Късметлии ли сте?

07.08.2015 by BoikoDDD

Ако трябва да съм честен, ще ви кажа, че почти никога нищо не печеля – нито в игри, нито в томболи или пък на картички за изтъркване. Ходиме с приятели от време на време на кино – всеки изтегля картонена картичка при закупуването на билета си за филма и на всеки се падна нещо – или втори билет безплатно, или 50 % намаление при следващ филм, или пуканки без пари, а пък на мен: Опитай пак! Най-редовно Как пък веднъж не нацелих нещо друго.

И така – в живота ми в хазартни игри винаги ме посреща това празно О – Опитай пак. Това понякога много ме дразни, но какво пък, си мисля след известно време. Това ли е най-важното? Не е ли по-важно да имам късмет в живота? И мисля, че е точно така. За моя радост имам чудесно семейство, прекрасни приятели, задоволителна работа, добра заплата, покрив над главата си и винаги си изкарвам добре, когато изляза навън с настроение. При това положение няма какво да се оплаквам, че някакво картонче подигравателно ми се надсмива.

Да, ще си кажете вие, обаче друго си е да спечелиш от държавната лотария. Оооо, ще ви отвърна аз – всъщност точно оттам НЕ искам да печеля. Само като си помисля, че на вратата ми ще цъфне репортерка, която ще ме пита какво ще правя с парите и какво ще пожелая на играещите… ами хич не искам да ме дават по телевизията, така да се каже. Така че… бай, бай хазартен шанс. Здравей истински живот.

И вие, които не печелите като мен, помислите си за всички хубави неща, които имате в живота си, следващия път, когато изтриете със стотинка поредното картонче и видите баналния надпис: Опитай пак!

Лично от Бойко

Пътуваме към морето винаги… с приказките на Светльо Кантарджиев

18.07.2015 by BoikoDDD

Планини. Реки. Ширнало се е натежало от класове поле и ти шофираш по монотонна магистрала. Макар да пропускаш така или иначе еднообразната гледка, се радваш, че довършиха пътя, иначе щеше да пътуваш до морето поне още два часа в невъзможни опашки, тесни ленти и задръствания от тирове. Така се чувствам винаги и надигам бутилката минерална вода със задоволство.

Не мога да отрека, че когато пътувахме преди, и сме возили племенниците ми, децата, пък и възрастните, гледаха през прозореца далеч по-големи красоти. Старите пътища са много по-живописни и разнообразни и децата винаги се разсейваха и забравяха да вдигат много шум в колата. Вчера, когато пътувахме за морето обаче, обстановката беше доста изнервяща, защото малкият питаше през 5 минути: „Кога ще стигнем?… Тате, колко остава още до морето?.. Стигнахме ли вече?”

Който има малки деца или поне е гледал „Шрек 2″ и сцената с въпросите на невъзможното Магаре, знае за какво става дума. След като синът ми повтори въпросната фраза поне още минимум 15 пъти, при това едва бяхме стигнали до Стара Загора, жена ми реши да вземе нещата в свои ръце. Изкара една от приказките, които скоро беше купила – „Приключенията на Барон Мюнхаузен” книга за деца от издателството на Светльо Кантарджиев и не след дълго можехме да си отдъхнем.

Някак жена ми успя да го залъже да започне да чете и да разглежда илюстрациите по страниците. Така сричането му оглушаваше автомобила в следващия час и половина. Което беше много по-добре от познатия рефрен за пристигането.
Пътувахме в мир и хармония, заедно с Барон Мюнхаузен, на когото сърдечно благодаря за помощта.

От скромния ми опит с децата мога да кажа само едно. Тръгнеш ли на море с деца трябва да си психологически подготвен, че:
1.   Ще има хиляди въпроси и къде, как, защо, любимият ми „кога“; ще трябва да обясняваш за всичко и то изчерпателно, защото ако отговорът не е удовлетворяващ, ще има още поддържащи питания след това. И то за всевъзможни неща. Всеки път, когато синът ми зададе екзотичен въпрос се сещам за прочутата фраза от филма „С деца на море“: „- Лодката колко коня е? – 30 коня и 6 магарета!” Общо взето е същото 😉
2.   Ще има Оххх!, Аххх! за всяко нещо, защото възхищението ще е голямо и емоциите ще се леят като кофа с морска вода.
3.   Ще трябва да имате неизчерпаема енергия да правите това и онова и изобщо всичко, което му хрумва на вашето дете.

