Пили и се веселили, но кой плаща сметката?

20.12.2013 by BoikoDDD

Коледа за много хора е любимо време от годината. Не само заради свободните дни, а и заради едно невероятно типично родно действие нареченото „ядене и пиене за чужда сметка“. Гледам ние сме едни от малкото народи в света, при които го има момента на „черпене“.

Наскоро разговарях с американец, женен за българка и останал да живее в родината ни. Като всеки един чужденец и той преживял културен шок първите два-три месеца от престоя си в родината ни. Най-много го стреснало тъкмо „черпенето“ и по-конкретни ми разказа история във влак, когато жена му го накарала да почерпи всички пътници в купето, сред които имало деца, когато ял солети. Това някакси го преглътнал. Онова, което направо го втрещило било ходенето на гости без да носиш нищо и онзи „ритуал“, в който рожденика трябва да почерпи всички за празника си.

В много западни държави и САЩ е точно обратното! Обикновено другите черпят заслужилия, организират му парти изненада или нещо такова. Освен това, поради общи съображения за здраве и сигурност не е прието да делиш храната си със случайни пътници, а като си нов в квартала съседите показват дружелюбието си, поднасяйки ти скромен дар, за да демонстрират квартално гостоприемство. Последно като ходели на гости, предварително се разбирали кой какво да носи, за да се облекчи труда на домакина.

Вие сте странни, ми каза американският ми приятел, имате по-малко средства от повечето европейци или американци, а традициите ви налагат разточителство. Как да му обясня сега, че ние не винаги сме били беден народ. Всъщност сме били двойно или тройно по-богати много преди Америка да е създадено, но нейсе… Така е при нас – не веднъж едни ядат и се веселят за чужда сметка.

Лично от Бойко

За една мечешка философия

05.11.2013 by BoikoDDD

„Колкото повече, толкова повече“ – казал в една книга Мечо Пух и ето че думите му се спрягат за всичко и от всеки, че даже се превърнаха в модерна житейска философия. Никак не е лошо да сме максималисти. Напротив – даже е добре да взимаме колкото позволява живота, защото утре може да не е останало. Да, обаче, едва ли рефренът на Пух има точно значението, което влагат повечето хора. Яд ме е, че всеки втори взе да го обръща на тарикатлък и хората хитруват и за най-малкото нещо. Обаче ние нали сме си популярни с побългаряването на повечето значими неща, сякаш цялата ни житейска максима се основава само на това да ни е добре.

Мечо Пух обаче говори не за максимализъм, а за оптимизъм и прагматизъм. Водещото в случая е да се стремим към съхраняването на една цялост и придържане към рационалност. Мисля си колко хубаво би било да надмогнем ние българите себе си и да започнем да мислим над традиционния ни манталитет. Колко ли неща биха се променили тогава?

Лично от Бойко

Избор на домашен любимец…

19.10.2013 by BoikoDDD

Изпаднах вчера в спор с едни приятели кое животно е по-подходящо за домашен любимец – куче, котка или дребните декоративни гризачи. Другите дори не ги споменахме, може би защото характерите ни пасват повече на бозайници. Да си призная досега не се бях замислял. Принципно по мъжки му повече харесвам кучетата. Особено големите и силните породи като немска овчарка, хъскитата, голдън ретривър и такива. Смятам, че кучетата са по-верни, по-разбиращи и по-подлежащи на дресировка, така че да съжителствате без да си пречите.

Котките от друга страна винаги се асоциират с жените. На нивата на гальовност и сладост дори няма да се спирам, защото са общоизвестни и тъкмо те ги правят предпочитани от повечето хора. Може би котката е такъв любимец, който не изисква всекидневни разходки, по-пасивен е и по-самостоятелен, което би било плюс, ако тръгна да избирам. Кучето в това отношение губи точки, защото си иска много внимание и грижи. Чувал съм, че за да поддържат мускулатурата си немските овчарки трябва да тичат по километър на ден. За да поддържате кучето си във форма трябва и да измисляте различни интерактивни игри и редовно да спазвате определено поведение, което да показва кой е стопанина.

