Честита Баба Марта на всички приятели и читатели! Ако не сте забравили да слагате мартеници, бързо отивайте да купувате, да не бъдете като мен – сутринта жената да ви се мръщи, че не сте й взели конче за китката. Ами, забравих, какво да правя.

И така сме от сутринта. Тя не ми говори, аз се правя на разсеян. Въпреки, че все пак слязох до магазина, избрах мартеница и един зюмбюл, тя още се цупи. Е, какво повече да направя!!!

Март е като жените. Слънцето навън може да грее, но у дома да ти е студено и довечера да си легнеш на дивана, безжалостно прогонен от топлата спалня. И така… по подразбиране очаквам и тази година Баба ни Марта, като типична представителка на своя пол, да се разлюти. Миналата година вятъра ни позавъртя и за седмица температурите спаднаха и, ако вярваме на синоптиците, и сега ще е така. Че дори дръзват да ни плашат със сняг и виелици. Чак толкова не ми се вярва, но всичко може да се очаква. Нравът на жените е непостоянен. Изобщо чуеш ли жена, да знаеш, че никога нищо не е сигурно.  Направо да се начуди човек на кого му е хрумнало да нарече март именно така. Да посветиш месец на жена като цяло не е добра идея още в зародиш.  Явно някой много е искал да омилостиви нежната половина на човечеството. Но уви, само е успял да предаде характеристиките й на времето. А може да се случило и тъкмо обратното. Понеже времето е било така капризно като жените, с лека доза ирония някой им е “засвидетелствал” уважение, подарявайки им тъкмо този месец.

Размишленията ми обаче не са много издържани. Спирам да не разсърдя допълнително файтона “Искаш-да-ме-умилостивиш-с-някакво-си-цвете,-а?” и се съсредоточавам върху хубавото време, за сега, навън. Поне празниците ще са празнични. Пък после ще видим какво ще е положението.