Затова моят приятелски съвет към вас е:
А. Разграфете си така отпуската, че да имате поне 1 ден след пътуването за почивка 😉
Б. Винаги, винаги, винаги имайте някакъв кос за занимавка. Понеже жената четеше на детето от малко и ние все вървим с някакви книжки. Харесваме на Ню Медиа Груп, на Светльо Кантарджиев, защото са тънки, много приятни с образни илюстрации. Както от нашето детство.
В. Винаги имайте план Б за всяка ситуация и бъдете нащрек – децата са коварни и само гледат как да се измъкнат от погледа на родителя си.

Синьо лято, приятели!

Лично от Бойко

Баща и син – перфектната комбина

09.07.2015 by BoikoDDD

Казват, че синовете са перфектното извинение, за да играят бащите на всякакви игри и да се забавляват. Съгласен съм! Но тихо, да не чуе жената.

В живота на един мъж има няколко етапа – детство, възмъжаване и пак детство. Точка. Мога да го потвърдя с примери. Първо сме буйни деца, за които целият живот е игра. Захващаме се с разни неща – бърникаме по автомобили, искаме бързо да пораснем, ритаме топка и си мечтаем да станем като Индиана Джоунс. След това възмъжаваме – пак бърникаме по коли, но за да ги стегнем и да се харесваме на момичетата с тях. Търсим идеалната, съвършената, междувременно хормоните ни кипят, лудуваме с приятели, ходим по футболни мачове, пак ритаме топка… Тъкмо когато улегнем и се оженим, ражда се син и… хайде пак в детството. Играем на игри, бърникаме по коли, ритаме топка и имаме чудесно извинение за това. „Хайде, мила, приготви вечерята. Аз ще се занимавам малко с детето!“ Компютърни игри, строене на коли от картон, пускане на хиликоптерчета с дистанционно и хиляди подобни весели занимания. Всичко е чудесно, а когато детето задава въпрос след въпрос, просто събирате цялото си търпение и отговаряте изчерпателно. Понякога повтаряте по няколко пъти. Но какво да се прави – деца. Дори когато ви изкарват извън нерви са ви най-милите същества 🙂

Разбира се, жената е доволна. И тъщата. Детето расте с мъжко внимание, будно е, всичко му се обяснява, добива полезни умения и израства като един начетен и завършен… разбойник. А вие какво си помислехте, че щях да кажа? 😉 И докато другите ви мислят за перфектния баща, вие се забавлявате на воля.

Баща и син са перфектната комбинация. Вие си спечелвате страхотен партньор в заниманията, който искате да научите на всикчо, което ви идва на ум. Печелите и доверието му, споява се връзката между вас и спокойно можете да оказвате влияние в живота на детето, за да му помагате и да го предпазвате в бъдеще. За финал ще кажа, че намирате перфектният съучастник във всяка беля, която искате да направите, и имате още един чифт умилителни очи за пред жената, когато искате да стане на вашето… 😉

Лично от Бойко

Новото поколение слуша ТРАП! Защо не?

01.07.2015 by BoikoDDD

Не мисля, че съм много възрастен! Да, зрял човек съм, но се стремя да съм в крак с новостите, с модерните течения, тъй като не искам един ден да погледна децата и внуците си и да установя, че имам старомодни разбирания за света и съм невъзприемчив към иновациите в технологично и културно отношение.

Затова всеки ден отварям лаптопа си, следя какво пускат като предложения в сайтове за електроника, гледам клипове тип презентация в You Tube и съм доволен да знам какво се случва по света. Няма как обаче да проследя комуникацията между днешното 17-24 годишно поколение, просто защото не съм в техните среди. Но не е и нужно, тъй като след не повече от 4-5 години и те ще надраснат моментните си навици и социалните им интереси ще се променят. Но за еволюцията на младежкото мислене и модерните нагласи на младото общество разбираме по музикалните и модните течения. Така, ако рокът е винаги на мода, летните партита, за които писах преди няколко дни, също са нещо като концертите на съвремието ни, то това, което сред хитовете в момента е ТРАП музиката, която вече слушах на фестивалите. Честно да ви кажа, ми идваше малко в повече, докато не попаднах на няколко много приятни трап микса и изцяло промених мнението си.

И така… когато някой ми каже, че слуша трап, няма да цъкам с език и да го питам по какви неведоми позорни пътища е тръгнал, а с любопитство ще кажа: А Grizzly Bear – Will Calls харесва ли ти?

А на вас? Какво ще кажете за феномена ТРАП в този ремикс?

Лично от Бойко

Впримчени в делника

24.06.2015 by BoikoDDD

Кога разбираме, че имаме нужда от промяна?

