Monthly Archives

май 2012

Лично от Бойко

Изнудването на малките ученици

 Един австрийски зоолог и орнитолог Конрад Лоренц през далечната 1973 година провежда дълги години изследвания в областта на организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение. Та той стигнал на базата на неговите изследвания, че агресивността е основен инстинкт на човека. Но може ли някой да каже къде се намира границата на тая агресивност и бруталността. Кой и как може да я определи? Но според мен тия които са изнудвачи и то брутални,  имат нужда от слабия, на който да „упражняват” голяма част от техния характер. Напоследък слушам от своите приятели, също така и по медиите не спират да приказват затова  как става модерно по-големите батковци от горните класове, да изнудват по-малките си съученици. Даже на моменти това тяхно брутално отношение прераства и в по-унизителни постъпки към техните личности. Замислям се ако тия малки хлапета се обединят в поне трима четирима, тогава какво би се случило с тия така наречени по нашему бабаити. За мен лично те могат да намират почва и да виреят само там където е взет страха на по-слабите от тях. Едно от основните задължения на нас като общество е да показваме и учим слабите как да се бранят. Но тук възниква и друг въпрос, ако те не искат това, ако искат сами да търсят начина по който да се шлифоват, или пък желаят някой да ги насочва и покровителстува именно по този начин, мисля си аз? Какво правим ние като родители и общество?

Лично от Бойко

Мъжете и жените

Задавам си въпроса след вече отминалият международен празник на жената. Дали нашето българско общество не е още много далече от пълното равнопоставяне пред двата пола ? Май почнах доста неясно да се изразявам. Сега ще поясня с конкретни примери. Когато примерно бебето или детето започне да плаче през нощта, чудно ми е защо, трябва да се счита, че майката е тази която трябва да стане и да се заеме с грижите за него. Нима ние мъжете не можем да бъдем съпричастни и помогнем замествайки поне на моменти в тия мигове на нужда при отглеждане на нашия плод на съвместна обич, любов и още нещо. Много майки съм чувал да водят разговор като заплече бебето през нощта кой става и често пъти някоя от тях казва: „Разбира се, че ставам аз да го успокоя или приспя, та нали аз трябва да се грижа за него. Не би било честно да очаквам от съпругът ми да го направи. Все пак той си има работа”. Не знам, но според мен това не е нормално във века на демократизъм все още да се говори по този начин от някои майки. Това е общо дело и задължения към тяхната рожба. Често се замислям, ако и двамата родители работят в много малко случаи бащата е този, който остава вкъщи, за да се погрижи за болното си дете. Прави го отново майката. Един от основните източници на стрес за всеки от нас е неспособността ни да оправдаем нечии очаквания.