Днес ще си позволя да пиша за разсъдливият човек. Чудя се дали той е често срещано явление „в дните на криза и най-вече на демокрация”. „Мисля-следователно съществувам!” бе казано от един известен френски математик, физик и философ Рене Декарт, който печели огромна слава със своите новаторски и  философски идеи. Но да се върна на мисълта си, да мислиш е едно, а да разсъждаваш прекалено много е друго. В психиатрията съществува понятие „себе неуверен”. То съответства на т.нар.”психастни личности” – това са онези, които се колебаят премного и трудно вземат решения. Имам доста такива приятели, които се колебаят. Един от тях играе на „тото” и беше решил въпроса много лесно. Избираше цифрите между пръстите на тъща си. Завиждах му. Но разсъдливият е качество, присъщо на миналото време. Бе нужно да мислиш дълго и да притегляш всичко, за да не сгрешиш или сбъркаш. Ще цитирам още една поговорка от нашия български живот от този сорт „Три пъти мери веднъж режи”, защото е нужно да обмислиш всеки един от ходовете си. Животът преди 1989 година бе лабиринт, в който единствено пътеводна звезда беше учението на Марк и Ленин и географията на някакви познания. А сега вече не е така – имаш доста основи за водещи светлини и звезди. Сега на  разсъдливият е присъща избирателната способност. Той има и трябва да има пред себе си винаги алтернативи. Или, както казват нашите „любими депутати” „……другата алтернатива”. Имам  друг приятел, който в такива ситуации правеше графическо изображение на своите колебания. За целта разчертаваше лист на две и нанасяше в двете половинки плюсовете и минусите на едното и другото решение. Обаче работата е там, че понякога основите на тази аритметика биват погрешни. Ти мислиш, а съдбата решава.