Когато медиите ни манипулират

February 16th, 2017

Всеизвестен факт е, че медиите са инструмент на определение политически, икономически, социални и други интереси. Често се случва информацията, която предоставят да не е напълно пълна или точна и това да е умишлено.

Всъщност методите за манипулация са много и често се прилагат по няколко наведнъж. Целта естествено е властта, надмощието, прокарването на политически идеи, които обслужват икономически интереси. Система и структура изграждана и развивана може би откакто съществува човечеството и то е започнало да комуникира вербално.

Едни от най-популярните методи на масова манипулация е отнемането на вниманието. На практика това представлява съсредоточаването и натрапването на проблем или ситуация, която не е от особено значение, за да може да разсее хората и да не обърнат внимание на по-важните процеси, които се случват на фона на това. Също популярен метод за манипулация е създаването на ситуация. Когато дадено правителство се опитва да прокара непопулярна политика, която ограничава свободите или орязва социалните помощи, се прибягва до крайни действия, които целят обществото само да поиска да се приложат тези политики. Пример за това е атентатът от 11 септември, който и до ден днешен продължава да буди съмнения дали не е дело на американското правителство. След този атентат Щатите започват война срещу Ирак, която не беше одобрявана от обществото до този момент. Дали икономическите интереси за залежите от петрол са били наистина толкова големи, че са довели до пожертването на животите на толкова много невинни жертви и белязването на животите на стотици души, най-вероятно никога няма да разберем. Но е факт, че пъзелът се нарежда идеално.

Следващото средство е изчакването. Смисъла на този тип манипулация е в идеята, че ако обществото получи всички желани придобивки наведнъж най-вероятно ще настане революция. Освен това постепенното прилагане и изчакването за въвеждането на политика, която не е особено популярна, но говоренето за нея, чисто психологически подготвя обществото и то вече е готово да я приеме без никакви възражения.

Много други методи съществуват в практиката и ако тръгна да ги изброявам всичките най-вероятно няма да искате да четете толкова дълга статия. Ето защо се ограничавам само до тези, които са и в основата на българското управление през последните няколко години.

А българските медии напълно удобно обслужват тази практика на правителствата. Забелязали ли сте? И мислите ли, че можете да разграничите истинската от манипулирана част от информацията, която ви се предлага по всички информационни канали, които ни заобикалят?

Колко е лесно да сменим професията си?

January 18th, 2017

През последните години не спират да ни затрупват със статии и истории за хора, които са работили в големи корпорации, които са ги поглъщали и унищожавали, и накрая са решили да зарежат всичко на 35-45-50-годишна възраст и да започнат да правят това, което ги прави щастливи. Четем тези истории и често се чудим дали ние бихме имали смелостта да постъпим като тях. Започваме да преценяваме ситуацията да претегляме многото “за” и ужасно многото “против”, а в крайна сметка стискаме здраво въжето, за което сме се уловили, без да осъзнаваме, че това всъщност е нашето бесило.

Една от причините много хора да се чувстват по този начин е фактът, че не практикуват професия, която ги удовлетворява. Често те ходят с нежелание на работа, извършват задълженията си с погнуса, а след края на работния ден излизат от офисите си с облекчение. Отиват да изпият по някоя бира, за да се разтоварят от досадния ден, а накрая се прибират в остарелите си апартаменти и потъват в сивото си отчаяние.

Неслучайно много хора обичат да повтарят поговорката, че който намери работа, който му доставя удоволствие, няма да работи и един ден в живота си. Звучи перфектно и със сигурност е вярно, но в крайна сметка са много малко хората, които наистина се чувстват по този начин.

Ежедневието на незадоволения работник провокира много друг тип настроения. В такова състояние човек се чувства неудовлетворен, непълноценен, че изпуска нещо, което е можел да на прави с живота си. В един момент това усещане за себе си става толкова настоятелно, че че хората просто имат желание да изхвърлят на боклука стария си живот и да отидат до магазина, за да си купят нов. Само че този новият може да излезе твърде солено. А страхът от това да загубят всичко, за което са работили до този момент е по-силен то желанието да се насладят на свободата си. Ето защо продължават да се задоволяват със стария си, опърпан, очукан и вечно мрънкащ за някакъв ремонт живот. Защото новите и лъскавите по магазините струват много, а цената – не всеки иска и може да я плати.

