Tag

живот

Лично от Бойко

Свободата

26.04.2020 by BoikoDDD

Свободата – вечният стремеж на всички хора по света. За тази дума, за постигането на това чувство, са се водели толкова битки и войни, загивали са хора и са се раждали герои. А в момента да си свободен означава да излезеш единствено на балкона си…

Не знам как достигнехме до тези времена, в които ни се случи немислимото – светът да бъде прикован в примката на силно разпространяващ се вирус. Ако някой ми бе казал, че ще доживея подобни дни, приличащи на част от филм на ужасите, не бих му повярвал.

Първоначално си мислих, че всичко това се случва, за да ни сплашат и да се пазим малко повече. Но колкото минаваха дните, толкова по-сериозно приемах нещата. Гледката на затворени магазини и заведения, които до преди часове са били пълни с хора и емоции, сега пустееха. Оградени с ленти паркове и КПП-та на входовете и изходите на големите градове. Пропусквателен режим за закупуване на хранителни стоки и медикаменти.

Не ми се иска да го призная, но приличаме на затворници в собствените си домове. Периодът на адаптация за работа и учене от вкъщи бе труден и вече напълно постижим. Сега усещам луксът да изляза до магазина и да повървя една пресечка повече, просто за да раздвижа крайниците си. Слънцето, въздухът навън, атмосферата – липсват ми, но знам, че скоро пак ще ги усетя в пълната им прелест.

Ако преди съм се чувствал роб на работата си или на някакви ежедневни проблеми, то сега разбирам, че онова е било просто прищявка. След като карантината приключи, ще се опитам да се насладя на всеки един миг сред природата, сред блоковете, сред хората, без да мрънкам и недоволствам, без да се притеснявам за утре. Звучи клиширано, но ще се възползвам от правото ми да бъда където аз искам.

Свободата ни е в съзнанието ни. Понякога е ограничена физически, а друг път сами си поставяме граници. Въпреки това трябва да се научим да се справяме с всяка ситуация и да извличаме ползите от нея. А след само няколко месеца ще влезем в стария ритъм на живот и се надявам да имаме ново съзнание и възприятие за него.

Лично от Бойко

Колко е лесно да сменим професията си?

18.01.2017 by BoikoDDD

През последните години не спират да ни затрупват със статии и истории за хора, които са работили в големи корпорации, които са ги поглъщали и унищожавали, и накрая са решили да зарежат всичко на 35-45-50-годишна възраст и да започнат да правят това, което ги прави щастливи. Четем тези истории и често се чудим дали ние бихме имали смелостта да постъпим като тях. Започваме да преценяваме ситуацията да претегляме многото „за“ и ужасно многото „против“, а в крайна сметка стискаме здраво въжето, за което сме се уловили, без да осъзнаваме, че това всъщност е нашето бесило.

Една от причините много хора да се чувстват по този начин е фактът, че не практикуват професия, която ги удовлетворява. Често те ходят с нежелание на работа, извършват задълженията си с погнуса, а след края на работния ден излизат от офисите си с облекчение. Отиват да изпият по някоя бира, за да се разтоварят от досадния ден, а накрая се прибират в остарелите си апартаменти и потъват в сивото си отчаяние.

Неслучайно много хора обичат да повтарят поговорката, че който намери работа, който му доставя удоволствие, няма да работи и един ден в живота си. Звучи перфектно и със сигурност е вярно, но в крайна сметка са много малко хората, които наистина се чувстват по този начин.

Ежедневието на незадоволения работник провокира много друг тип настроения. В такова състояние човек се чувства неудовлетворен, непълноценен, че изпуска нещо, което е можел да на прави с живота си. В един момент това усещане за себе си става толкова настоятелно, че че хората просто имат желание да изхвърлят на боклука стария си живот и да отидат до магазина, за да си купят нов. Само че този новият може да излезе твърде солено. А страхът от това да загубят всичко, за което са работили до този момент е по-силен то желанието да се насладят на свободата си. Ето защо продължават да се задоволяват със стария си, опърпан, очукан и вечно мрънкащ за някакъв ремонт живот. Защото новите и лъскавите по магазините струват много, а цената – не всеки иска и може да я плати.

Лично от Бойко

Без път или на кръстопът?

24.11.2015 by BoikoDDD 1 Comment

Road-Of-Life

Има моменти, в които си казваме, че по-лошо няма накъде. Ако сте забелязали, точно момента, в който сте си го помислили, винаги ситуацията става по-зле.

Ще ви кажа обаче една тайна. Всеки възприема различната ситуация като лоша според собствените му представи. Някои казват, че се чувстват ужасно, когато животът е довел някакво тяхно начинание до задънена улица, а други смятат, че няма по-неприятно нещо от двоуменето и решаването между няколко неща.

Да си без път е нещо като да си стигнал до предела на възможностите си. Звучи песимистично, защото те връхлита чувство на загуба, на безизходица, на отчаяние. Почти всеки го е изпитвал през даден момент от живота си. Точно затова искам да ви кажа, че когато аз съм изпадал в безпътица съм се опитвал да разсъждавам метафорично и да намеря единственото логично решение. Попаднеш ли на задънен път, върни се назад. Да, неприятно е, но това е единствената възможност и е облекчение, че поне знаеш посоката.

Да си на кръстопът не е страшно, но е  смущаващо. За мнозина няма по-неприятна ситуация от тази да трябва да избират, като не знаят кое е по-правилното. Започват да мислят с догадки, пресмятания, да се опитват да се поставят мислено и в едната, и в другата ситуация и се объркват. Още по-лошо става, когато искат съвет от близки и приятели. Всеки ги разубеждава от едното и им представя другото. Конфликтът се задълбочава и когато самите хора не могат да преценят какво искат. В такива моменти жена ми казва следното – не питай никого за нищо, а си направи списък с плюсовете и минусите на всяка ситуация – може и в съзнанието си, преспи една нощ и след това вземи решение.

А според вас, кое е по-плашещото – да си на кръстопът или да се окажеш без път?