Не знам, аз ли имам различни възприятия за живота, друга ли е причината, или…

Във всеки случай, за да определя аз самия нещо за изкуство, на първо място за мен то трябва да е смислено. Всякакви комбинации между тоалетни и фонтани например в моите очи са неуместни и нямат естетическа стойност. Не мога и да се съглася, че да обрисуваш със спрей току що боядисана сграда може да се счита за показност на умения в областта на изобразителното изкуство.

P1000179

Не ме разбирайте погрешно. Фен съм на изкуството и ми е много интересно да ходя на изложби от време на време. Факт е, че не винаги разбирам идеята на твореца, но да кажем, че за това аз съм си виновен. Дори за тези творби, чиято идея не разбирам, мога да кажа кои изглеждат добре в очите ми и кои не. Не ми допадат например „картини“, които са все едно си драснал три пъти с четката и воала… ето ти шедьовър. Или такива, които ми изглеждат сякаш някой е цапал произволни цветове на бял лист с надеждата да се получи нещо добро накрая.

Не винаги имам основателни причини да не харесам дадено „произведение на изкуството“, но винаги се доверявам на инстинктивната си реакция. Смятам, че тя рядко би ме излъгала. След това се замислям по въпроса: Има ли реално смисъл в това изкуство или е просто приумица на някой непознат ентусиаст?