Tag

учени

Лично от Бойко

Да посееш облаци

От името на заглавието – това не е философски насочен текст. Наистина ще ви споделя за метода на посяване на облаци. Къде, как и защо се използва – разберете като четете.

Представете си, че имате супер сили и може да доведете дъжд там, където има нужда. Това например може да бъде пустиня, при пожар или в много сух район, в който слънцето изгаря всичко. Този феномен не е валиден само във фантастичните филми, но е напълно истинен към днешна дата. И от поне няколко години се използва активно.

Локацията, на която се прилага посяването на облаците, е и една от най-развитите инженерно и технологично в света – Дубай. Заради ниското ниво на валежи за година, което е близо 97 мл на кв.м., и оазисът от растения, който са изградили, е наложително да вали повече. Затова съвременните учени посяват облаци. Ето и как става това.

При вече налични облаци се изстрелват малки самолети. Те посяват частици със сребърен йодид. Той образува водни и ледени капчици. Когато се получат достатъчно, те натежават и падат на земята като дъжд. Толкова лесно идва водата. Но шансът това да се случи се увеличава с 10%, напълно ефективно.

Технологията е иновативна, но дали крие рискове? Всъщност е удобно, защото знаеш точно кога и колко ще вали. Но неприятното е, че може да доведе и до катаклизъм. Може би и това е една от причините Дубай да осъмне с тежки бури, които унищожиха част от него. Учените не могат да потвърдят тази информация, но все си мисля, че има поражения, когато си играем с природата. Това включва и изсичането, замърсяването, които водят до повишаване температурата и топене на ледниците.

Да посяваш облаци е може би една от иновациите на новото ни време и може и да помогне за по-доброто ни съществуване. Какво още ще се случи и как ще ни изненада науката – предстои да разберем. Аз например, много бих искал сам да избирам времето всеки ден. А вие?

Лично от Бойко

Вода на Марс!

water-on-mars

От години търсим планета, на която би могло да има някаква форма на живот. Взираме се в небето с огромните си телескоп от Земята и от изкуствените ни спътници. През година или две се съобщава, че някъде там е засечена планета с определен химичен състав, където има условия да се зароди или се е зародил живот, доказателства за което дават спектърните анализи. Учените обаче се тюхкат като се чудят как биха могли да стигнат на разстояние от милиони светлинни години и да съберат повече доказателства, тъй като това би отнело време, с което човешкият живот не разполага. И докато те не доумяват излезе, че най-близката до нас планета е тази, по която всъщност има вода, а ние го забелязваме чак сега.

Откритието е епохално. Досега учените не са стигали толкова далеч в изследванията си. Доказателствата, че при определени обстоятелства на планетата Марс има течаща солена (по предположения и досегашни анализи) вода, са налице.

При това откритие много учени навързват различни хипотези за това дали някога Марс е бил населяван с някакви форми на живот. Дори български учени вече допускат, че при голям сблъсък на планетата с астероид, за който се откриват доказателства по повърхността на планетата, е възможно животът там внезапно да е изчезнал. Друга хипотеза е свързана с допускането, че дори е възможно животът на Земята да се е преселил от Марс, предусещайки предстоящия катаклизъм. Вълнуващо, нали. Представям си как вече продуцентите се залавят за работа в изграждането на поредния касов филм на космическа тематика.

Колко странно обаче как водата на Марс беше „открита“, точно когато излезе филмът „Марсианецът“ с Мат Деймънт. НАСА се оказа доста добър рекламен агент на Холивуд 😉 И все пак такова съвпадение едва ли е случайно. Може би филмът е вдъхновен от ред открития, началото на оповестяването на които е започнало още преди две- три години (примерно), но тук в България като че все още си страдаме от информационно затъмнение. И това не благодарение на някакъв режим, а на това, че медиите обичат да показват само драми и трагедии и в почти никоя емисия не остава време да се говори за малките хубави неща и откритията. Отделят им време едва, когато се направи някакво официално изявление и международно се зашуми.

И последно: как без GOOGLE ще минем. Невъзможно 😉 С бързата си реакция не само доказаха, че са професионалисти, но и с доста креативно мислене. Ден след оповестяването О на gOOgle  е заменено с гифт на Марс, който пие вода. Яко!