Monthly Archives

юли 2015

Лично от Бойко

Пътуваме към морето винаги… с приказките на Светльо Кантарджиев

Планини. Реки. Ширнало се е натежало от класове поле и ти шофираш по монотонна магистрала. Макар да пропускаш така или иначе еднообразната гледка, се радваш, че довършиха пътя, иначе щеше да пътуваш до морето поне още два часа в невъзможни опашки, тесни ленти и задръствания от тирове. Така се чувствам винаги и надигам бутилката минерална вода със задоволство.

Не мога да отрека, че когато пътувахме преди, и сме возили племенниците ми, децата, пък и възрастните, гледаха през прозореца далеч по-големи красоти. Старите пътища са много по-живописни и разнообразни и децата винаги се разсейваха и забравяха да вдигат много шум в колата. Вчера, когато пътувахме за морето обаче, обстановката беше доста изнервяща, защото малкият питаше през 5 минути: „Кога ще стигнем?… Тате, колко остава още до морето?.. Стигнахме ли вече?”

Който има малки деца или поне е гледал „Шрек 2″ и сцената с въпросите на невъзможното Магаре, знае за какво става дума. След като синът ми повтори въпросната фраза поне още минимум 15 пъти, при това едва бяхме стигнали до Стара Загора, жена ми реши да вземе нещата в свои ръце. Изкара една от приказките, които скоро беше купила – „Приключенията на Барон Мюнхаузен” книга за деца от издателството на Светльо Кантарджиев и не след дълго можехме да си отдъхнем.

Някак жена ми успя да го залъже да започне да чете и да разглежда илюстрациите по страниците. Така сричането му оглушаваше автомобила в следващия час и половина. Което беше много по-добре от познатия рефрен за пристигането.
Пътувахме в мир и хармония, заедно с Барон Мюнхаузен, на когото сърдечно благодаря за помощта.

От скромния ми опит с децата мога да кажа само едно. Тръгнеш ли на море с деца трябва да си психологически подготвен, че:
1.    Ще има хиляди въпроси и къде, как, защо, любимият ми „кога“; ще трябва да обясняваш за всичко и то изчерпателно, защото ако отговорът не е удовлетворяващ, ще има още поддържащи питания след това. И то за всевъзможни неща. Всеки път, когато синът ми зададе екзотичен въпрос се сещам за прочутата фраза от филма „С деца на море“: „- Лодката колко коня е? – 30 коня и 6 магарета!” Общо взето е същото 😉
2.    Ще има Оххх!, Аххх! за всяко нещо, защото възхищението ще е голямо и емоциите ще се леят като кофа с морска вода.
3.    Ще трябва да имате неизчерпаема енергия да правите това и онова и изобщо всичко, което му хрумва на вашето дете.

Затова моят приятелски съвет към вас е:
А. Разграфете си така отпуската, че да имате поне 1 ден след пътуването за почивка 😉
Б. Винаги, винаги, винаги имайте някакъв кос за занимавка. Понеже жената четеше на детето от малко и ние все вървим с някакви книжки. Харесваме на Ню Медиа Груп, на Светльо Кантарджиев, защото са тънки, много приятни с образни илюстрации. Както от нашето детство.
В. Винаги имайте план Б за всяка ситуация и бъдете нащрек – децата са коварни и само гледат как да се измъкнат от погледа на родителя си.

Синьо лято, приятели!

banner_moving_car

Лично от Бойко

Баща и син – перфектната комбина

Казват, че синовете са перфектното извинение, за да играят бащите на всякакви игри и да се забавляват. Съгласен съм! Но тихо, да не чуе жената.

father and son playing

В живота на един мъж има няколко етапа – детство, възмъжаване и пак детство. Точка. Мога да го потвърдя с примери. Първо сме буйни деца, за които целият живот е игра. Захващаме се с разни неща – бърникаме по автомобили, искаме бързо да пораснем, ритаме топка и си мечтаем да станем като Индиана Джоунс. След това възмъжаваме – пак бърникаме по коли, но за да ги стегнем и да се харесваме на момичетата с тях. Търсим идеалната, съвършената, междувременно хормоните ни кипят, лудуваме с приятели, ходим по футболни мачове, пак ритаме топка… Тъкмо когато улегнем и се оженим, ражда се син и… хайде пак в детството. Играем на игри, бърникаме по коли, ритаме топка и имаме чудесно извинение за това. „Хайде, мила, приготви вечерята. Аз ще се занимавам малко с детето!“ Компютърни игри, строене на коли от картон, пускане на хиликоптерчета с дистанционно и хиляди подобни весели занимания. Всичко е чудесно, а когато детето задава въпрос след въпрос, просто събирате цялото си търпение и отговаряте изчерпателно. Понякога повтаряте по няколко пъти. Но какво да се прави – деца. Дори когато ви изкарват извън нерви са ви най-милите същества 🙂

Разбира се, жената е доволна. И тъщата. Детето расте с мъжко внимание, будно е, всичко му се обяснява, добива полезни умения и израства като един начетен и завършен… разбойник. А вие какво си помислехте, че щях да кажа? 😉 И докато другите ви мислят за перфектния баща, вие се забавлявате на воля.

Баща и син са перфектната комбинация. Вие си спечелвате страхотен партньор в заниманията, който искате да научите на всикчо, което ви идва на ум. Печелите и доверието му, споява се връзката между вас и спокойно можете да оказвате влияние в живота на детето, за да му помагате и да го предпазвате в бъдеще. За финал ще кажа, че намирате перфектният съучастник във всяка беля, която искате да направите, и имате още един чифт умилителни очи за пред жената, когато искате да стане на вашето… 😉

Лично от Бойко

Новото поколение слуша ТРАП! Защо не?

Не мисля, че съм много възрастен! Да, зрял човек съм, но се стремя да съм в крак с новостите, с модерните течения, тъй като не искам един ден да погледна децата и внуците си и да установя, че имам старомодни разбирания за света и съм невъзприемчив към иновациите в технологично и културно отношение.

Затова всеки ден отварям лаптопа си, следя какво пускат като предложения в сайтове за електроника, гледам клипове тип презентация в You Tube и съм доволен да знам какво се случва по света. Няма как обаче да проследя комуникацията между днешното 17-24 годишно поколение, просто защото не съм в техните среди. Но не е и нужно, тъй като след не повече от 4-5 години и те ще надраснат моментните си навици и социалните им интереси ще се променят. Но за еволюцията на младежкото мислене и модерните нагласи на младото общество разбираме по музикалните и модните течения. Така, ако рокът е винаги на мода, летните партита, за които писах преди няколко дни, също са нещо като концертите на съвремието ни, то това, което сред хитовете в момента е ТРАП музиката, която вече слушах на фестивалите. Честно да ви кажа, ми идваше малко в повече, докато не попаднах на няколко много приятни трап микса и изцяло промених мнението си.

И така… когато някой ми каже, че слуша трап, няма да цъкам с език и да го питам по какви неведоми позорни пътища е тръгнал, а с любопитство ще кажа: А  Grizzly Bear – Will Calls  харесва ли ти?

А на вас? Какво ще кажете за феномена ТРАП в този ремикс?