Tag

родители

Лично от Бойко

Наказанията на децата през 1995г. и наказанията днес 2025 г.

През 1995 г. родителите често наказваха децата си, като ги задържаха вкъщи и им забраняваха да излизат навън. Тогава децата прекарваха голяма част от времето си в игри на улицата, с приятели или навън в паркове. Ограничаването на тези социални активности се възприемаше като най-сериозното наказание – да не играеш навън означаваше да пропуснеш всички приключения, разговори и забавления, да се чувстваш изолиран и откъснат от общността на връстниците си. Освен това родителите често прибягваха до наказания като забрана за гледане на телевизия, стоене в ъгъла или допълнителни домашни задължения, с което да подчертаят важността на дисциплината и уважението към правилата.

Днес, през 2025 г., ситуацията се е променила радикално. Децата прекарват по-голямата част от времето си пред екрани – телефони, таблети, компютри и конзоли, а дигиталното пространство е основната среда за общуване, учене и забавление. Най-тежкото наказание за едно дете вече не е да не излиза, а да бъде принудено да излезе навън, без достъп до устройство. Родителите често използват като мярка за дисциплина „дигитален детокс“ – изключване на интернет, отнемане на телефона или изпращане на детето да прекарва време сред природата. Ако преди наказанието беше лишаване от социални контакти и приключения навън, днес наказанието е именно връщането към тези преживявания, далеч от удобството на виртуалния свят.

Вместо забрана за игри с приятели, както беше преди, сега все повече родители настояват децата им да излизат, да спортуват или да четат книга, което за тях често се възприема като скучна и нежелана алтернатива. Дигиталните ограничения, като забрана за достъп до социални мрежи и игри, са сред най-ефективните наказания, защото те пряко засягат основния източник на удоволствие и социализация за съвременните деца. Тази трансформация в подхода към наказанията ясно показва как технологиите са променили начина, по който възприемаме свободата, комуникацията и възпитанието. Съвременните родители вече не контролират физическата изолация, а достъпа до виртуалния свят, което е новото измерение на наказанието и дисциплината в дигиталната ера.

Лично от Бойко

Свободният брак – семейните начала

Семейните начала
Много семейства напоследък живеят без брак. Днес двойките, които живеят на принципа без брак, без да са минали през кметството или така нареченият обреден дом, където се извършват ритуалите нарастват лавинообразно и стават все по-многобройни. В България във времето на великия Тодор Живков за такова съжителство и дума и лаф не даваха да се отрони от устата на която и да е от влюбените и кандидати  за свързване в единен брачен сьюз двойка. Или ако е имало то е било съвсем незабележителен процент от нашето население. А имаше и продължава да има несемейни двойки които легализират брака си след раждането на първото си дете. Но има и такива двойки които избират свободното съжителство и имат деца. Това е така, защото в България вече има закон които позволява на незаконороденото дете да има същите права като законното, но при едно условие ако е признато и от двамата родители. Точно това несъмнено обяснява защо свободното съжителство все повече конкурира  институцията на брака. Според последните проучвания и наблюдения показват, че непрекъснато се увеличава броя на разводите т.е. една на всеки  три двойки се развеждат. И това кара младите хора да изберат обръзването без подпис, за да се спестят  всички разправии и неприятни ходения по съдебните дела. Среща се много често от някои вече разведените  да предпочитат именно този шанс за свобода, защото не желаят да преживеят отново мъчителните пътища на развода и раздялята. Според мен животът на свободните партньори е напълно еднакъв с този на законната семейна двойка. Това ще рече, че те купуват общ апартамент, всеки има пълномощно върху банковата сметка на другият  и когато се разделят, отглеждането на децата и изплащането на издръжката предизвикват същите порблеми.