Monthly Archives

август 2015

Лично от Бойко

ТРОН – нов или стар

Някои филмови продукции остават във времето. И ремейковете им са наистина велики. Всяка следваща версия става все по-добра, все по-високо технологична и това радва нас. Зрителите.

Малък откъс от нещо, което винаги съм харесвал. А вие?

Лично от Бойко

Не Качвайте Писанията Си В Блоговете!!!

Много хора си правят блогове, за да пишат поезия и за да публикуват свои разкази или части от романи. Спрете, моля ви! Това не е само мой апел, ами ще си спестите много, много ядове след това.

Истината е, че има два много разпространени таланта, или да ги наречем ЛЪЖЕталанта – това са пеенето и писателството. В единия случай почти всеки втори, който може да изкара едно правилно „Зайченцето бяло…“ си мисли, че е готов за Х фактор. В другия случай всеки, чиято глава може да роди 4 стиха в рима, си мисли, че е неоправдан поет, който, видиш ли, в България никой не иска да издаде.

Затова блоговете, без да се обиждате част от блогърите, са пълни с графомански творби. При това в някои от тях се сипят със суперлативи без изобщо да имат някаква стойност. Наистина стойностните, за жалост, и те се намират по блоговете и авторите им се оплакват, че няма кой да ги издаде. Ами… когато трудът ви е вече достъпен през мрежата, кой да си го купи? Ето за това издателствата, които видят, че дадена книга или разказ е онлайн, просто не се заемат. Все пак те искат да изкарат на пазара нещо, което никой от никъде не би могъл да прочете и затова ще иде да си го купи от книжарницата.

Знаете ли, самият аз обичам много да чета. Но чета избирателно – жанр, който си ми харесва, нещата, които ме вълнуват. Смятам, че всичко това е въпрос на нагласа. Слава и на Читанка, че я има, защото аз пък нямам много излишни средства, за да закупя за един прочит книга като „Майсторът и Маргарита“, например, която страшно ми допадна, но едва ли ще я отворя отново. Те и за това много рядко я преиздават.

Та така стоят нещата в блог пространството. Ако искате да споделяте със света малките ви хрумки – правете го. Но ако искате наистина да станете сериозен писател – не качвайте творбите си в мрежата. Защото първо – ще загубите шансовете си, но, второ, авторовите ви неща ще се загубят в графоманската плява.

Лично от Бойко

Късметлии ли сте?

Ако трябва да съм честен, ще ви кажа, че почти никога нищо не печеля – нито в игри, нито в томболи или пък на картички за изтъркване. Ходиме с приятели от време на време на кино – всеки изтегля картонена картичка при закупуването на билета си за филма и на всеки се падна нещо – или втори билет безплатно, или 50 % намаление при следващ филм, или пуканки без пари, а пък на мен: Опитай пак! Най-редовно Как пък веднъж не нацелих нещо друго.

И така – в живота ми в хазартни игри винаги ме посреща това празно О – Опитай пак. Това понякога много ме дразни, но какво пък, си мисля след известно време. Това ли е най-важното? Не е ли по-важно да имам късмет в живота? И мисля, че е точно така. За моя радост имам чудесно семейство, прекрасни приятели, задоволителна работа, добра заплата, покрив над главата си и винаги си изкарвам добре, когато изляза навън с настроение. При това положение няма какво да се оплаквам, че някакво картонче подигравателно ми се надсмива.

Да, ще си кажете вие, обаче друго си е да спечелиш от държавната лотария. Оооо, ще ви отвърна аз – всъщност точно оттам НЕ искам да печеля. Само като си помисля, че на вратата ми ще цъфне репортерка, която ще ме пита какво ще правя с парите и какво ще пожелая на играещите… ами хич не искам да ме дават по телевизията, така да се каже. Така че… бай, бай хазартен шанс. Здравей истински живот.

И вие, които не печелите като мен, помислите си за всички хубави неща, които имате в живота си, следващия път, когато изтриете със стотинка поредното картонче и видите баналния надпис: Опитай пак!

dice-luck