Tag

съжителство

Лично от Бойко

Избор на домашен любимец…

Изпаднах вчера в спор с едни приятели кое животно е по-подходящо за домашен любимец – куче, котка или дребните декоративни гризачи. Другите дори не ги споменахме, може би защото характерите ни пасват повече на бозайници. Да си призная досега не се бях замислял. Принципно по мъжки му повече харесвам кучетата. Особено големите и силните породи като немска овчарка, хъскитата, голдън ретривър и такива. Смятам, че кучетата са по-верни, по-разбиращи и по-подлежащи на дресировка, така че да съжителствате без да си пречите.

sweet_dog_and_cat_1920x1200Котките от друга страна винаги се асоциират с жените. На нивата на гальовност и сладост дори няма да се спирам, защото са общоизвестни и тъкмо те ги правят предпочитани от повечето хора. Може би котката е такъв любимец, който не изисква всекидневни разходки, по-пасивен е и по-самостоятелен, което би било плюс, ако тръгна да избирам. Кучето в това отношение губи точки, защото си иска много внимание и грижи. Чувал съм, че за да поддържат мускулатурата си немските овчарки трябва да тичат по километър на ден. За да поддържате кучето си във форма трябва и да измисляте различни интерактивни игри и редовно да спазвате определено поведение, което да показва кой е стопанина.

Котките разбира се също трябва да си знаят място в дома, но те ще ви бъдат благодарни, ако ги оставите да се излежават и не им се пречкате много, много.

Дребните гризачи никога не са ме влечели. Не ми се струват така социални с човека. Ето, примерно между стопанина и котката, или между стопанина и кучето възникна някаква връзка, докато при хамстера и морското свинче ми се струва, че контакт отсъства. А аз мисля, че съм повече човек, който търси извесно разбиране и компания с домашното животно. Ако реша да си взема, то ще е такава порода и тип, за който грижите – сресване, ваксини, разходни, тоалетни и др. – ще ми бъдат по възможностите.

Лично от Бойко

Свободният брак – семейните начала

Семейните начала
Много семейства напоследък живеят без брак. Днес двойките, които живеят на принципа без брак, без да са минали през кметството или така нареченият обреден дом, където се извършват ритуалите нарастват лавинообразно и стават все по-многобройни. В България във времето на великия Тодор Живков за такова съжителство и дума и лаф не даваха да се отрони от устата на която и да е от влюбените и кандидати  за свързване в единен брачен сьюз двойка. Или ако е имало то е било съвсем незабележителен процент от нашето население. А имаше и продължава да има несемейни двойки които легализират брака си след раждането на първото си дете. Но има и такива двойки които избират свободното съжителство и имат деца. Това е така, защото в България вече има закон които позволява на незаконороденото дете да има същите права като законното, но при едно условие ако е признато и от двамата родители. Точно това несъмнено обяснява защо свободното съжителство все повече конкурира  институцията на брака. Според последните проучвания и наблюдения показват, че непрекъснато се увеличава броя на разводите т.е. една на всеки  три двойки се развеждат. И това кара младите хора да изберат обръзването без подпис, за да се спестят  всички разправии и неприятни ходения по съдебните дела. Среща се много често от някои вече разведените  да предпочитат именно този шанс за свобода, защото не желаят да преживеят отново мъчителните пътища на развода и раздялята. Според мен животът на свободните партньори е напълно еднакъв с този на законната семейна двойка. Това ще рече, че те купуват общ апартамент, всеки има пълномощно върху банковата сметка на другият  и когато се разделят, отглеждането на децата и изплащането на издръжката предизвикват същите порблеми.