Котките разбира се също трябва да си знаят място в дома, но те ще ви бъдат благодарни, ако ги оставите да се излежават и не им се пречкате много, много.

Дребните гризачи никога не са ме влечели. Не ми се струват така социални с човека. Ето, примерно между стопанина и котката, или между стопанина и кучето възникна някаква връзка, докато при хамстера и морското свинче ми се струва, че контакт отсъства. А аз мисля, че съм повече човек, който търси извесно разбиране и компания с домашното животно. Ако реша да си взема, то ще е такава порода и тип, за който грижите – сресване, ваксини, разходни, тоалетни и др. – ще ми бъдат по възможностите.

Лично от Бойко

Университетски стъпки към успеха

15.09.2013 by BoikoDDD

По случай първия учебен ден се замислих за училището и университета. Спомням си моите ученически и студентски години. От тях не съм взел кой знае какво и не съм ги запомнил с кой знае какво учене. Помня само, че тогава ми правеше впечатление, че имаше и такива колеги, който завършиха с отличие и веднага след това си намериха добре платена за времето си работа.

Дълго се чудех как така без никакъв опит, и с толкова оскъдни знания взимат толкова млади хора, но вече разбрах. Наскоро на събиране на випуска си говорих с една бивша отличничка. Питах я дали в първата й работа й е стигнало само наученото по лекции. Тя ми каза, че е било повече от достатъчно, защото взела всичко, което университетът можел да й предложи – записала различни факултативни дисциплини, посещавала извънредни курсове по стенография и история, била членка на клубове по езици, за да упражнява постоянно знанията си по английски и руски, вписвала дори колонка в университетския вестник. А аз дори не знаех, че имаме такъв! Каза ми, че именно благодарение на тези дейности се е запознала с много хора, които я насочвали какво точно да учи за изпитите, кое е най-важното на практика и благодарение на този си опит бързо си намерила работа.

Нямаше какво да й отговоря. Истината е, че винаги съм бил добър студент, но никога не съм обръщал внимание на тези неща. Гледах да взема изпит и да запиша следващата година. Днес чувам, че повечето млади хора се оплакват, че преподавателите не им обръщали никакво внимание и не обяснявали добре материала. Явно обаче доста неща са убягвали на мен тогава и на съвременната младеж днес – неща, за които или не е имало гласност или просто не сме ги виждали поради липса на интерес.

При всичко това смятам, че независимо сегашното ниво на образование в българските университети, ако студентът бъде водещата фигура в своето обучение би могъл да получи блестящо образование. Но както казах – сам, воден от своята любознателност, да пита, търси, да рови в библиотеките и да събира знанията си, подготвил си прилежно план за това с какво точно иска да се занимава в живота си. Трудна задача за по-голяма част от младежта, която без по-опитен губи житейска ориентация.

Лично от Бойко

ЗА и ПРОТИВ видеонаблюдение на работното място

30.08.2013 by BoikoDDD

Няма да открия топлата вода, като кажа, че всяка монета има две страни. Това в пълна сила важи и за особено актуалната дискусия „ЗА и ПРОТИВ видеонаблюдение и контрол на работното място“. Модата поставиха разгорещените спорове около решението трябва ли охранителните камери по автогарите да станат задължителни, бил ли е или не подслушван Бойко Борисов, упражнило ли е здравно лице от Пирогов физическо насилие над пациент в неравностойно положение и пр.

Първо, веднага в главата ми изниква въпросът: Ако си вършиш съвестно и честно работата, какво те бърка, че всичко това ще бъде заснето? Ами така де, то е в твой плюс в такъв случай.

Сега някои тук веднага скачат с „Как така, ами личното пространство?“ То пак ще си е лично, само че няма да бъде придружено с 30-минутно зяпане в тавана, поклащане на краката и подпорен стоеж с активно участие на лактите, тип „Заспивам, дай ми възглавница!“

И не, не съм работодател. 🙂 Казвам всичко това, защото преди известно време в склада, в който работех, Commerce Group Ltd. монтираха камери за видеонаблюдение и точно за седмица много неразбории си дойдоха на мястото. Аз продължих да си работя, както винаги, но с много от колегите си казахме чао, след като се разбра кои крадат и се спотайват.