Учене чрез преживяване

August 20th, 2016

Преди време бях чел за семейство, което отрича традиционните методи на образование. Поради тази причина категорично отказали децата им да бъдат институционализирани в средностатистическите училища и закостенялата система и започнали да ги обучават в домашни условия. До тук историята не се различава особено от многото подобни, за които сме слушали или чели. Но разликата е там, че домът им бил различен на всеки три месеца.

Джон и съпругата му Каран упражняват професии, които не изискват уседналост в офис, а само надеждна Интернет връзка. Ето защо те избрали да отглеждат и възпитават децата си, пътувайки из целия свят. Вече в продължение на няколко години четиричленното семейство сменя града и държавата на всеки три месеца, като през това време попива от културата, историята и езика на страната, в която се намира. Децата, които са на 12 и 10 години вече говорят свободно три езика и познават световната история в много повече детайли от своите връстници.

Човек наистина учи чрез опит и преживявания най-бързо. Още повече децата, които са попивателни за нови впечатления и приключения. Но тук съществена страна, която е различна от тяхната гледна точка.

Прекрасен е фактът, че семейството е намерило практически начин да възпитава и обогатява децата си, но за съжаление светът е устроен по различен начин. В един момент на тези високоинтелигентни деца ще им се наложи да започнат някаква работа, а за добрите позиции и високото заплащане се изисква документ за завършено образование.

Знанията, които получават, обикаляйки с родителите си по света, най-вероятно са повече и по-трайни от тези, които получават техните връстници в училищата, но света не работи по този начин. Много малко фирми дори биха те поканили на събеседване и интервю (където имате възможност да покажете своя потенциал) ако не отговаряте на изискванията по документи.

Освен това децата имат нужда да общуват с хора на тяхната възраст, а местенето на ново място на всеки три месеца със сигурност усложнява създаването на дълготрайни приятелства.

Ако вие имате мнение по темата ще се радвам да го споделите. Въпросът е дали сме достатъчно зрели като общество да приемем подобни индивиди без да ги обременяваме с традиционните изисквания на социалните джунгли?

Шоколадови вафли или бабини фафли?

May 14th, 2016

Колко мило ми става, когато чуя отново думата „фафла“. Една такава с полъх от соц миналото, когато баба ми съвсем целенасочено приготвяше у дома  фафли. Не знам как ги правеше – не питайте изобщо в коментар, но като цяло се получаваха с някакви тънки кори и крем по средата. Като бисквити де, но си бяха на баба фафлите. И до днес като видя вафла и аха да кажа фафла.

Добре, обаче когато телевизията започна да рекламира всички онези Мури, тройни и четворни и не зам си още какви шоколадови вафли, с които се прослaви Нестлето в Бълагрия, и вече нямаше как фафлата да не се превърне в отживелица.

Така де – не върви да идеш в магазина и да си поискаш фафла. Ще те изгледат странно. Номера минава само в хупермаркета, откъдето взимаш каквото искаш, нареждаш го на лентата и мълчиш дружелюбно през цялото време на пазаруването. Пък като излезеш от магазина крещи „Фафла, Фафла!“ колкото си искаш на колите на паркинга. Те учтиво не ще те поправят.

SANYO DIGITAL CAMERA

И все пак шоколадовите вафли са си вафли. Тях само като ги видиш полетички и луксозничко опакованки и няма как да им казваш по друг начин. Респектират. И с респект ги похапваш. Дручко си е да има млечен шоколад отгоре и лакомството веднага се различава от на баба ти фафлата.

Ех, времена други бяха. Имахме си сладки спомени, но днес нещата за похапване в магазина са ни по-сладки.

Така че, каквото било – било. Та тъкмо съм се сетил за баба ми, ще мина да я видя какво прави жената и ще и занеса една вафла.

Странно е наистина като се замисля от нейна гледна точка. Времето не само променя технологии и начин на живот, а виж ти как изменя и най-простичките неща. Кой да предположи, че нещо толкова традиционно като вафлите могат да се полеят с шоколад и да станат толкова по-предпочитано и любимо лакомство на поколения наред.

В коя страна има Министерство на щастието, че да мигрирам?