Има едно такова време, когато делникът ни притиска. Отиване на работа, връщане, никакво време за почивка, дните отминават и личността не претърпява никакво развитие. Срещане с еднакви хора, ходене на едни и същи места. Говорене на едни и същи теми. Нищо не се случва, нищо не вълнува, нищо не показва, че има един живот.

Мнозина харесват тази предвидимост, това повторение, чувстват се добре в свят, в който неочакваното не може да ги изненада и да ги хване неподготвени. А когато излязат извън зоната си на комфорт не знаят как да се справят със ситуацията. Много други, обаче – може би като мен, с постоянното повторение и еднообразие, започват да копнеят за нещо различно. За някакво приключение, нещо, което да ги изтегли от спокойните вълни и да ги хвърли поне за малко в дълбокото. Нещо да се случи – да развълнува, да събуди заспалото съзнание. Нещо, което да ни покаже, че не сме впримчени в делника.

Тогава можем да направим и нещо глупаво. И то много глупаво. Като например да убедим колегите след обедната почивка да не се връщат на работа – да грабнем лаптопите, да потеглим с колегата, който има кола, и да отидем до някое езеро, хижа във Витоша или направо на морето. На кой му стиска? Доработвате дистанционно от някой шезлонг – хем шефа да не е много ядосан, хем вие да изпитате задоволство и вълнение. Отидете на парти, пийте за настроение, спете на плажа. Качете се високо в планината, започнете да спортувате активно, запишете се на някакви курсове, намерете ново хоби, запознайте се с нови хора…

Грабвате жената и децата, ако сте семейни, и отидете на нещо екстремно. Някъде, където не сте ходили никога преди. Повярвайте – децата никога не пречат. Ако изградите с тях правилен начин на общуване, ако ги накарате да се вълнуват, техният смях и писъци от задоволство по време на вашето малко приключение ще усилят усещането, че изживявате нещо ново и напълно различно.

Лично от Бойко

Каква музика ще тресе Балканите?

17.06.2015 by BoikoDDD

Това, като и всяко друго лято, забавленията в големите туристически курорти тепърва предстоят. И не само в нашата страна. Горещата парти треска заразява парти маниаците с редица хитови изпълнители, които ще разклатят с музиката си родните плажове. У нас Каварна фест, Spirit of Burgas, Solar summer на Cacao beach, който започват от юни и ще продължат последователно във времето чак до края на август.

Горещи събития ще кипят из целите Балкани.

Още на 9 юли стартира в Белград EXIT фестивал, който ще разтърси град Нови Сад и от двете страни на р. Дунав цели 4 дни, а след това ще се принесе в побратимения град в Черна гора, Будва. Там предизвикателството се нарича SEA DANCE и продължава с много от най-популярните изпълнители за още четири денонощия. По същото време в Хърватска приготвят голяма сцена, с която са готови да наелектризират публиката.

Ето и някои от лицата, които ще посетят няколкократно Балканите това лято – John Newman, Tom Odell, Faithless, Clean Bandit, The Prodigy, Rudimental, Sigma, Roisin Murphy, Martin Garrix, Emeli Sande, Hardwell и много други. Въпрос на избор е къде и как искате да ги видите.

Лично от Бойко

Студент си? Къде ще работиш това лято? Избери „Happy"

11.06.2015 by BoikoDDD

Последното, което слушах по телевизията по темата за заетостта на населението, беше, че от Бюрото по труда са назначили млади хора, които да агитират други млади хора да се наемат на работа. Задачата не е никак лесна, защото понякога не желанието е определящо за стартирането на работа, а условията на труд, които предлага работодателят, както и специалността на кадрите. Някои тясно профилирани специалисти не могат да си намерят място, подари ограниченото търсене. Но пък има много студенти, които всяко лято, макар и сезонно, разчитат на това да си намерят сигурна работа, благодарение на която да припечелват добре. Най-често срещаните предложения са по ресторанти и хотели на морето. Парадоксът е, че предложените постове не са кой знае какви и не предлагат сигурност. Още по-големият парадокс е, че тъкмо така се понижава като цяло обслужването в сектора, създава се лош имидж на много курортни комплекси и се отваря съвсем нова ниша. Миналата година бях на Слънчев бряг и, поради популярността му като алкохолен курорт сред анлгогооворящите, видях със собствените си очи заведения, в които бяха наети чужденци, на които са осигурени безплатна квартира, пиене и забавления на корем срещу труд по заведенията. Дори медиите излъчиха журналистически репортаж, който представи тази не много добра практика. Но е факт, че по морето се случват и такива неща.