И те така. От мен едно голЕмо ЗА.

Лично от Бойко

Странните визии на по-младите звезди

28.06.2013 by BoikoDDD

След появата на Лейди Гага вече нищо не е същото, а добрият вкус става все по-далечен мираж: пера, рокля от пържоли, обувки като подкови, заплетена коса… Изобщо изобилие от екстравагнтност, преминаваща отвъд стила и стояща по-близо до кича и безвкусицата.

И така, кои са знаменитостите с най-неадекватна визия и поведение, непристойно за обществена личност, която вдъхновява млн. по света и им дава пример? Не искам сега само да изляза най-големия сухар на планетата, но все си мисля, че можеш да бъдеш интересен и без да се правиш на палячо, изглеждайки страхотно и секси. Вземете Черил Коул например. Мадамата е адски красива и провокативна, но никога не прекрачва „добрия тон“. Човек направо да му се чуди на Ашли, бившия съпруг, с какъв акъл, очи и сърце й е изневерявал. Та тя е като с фотошоп правена, но това е друга тема.

Та кои звезди бълват истерична екстравагантност? Може би вече се досещате от по-горните редове, фаворитът ми в тази класация е Гагуня: нищо женствено и оригинално не откривам в поведението и начина, по който изглежда. Продължавам с Ники Минаж, която човек има чувството, че е излязла от анимационен филм, и завършвам с Риана но на моменти,защото в други такива е суперготина:

Ники Минаж

Лейди Гага

Лично от Бойко

Collectors are the guardians of our national wealth

07.06.2013 by BoikoDDD

Who are the collectors in Bulgaria and what is actually their initial purpose?
Antiques are collected from time immemorial, and thanks to many writers of the Bulgarian National Revival, we now know so many details of this period. Society rarely thinks that collectors are actually guardians of our national wealth – of culture, of art, of the national spirit.
Some of the names of major Bulgarian collectors are Boyan Radev, Svetlin Roussev, Bogomil Raynov … Boyan Radev for example has a significant contribution to the promotion of ancient and Renaissance art.
Perhaps most interesting is the collection of Bogomil Raynov whom Academician Svetlin Roussev called the most real collector. Unfortunately, it is scattered among his heirs and difficult to trace.
Svetlin Roussev himself says: „Private collections are something beautifully crazy, but the real collector is the one who collects contemporary art.“ Thanks to him, art lovers enjoy a full collection that reflects the whole development of Bulgarian art.
„Collectors educate society in terms of art, respect and admiration,“ reflects Svetoslav Kantardzhiev who is a member of the Union of collectors in Bulgaria. Not surprisingly, to get membership to the Union of collectors, you must have a proven contribution to the creation, preservation, study and socialization of Bulgarian cultural heritage.

Лично от Бойко

Абитуриенти 2013

31.05.2013 by BoikoDDD

Отминаха и тазгодишните балове. Отново станахме свидетели на излишно суетене и парадиране, липса на вкус и намеса от страна на родителите, истерично броене и … бой. И ако всичко посочено без последното се е превърнало в част от абитуриентски балове у нас и сме си правели оглушки, то агресията мисля, че преминава всякакви граници.

„Вдъхновение“ получих от едно видео, което буквално взриви социалните мрежи през изминалата седмица. Става въпрос за абитуриентската вечер на Националната търговско-банкова гимназия в София. Предполага се, че училището е елитно и зрелостниците са една добра извадка на умния, буден и възпитан младеж в България.

Уви, клипчето показва нагледно качества и поведение съвсем различни. Каквито и да са били причините за избухване на подобна нетърпимост и посегателство, подобен акт е недопустим и рисува една тревожна картина. Тези деца манифестират крайна нетърпимост към отсрещния, погазване на елементарна етика и норми на поведение. Ако днес, когато в главите им притесненията тряба да се свеждат до какво да облека, той/ тя харесва ли ме, къде искам да уча висше, те са способни на това, какво ще стане занапред, когато проблемите, отговорностите и тревогите се увеличат?