February 17th, 2016

Както сме си свикнали да мислим, едва ли някой, когато чуе “България”, би направил асоциация с думата “щастие”. По-скоро си представяме нещо… ами нещо… неопределено. Сиреч – нещо като нищо – и при това всеки различно. И различното не е свързано с нищо щастливо.

Тогава какви ги бълнувам и аз за Министество на щастието? Такова обаче има – и то не в утопичен роман, а в реални страни, ситуирани на двете противоположни посоки и доста далече от нашата. Това са Бутан и Венецуела. За други лично аз не знам, но пък може и да има.

И докато при цялата оскъдица и мизерия във Венецуела (Латинска Америка, за който се чуди) Министерство на щастието се възприема като една обида над общността, новият президент Николас Мадуро се кълне, че няма нищо подигравателно. Всъщност идеята е тази институция да проведе изпълнението на редица социални проекти, които да повишат щастието на жителите.

Тук говорим за чисто политическа игра на думи, която много всъщност не ми допада. Но от друга страна, нищо не пречи по венецуелски образец да се съгради едно такова Министерство и у нас, което да ръководи подобни инициативи в различни възрастови категории. Но зад него да не стои никой политически лидер, а да е по-скоро дело на обществена инициатива. Иначе ще стане същото като във Венецуела.

bhutanОбаче Министерство на щастието, което да измерва щастието на своето население и да се грижи за него, наистина има. При това в Бутан. (Виж снимката.) Тази малка страница в Хималаите има едва 800 000 жители (някъде там) и по-голямата част от тях са наистина усмихнати. Те водят отдалечен от индустрията живот в една държава, която е цивилизована и се развива в областта на леката промишленост. Изповядват религия, която учи на вглеждане в себе си, хармония и мир. Хората там живеят много близко до природата. Ако отворите да прочетете повече, ще видите, че в тази държавица, между Китай и Индия, една голяма част от територията й е резерват. Ловът е забранен и затова санитарната сеч е сведена до минимум. Резултатът – красота, чистота, зеленина. Държавата е в тропическия климатичен пояс, но тъй като е разположена в гънките на Хималаите, през лятото средните температури  достигат едва 17-19 градуса.  Зимите са студени, но хората живеят в китни тихи селца с достатъчно огрев. Страната не е много богата, но пък затова хората живеят спокойно и необезпокоявано. В малките селца се занимават с животновъдство и земеделие.  В големите градове – като при нас – си има фирми за всичко, така че да се завърти икономиката. Населението е предимно младо – средна възраст – 23-25 годишни, и бележи ръст от 2012 година насам.

Очевидно малък дисциплиниран народ, върху малка територия, се управлява по-лесно. На чист въздух, заобиколен от красива природа, млади управници и добра политика – републиканска монархия. Мисля към Бутан да се ориентирам 🙂

Старият нов Женски пазар

January 20th, 2016

Защо са го наричали Женски пазар? Предполагам, защото предимно жени са продавали и купували. Всъщност дори аз, като един родом софиянец, нямам идея каква е точно историята на това странно място.

И то наистина е странно по две причини – защото е изключително централно, а на вид е като в някое гето, и защото отдавана там не продават само жени. Истината е, че допреди ремонтите бях започнал да отбягвам Женския пазар, тъй като от едната страна ме посрещаха битови потреби с долнокачествени стоки, за които, вярно плащащ жълти стотинки, но пък след това домът ти се пълни с вещи, които се развалят и чупят бързо. При това са във всякакви цветове и един с един комплект няма цял. От другата страна са магазинчета с турски и индийски стоки – пръчици, наргилета, тютюн и рокли за ромски сватби. Някъде между тях има българско бельо, пижами и пантофи. Тръгнеш ли по пазара те привикват подкупнически оттук и оттам и гледаш ти едни препълнени сергии, от които не можеш обаче нищо да си избереш. Най-отпред са наредени най-хубавите стоки, а отзад, откъдето ти слагат, са по-зреличките, по-мекичките, изобщо – не такива лъскавки, каквито ги виждаш и ти се иска да си вземеш. Не даваха касова бележка, не даваха и хубав плик. Повечето от производителите предлагаха плодове и зеленчуци с калта и опипвани отвсякъде. Поради тази причина замених пазара с хипермаркета, където макар и не толкова сладки, стоките бяха маркирани, с добър вид и чисти в своите опаковки. Какво да правя – странна работа, малко гнуслив човек си падам.

vegetables

Днес отивам пак на Женския пазар след толкова време и гледам, че положението действително се е подобрило. Поне масите изглеждат по-нови, условията на труд по-добри и се е махнала циганията, чието място не беше в Центъра. Определено нещата имат по-добър изглед и стоките са прилични на вид, но ми се струва, че цените са малко по-завишени. Но това е логично или поне това си е моето мнение.