Затова внимавайте къде ще работите и вие. Предпазете се от риска да попаднете на лоши условия, без квартира, при това накрая да не получите възнаграждението си. Едни от най-сигурните места за работа определено са големите комплекси от популярни вериги. Обикновено там има много заети, което предполага наличието на мениджър по човешките ресурси и действащи програми за набиране на сезонни работници. Ето и някои от местата, на които е добре да работите, ако сте студенти или търсите работа за няколко месеца:

1. Големите вериги хотели. Не става въпрос за единични хотелчета със съмнителна репутация. Потърсете верига, за която със сигурност знаете, че има поне няколко хотела, с добър имидж и с много заети места. Обърнете внимание на фирмената политика. Наличието на униформи е сигурен знак, че ръководството има изисквания към кадрите си и определено ги мотивира.

2. Големи вериги ресторанти. Веригите HappyBar&Grill, например, отбелязаха голямо развитие през последните години, особено в сектора заетост. Създадената стажантска програма, вътрешнофирмени стажове и „Сезонен служител” работят точно с млади хора, които имат нужда от гъвкаво работно време или няколко месечна работа. Големият плюс са осигуряване на квартира в градовете Варна и Бургас, където са ресторантите, сигурност при заплащането – без забавяне, и предложение за работа и през следващия сезон. За да задържат за още година работниците си, предлагат договори, заедно с бонус – допълнителни 200 лева преди началото на сезона и след края му. Звучи примамливо, нали?

3. Продавач-консултант в Мол. Моловете във Варна и Бургас са едни от най-посещаваните места през летните месеци. Като голямо юридическо лице, „приютяващо” едни от най-популярните марки, както и вериги за бързо хранене, кино и кафенета, те представляват истински икономически оазиси. Служителите са добре заплатени и работят при добри условия.

Което и да изберете, не забравяйте, че най-важното е да имате сигурност при заплащането, поле за развитие и да сте част от разбран екип в компания с традиции. Не се доверявайте на случайни места и случайни обяви. Ако ще е хотел – да е голям, ако ще е магазин, да е от рода на Beauty Zone, TehnoMarket или друго, ако ще е ресторант – да е Happy.

Желая ви успех!

Лично от Бойко

Да посетиш София

20.05.2015 by BoikoDDD 1 Comment

Някой някога беше казал, че за да обикнеш родината си трябва да я опознаеш. Мисля, че същото важи и за града, в който живееш. Аз живея в София. Кореняк софиянец, но това не е нещо, с което да се гордея. Столицата ни е шумна и прашна, има много вредители – в някоя квартали плъхове, на други места много хлебарки. Трафикът е ужасен в час пик, макар метрото, просто защото разстоянията са огромни и пътуваш понякога доста дълго от вкъщи до работа. Тук се правят непрекъснато ремонти, но голяма част от тях не ги усещаме.

Много пъти съм се опитвал да видя София през очите на чужденец. Досега винаги ми е било чудно какво толкова предизвиква нашия град, че редица чуждоземци да казват, че им харесва. Няма кой знае какви архитектурни паметници. Липсват ни колосалните монументи, осветлението и другите чудесии, които будят възхищение. Може би аз съм толкова свикнал с пейзажа, че освен да вниквам в детайлите и да откривам все грозните неща, не мога да възприема гледката като едно цяло.

Но преди няколко дни дойде един приятел от Шумен, който отдаван не бе посещавал столицата. Все се срещахме я по път, много често и аз съм ходел на изток. Той беше възхитен. Каза, че сме заприличали на европейски град. Каза ми, че го впечатляват широки улици, парковете и дърветата, многото фонтани, уличните лампи, това едновремешно дихание, което се разнасяло из града. Дори порутените сгради са били доказателство, че нещо се случва. Пътувал е много в чужбина. Бил е и в Азия, и в Европа. Каза ми изобщо да не се сравняваме с Америка, защото там хората имат съвсем различно виждане за живота и са толкова различни от нас като цяло. Но в много страни всички малки градчета си имат своите разбити улички, имат си своите вътрешни квартали, които понякога не са така чисти, както ние си мислим. Но там се популяризират централните части, местните забележителности и туристът остава извън битовата, чисто социална част на града. И ние трябва да правим така и да знаем, че сме доста прилично изглеждаща столица на Балканите.

Явно не го осъзнаваме, просто защото взискателните ни очи виждат точно това, което търсят – а именно доказателства, че сме изостанали. Което не е вярно. Поне в контекста, в който се оценяват европейските градове.

Лично от Бойко

Кой изневерява повече?

07.05.2015 by BoikoDDD 2 коментара

Ако питате жените, те ще ви отговорят – мъжете. Ако пък питате мъжете – те определено ще назоват жените.