По-добре да не си представям май…

Лично от Бойко

Светльо Кантарджиев издава книгата за СПЕЦНАЗ Алфа

11.04.2013 by BoikoDDD

Може би сте чували за легендарната Група Алфа от КГБ? Това е специализиран руски антитерористичен отряд, създаден през 1974г. от Юрий Андропов, за работата на който от десетилетия вече се носят легенди. Е, ето че и тази мистерия най-накрая ще бъде разбулена, с издаването на една книга: „СПЕЦНАЗ Алфа – Моята съдба“ – от генерал Генадий Зайцев – командир на групата от 1977 до 1988г., и после отново от 1992г. до 1995г. Книгата у нас се издава от Ню Медиа Груп на Светльо Кантарджиев и вече я има по книжарниците.

Генералът, за своите над 75 години, е изживял какво ли не, и е спечелил почти всички всевъзможни ордени и награди за храброст и през последните години от живота си решава да напише мемоар, който да издаде в книга и да включва разкази от реалните събития и спецоперации, които е ръководил във времето, когато е ръководил легендарната Група Алфа.

Аз лично се интересувам много от военно дело, конфликти, спецслужби и всичко свързано с това, и винаги съм бил повече фен на източните руски методи и технологии, отколкото на американските. Разбира се, веднага си закупих книгата на Зайцев и я изчетох на кажи-речи един дъх. Препоръчвам ви я ако и вие се интересувате от тази част от човешкото битие – тероризмът, техниките за борба с него и смелите мъже, които са превърнали това в своя професия. Книгата е много, много интересна и Зайцев изобщо не ни е спестил от реализма, екшъна и динамиката, в която е живял в онези времена.

На сравнително достъпна цена е, препоръчвам ви я и се радвам, че се намери издател, който да я представи за българския пазар.

Между другото в издателството Ню Медиа Груп на издателя и маркетинг директор Светльо Кантарджиев – могат да се открият и доста други заглавия, които хващат вниманието на хора, които имат подобни на моите интереси в литературата. Аз лично открих доста романи – донякъде по истински случаи, донякъде художествена измислица, които разказват за много интересни случки в българската най-нова история 🙂

Лично от Бойко

Плодовете и зеленчуците

15.03.2013 by BoikoDDD

Още от малки нашите родители ни учат колко е полезно да ядем плодове и зеленчуци, но за съжаление в ранна възраст повечето деца предпочитат царевични пръчици, шоколади и т.н. Хубаво е, че можем да приемаме плодове и зеленчуци по различни начини, а не само с директната им консумация, като под това имам предвид плодовите пюрета, компотите, които така обичаме и др. Спомням си, че зеленчуците най-вече ги използвахме при правенето на сандвичи и тогава някак си като че ли имат съвсем различен вкус. Много е важно да се храним здравословно за да може да се чувстваме здрави и енергични. Познавам хора, които не са се съобразявали цял живот с това какво ядат и в какви количества, и сега ядат само плодове и зеленчуци, но вече е твърде късно, когато повечето неща лекаря ни ги е забранил.
Не трябва да забравяме, че ние сме това с което се храним и да се грижим да си осигуряваме качествена храна, и да приемаме витамините необходими за организма ни. Лятно време особено в тези големи жеги много свежо и леко е да се храним с плодове и зеленчуци, през този сезон има най-различни сортове, които ни осигуряват всичко необходимо за една зеленчукова или плодова салата. Също така много хубави супи и манджи можем да си приготвим с това, което ни предлага сезона, разбира се стига да имаме желание. А, ако не можете да се сетите за нещо разнообразно, което да си приготвите просто влезте в интернет и се разгледайте. И така приятели, това което се опитвам да кажа е че трябва да се стараем да се грижим за здравето си , за да може да имаме по-добър живот.