Като голямо удобство на новия пазар е навесът, който пази от слънце и валежи, освен това подсигурява завет. Също хубаво е, че най-сетне оправиха настилката и вече няма дупки, в които сякаш допреди малко са копани картофите, които продават, няма локви и не е така ужасно заледено през зимата.

Това са само основните неща. А за манталитета на българина можем да си говорим отделно, че тази тема е неизчерпаема.

Внимание! Квартири под наем в София

January 4th, 2016

В даден момент на човек му се налага да смени местожителството. Или ще отиде в големия град да учи, или да работи, или просто ще се премести заради половинката си.

apartment for rent

И започва едно търсене чрез обяви в интернет. Резултатът е, че в повечето случаи звъните на зададените телефони на различни агенции, където любезно ви обясняват, че даденият в сайта имот всъщност току-що, ехей едва вчера бил зает, и те още не са свалили обявата, но могат да ви предложат няколко други жилища почти, така тамън същите, като този, който сте гледали, така че само нека си уредите среща. И отивате вие, обнадеждени, и казвате до колко можете да си позволите да платите и къде като локация ви устройва. Оглеждате едно помещение, което отговаря на изискванията ви, но не съвсем, оглеждате още едно, което изглежда идеално, но е със 100-150 лева над тавана на възможностите ви и трето, което е много над финансите ви. А има и четвърто в много отдалечен квартал. Първото е абсурдно, второто едва приемливо, третото не се вписва, четвъртото просто ще затрудни живота ви. Ядосвате се, защото имате чувството, че брокерът го прави нарочно. Разбирате, че не ви допадат предложенията му и продължавате напред в търсенето. Междувременно от агенцията, при която не сте харесали нищо, ви звънят и ви притесняват през седмица, че имат ново предложение, което е тъкмо като за вас.

Има едно жаргонно определение “призрачен брокер”. Така младите хора в София наричат досадните брокери, които звънят дори през нощта, когато вече сте си легнали или преди да сте станали, и ви агитират да разгледате поредното “точно за вас” жилище.

По пътя към терсенето на подходяща квартира ще попаднете и на обяви, които не отговарят като информация. Някъде ще пише “БЕЗ ХАЗАИ”, но ще се окаже, че в апартамента си живее стара баба. Другаде пък снимките няма да отговарят, защото са правени при почистено помещение преди последния наемател, който се е оказал голям мърляч.

Най-добрият начин да си наемете жилище е да говорите с приятели и да пуснете слуха до приятели на приятели, че си търсите еди-какво си жилище под наем с еди-какви си изисквания в съответния квартал, който е близо до работата или до приятелите ви. Подчертавате, че държите на последното, ако нямате личен автомобил. Другият вариант е да ползвате вестник. Там има доста обяви, публикувани директно от собствениците им и така ще избягате от досадните агенции.

Успех, ако търсите квартира в София, читатели, и умната!

Езикът на литературата

December 11th, 2015

Определено книжовният литературен език е доста по-богат от разговорния ни. В речта ни се долавя градски сленг и жергон, които доста често присъстват и в работната ни реч, дори когато се стараем да разговаряме на по-високо работно ниво. Не обаче за това ще ви говоря сега.

Литературният език напоследък ме очарова със своята еволюция. За да пресъздадат своя измислен, но идеален свят,  в който се случват всички онези приключения, драми и красиви събития, много романисти буквално си играят с езика. Толкин и Роулинг са живи примери за това, но след тях има и редица не толкова известни автори, които се изявяват във фентъзи жанра и са много купувани, макар и не с размерите на споменатите.

fanatasy worldЧел съм доста книги, които започват с речник на термините, където са обяснени интересни наименования, обръщения, имена на измислени местности, но и събития, ритуали, божества и др. Тези нови думички са не само много добре премислени, но и прекрасно сътворени, тъй като в лексикалния им състав влизат латински корени или представляват сложни съставни от две или повече думи от живия език.