За изневярата няма пол – тя обича и двата пола и съблазнително ги изкушава. Но защото се случва? Ние мъжете изневеряваме по две причини. Първата е, че жената, с която сме, ни отказва нещата, които обичаме. В това число редовно я боли глава, има някакви „принципи“, които не й позволяват да се отпусне и прави това или онова… Всъщност напасването в любовно отношение е също толкова трудно, колкото напасването на характерите. Втората причина, поради която мъжете прибягват към други жени, е чисто и просто поход, която не е свързана с чувства. Красавица се изпречва на пътя, на него са му слаби ангелите, пийнал е повечко и така… На нас мъжете не ни е необходима емоция, за да творим простотии.

При жените обаче е различно. Те са страстни натури, които биха изневерили напук, защото се чувстват отчаяни, унижени или искат да накарат наранилия ги партньор да ревнува и страда. Не са малко и тези, които имат свободомислието да си лягат, с когото намерят за неустоимо секси, но те са рядкост. По-честата причина е отегчение към партньора, който според жената се е отпуснал, не я ухажва вече и се държи безразлично и така нататък.

Изневярата е неприятна криза в една връзка. При някои може да се прости, но при други става причина за тотален разрив. Но кой от двата пола е по-склонен да прощава е друга тема, по която да се пише би било много субективно. Не мисля, наистина, че има точни критерии, по които да се определи това. Всичко е въпрос на виждане, ситуация, характер на всеки от партньорите.

И все пак, пожелавам ви да не си изневерявате, а да цените това, което е до вас. Ако го обичате, предприемете мерки да разнообразите връзката си.

Лично от Бойко

Защо мъжете сме на изчезване?

28.04.2015 by BoikoDDD

След предната статия, в която проследих 12-те подвига на Херкулес, се замислих как всъщност тези мъжествени прояви биха се интерпретирали или биха открили еквивалент в съвременния ни свят. И знаете ли до какъв извод стигнах? Че всъщност те много трудно ще намерят такъв изобщо. Мъжете се оказва, че сме на изчезване и това го казва един мъж. Смятайте за какво става дума.

В търсене на корените на това „чезнене“ се опитах да обобщя причините така смирено да се отказваме от геройските прояви от едно време и с охота да оставяме незащитена мъжката ни чест.

Като начало ми се струва, че най-сериозната съпротива срещу мъжествеността ни се оказаха жените. Тяхната еманципация ги издигна наравно с нас и разликите между половете в обществено отношение бързо се стопиха. Преди мъжът е изпъквал, а мястото на жената е било отредено спрямо качества като състрадание, чувствителност, грижа и пъргав ум, но днес жените са абсолютно навсякъде, в което няма лошо, но вместо прилежно да се занимават със задълженията си, те се дуят и превръщат всяко тяхно действие в съревнование с нас. Постепенно жените започнаха и да ходят на работа и да поддържат дома, като почти не оставиха задължения за мъжа. Той се прибира у дома, хваща дистанционно или лаптоп и се строполясва безславно на дивана. А ако жената е по-работеща от него, то тя настоява той да поеме задълженията й. Не че в готвенето, чистенето и грижата за децата има нещо нередно – напротив – всеки мъж трябва да поема някаква инициатива, а дори е известно, че едни от най-големите майстори готвачи са именно мъже, но перманентното изменяне на задълженията до пълното обръщане на ролите е леко и меко казано – унизително.

ФАКТ! Мъжете вече не се грижат за себе си така, че да изтъкват физическите си преимущества пред жените. Много рядко и много млади сме тези, които се полагаме усилия да поддържаме тялото си. За жалост на мускулите започна да се гледа като доказателство за неналичие на мозъчна маса. Това пък благодарение на общественото мнение и лошата слава, която тръгна от мутрите. Външният вид е от съществено значение. Как ще покажем най-явните признаци, че сме по-големи и по-силни иначе?

Третата причина според мен е липсата на геройство. Имам предвид наистина геройство – социални дейности, благородни прояви. Мъжете взеха да хитруват повече, да мързелуват повече, да майсторят по-малко и да мислят по-малко. Нищо друго, освен гледането на спорт не ги интересува. Малко сме тези, които действително стават част от спорта или практикуват хоби като лов, риболов, езда, каране на спортен автомобил, бокс, стрелба или друго такова, типично мъжко занимание.

За сметка на това жените тръгнаха на фитнес, превзеха ни бюрата, започнаха да кълват и да ни командват какво и как да правим… Е, мъже, кога ще си възвърнем честта и достойнството?