Много често, благодарение на такива романи, ние самите научаваме повече за митология, за интересни вярвания и получаваме друга информация за практики и дейности, които са се извършвали в миналото. Много интересно е, че тъкмо такъв тип романи са писани не само с много фантазия, но и с много проучвания. И това е единствено от полза на читателя.

За финал искам да изтъкна, че езикът на литературата е богат, експресивен, вдъхновяващ и обогатяващ. Четете повече, хора, защото благодарение на такива авторови приумици и самите вие ще придобиете едно по-особено езиково усещане за речта, ще започнете да мислите по-абстрактно и да създадете свой собствен стил на общуване. Ще се превърнете в по-забавни и остроумни личности, които ще могат да общуват лесно с околните и да се справят с всяка ситуация.

Без път или на кръстопът?

November 24th, 2015

Road-Of-Life

Има моменти, в които си казваме, че по-лошо няма накъде. Ако сте забелязали, точно момента, в който сте си го помислили, винаги ситуацията става по-зле.

Ще ви кажа обаче една тайна. Всеки възприема различната ситуация като лоша според собствените му представи. Някои казват, че се чувстват ужасно, когато животът е довел някакво тяхно начинание до задънена улица, а други смятат, че няма по-неприятно нещо от двоуменето и решаването между няколко неща.

Да си без път е нещо като да си стигнал до предела на възможностите си. Звучи песимистично, защото те връхлита чувство на загуба, на безизходица, на отчаяние. Почти всеки го е изпитвал през даден момент от живота си. Точно затова искам да ви кажа, че когато аз съм изпадал в безпътица съм се опитвал да разсъждавам метафорично и да намеря единственото логично решение. Попаднеш ли на задънен път, върни се назад. Да, неприятно е, но това е единствената възможност и е облекчение, че поне знаеш посоката.

Да си на кръстопът не е страшно, но е  смущаващо. За мнозина няма по-неприятна ситуация от тази да трябва да избират, като не знаят кое е по-правилното. Започват да мислят с догадки, пресмятания, да се опитват да се поставят мислено и в едната, и в другата ситуация и се объркват. Още по-лошо става, когато искат съвет от близки и приятели. Всеки ги разубеждава от едното и им представя другото. Конфликтът се задълбочава и когато самите хора не могат да преценят какво искат. В такива моменти жена ми казва следното – не питай никого за нищо, а си направи списък с плюсовете и минусите на всяка ситуация – може и в съзнанието си, преспи една нощ и след това вземи решение.

А според вас, кое е по-плашещото – да си на кръстопът или да се окажеш без път?

Йеросунд – чудо на строителството

November 4th, 2015

На собствения ни континент има неща, за които малко сме чували. А трябва.

Нека направим една равносметка за известните ни европейски човешки постижения. Всеки знае за Айфеловата кула в Париж, но почти никой не знае за най-известния виадукт “Мойо” в Южна Франция. Това е първият мост с най-висок стълб в света. Той е 343 метра, което го прави малко по-висок от Айфеловата кула и почти колкото Емпайър Стейт Билдинг. Той пресича долината на река Тарн и чрез него се осъществява връзка между Западна Европа и Средиземноморието.

Другo значимо човешко постижение е мосто-тенолът на пролива Йоресунд. Не само, че изглежда сюрреалистично, но и построяването му е истинско инженерно чудо. Съоръжението свързва остров Шеланд, където се намира град Копенхаген – столицата на Дания, с град Малмьо, Швеция. Дълго е почти 8 километра като 3 са над водата, а 5 са под земята. Благодарение на 5-годишни усилия на екип от датски и шведски инженери целият поток от автомобили с бизнес или туристическа цел може да премине от скандинавския полуостров към Централна Европа. Спестяват се няколко хиляди километра.

Най-грандиозните постижения на човечеството не са създадени с цел да служат за забавление или бизнес цели. Те не са хипервисоки хотели или круизни кораби, не са и виенски колела или моменти за прослава на миналото. Всъщност човешкият гений създава полезни на човечеството неща, благодарение на които животът ни се улеснява – пътища, мостове, виедукти, тунели, летища, гъвкави и устойчиви здания…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA