Щастие

17.08.2018 by BoikoDDD

Щастието може да ви споходи не само ненадейно, но и от съвсем неочаквани събития или ситуации. Ето един пример: разводът определено е доста неприятно събитие, съпроводено с много негативни емоции, страхове, проблеми и т.н. Е, да, но пък след време се оказва, че прекратяването на брака е предпоставка за намиране на новата любов, която да носи щастие. Или уволнили са ви от работа и най-накрая сте започнали бизнес, който отдавна сте мечтали.
Има го и обратния ефект, разбира се – успели сте да спечелите назначение на желаната от вас работа и все по-успешно се развивате професионално, но пък не ви остава време за близките и любимите ви хора. Или пък купувате и обзавеждате мечтаното жилище, но не може да му се порадвате, защото плащате вноски по заема от него.
Оказва се, че всъщност не сме достатъчно добри да преценяваме от какво зависи щастието ни. Мечтаем и си правим планове: ще съм много щастлив и ще се радвам на живота, когато забогатея, влюбя се, стана шеф.. и сметките ни обикновено излизат погрешно.
Съгласни ли сте с мен?

Лично от Бойко

ЕОС Матрикс – професионалист в управлението на вземания

16.08.2018 by BoikoDDD

Когато става въпрос за просрочени вземания е препоръчително за компаниите да използват услугите на професионални агенции за събиране и управление на вземания. Това освобождава значителен вътрешен ресурс, който те могат да насочат към основната дейност на компанията си, а в същото време професионалната агенция ще върне част от просрочените вземания.

ЕОС Матиркс е най-голямата колекторска агенция в България, която съществува повече от 15 години и предлага професионално събиране и управление на вземания. Тя е част от международната финансова група EOS Group, която има над 60 дъщерни компании в 26 държави. Благодарение на своя 43-годишен опит в събирането и над 30-годишен опит в изкупуването на вземания групата е изградила свое собствено ноу-хау и безкомпромисен етичен кодекс, благодарение на които стандарта и качеството на работа са на изключително високо ниво.

ЕОС Матиркс има два офиса в страната, където работят над 350 висококвалифицирани служители. Те прилагат международно приети добри практики на работа и комуникация с просрочили клиенти, с което се стараят да запазят добрите взаимоотношения между кредиторите и техните клиенти. В същото време консултират просрочилите клиенти за правата и задълженията им при използването на определен финансов продукт. Една от основните цели на служителите по събиране и управление на вземания е да разберат причината за забавянето на плащането. Само тогава те могат да предложат вариант, чрез който изпадналите в затруднение кредитополучатели да върнат задълженията си.

За компаниите-кредитори, партньорството с ЕОС Матрикс помага да изградят работеща система за управление на вземанията, благодарение на която да повишат събираемостта си. В същото време, благодарение на дейността на ЕОС Матрикс и върнатите обратно средства, компаниите успяват да покрият собствените си задължения, с което се предотвратява домино ефекта. Други разкриват нови работни места или инвестират в научна и развойна дейност. Участието на финансовите пазари също е сред популярните начини, по които могат да бъдат оползотворени тези средства.

В заключение, работата на колекторските компании като ЕОС Матрикс е от особена важност за цялостния икономически цикъл, тъй като забавените и отписани вземания водят до намаляване на трудовите възнаграждения или закриване на работни места. В същото време цените се вдигат и всичко това намалява покупателната способност на потребителите, което се отразява негативно на цялата икономика.

Тези данни ЕОС обобщава в ежегодното проучване, което изследва практиките на плащане в Европа, публикувано в края на 2017-а година.

Лично от Бойко

Потърси адвокат Янко Янев, ако застрахователят ти увърта

16.08.2017 by BoikoDDD

Запомнете името на адвокат Янко Янев. Във всеки един момент може да ви се наложи да прибегнете до неговите услуги, защото е най-добрият застрахователен адвокат, за когото съм чувал. Има собствен сайт, така че лесно ще намерите контактите му.

Именно към адвокат Янев насочих и един познат, за когото сега ще ви разкажа.

Приятелят ми се казва Александър, но всички му казваме Сашо. А Сашо работи като шофьор във фирма за търговия на едро със строителни материали. Всеки ден е на път и най-често кара бусове Форд Транзит, Пежо Партнер или друг служебен. Разбира се, всички автомобили имат застраховка Каско и Сашо си знае – стане ли инцидент на пътя, звъни директно на застрахователя. Не предприема нищо на своя глава, защо може да му откажат изплащане на обезщетението или ремонт в доверен сервиз.

Миналата седмица обаче се случила интересна случка…

Докато Сашо се връщал към фирмата в края на работния ден, минавал през една индустриална зона. Видял, че насреща му се задава камион и намалил, за да може да се разминат спокойно. От неговата страна имало оставен и контейнер за строителни отпадъци, но мястото за разминаване все пак било достатъчно. Така поне преценил моят приятел.

Да, ама не!

Бусът и камионът се разминали благополучно, но Сашо не видял, че контейнерът е оставен накриво. Гледал вляво към камиона и както се разминавал с него, усетил задиране от дясната си страна. Ъгълът на контейнера оставил огромна следа по цялата врата – а тя е от големите, плъзгащи се. Да не споменавам, че е брандирана с логото на фирмата и други изображения.

Сашо се хванал за главата, но запазил самообладание. Веднага се обадил на застрахователя и му казали следното: трябва ти протокол от КАТ, обаче те няма да дойдат щом превозното средство е в движение и няма друг пострадал автомобил (това била някаква промяна, за която и аз не знаех!). Сашо трябвало да отиде сам до КАТ да му напишат съответния документ и с него и буса да се яви при застрахователя. Речено, сторено.

Сега ще познаете ли как продължава историята?

Бусът е в доверен сервиз, където ще стои поне един месец. А застрахователят отказва да изплати повече от 10% от стойността на автомобила, защото не е дошъл полицай на място да състави протокол. Усещате противоречието, нали? А между другото тези 10% няма как да покрият пълния ремонт.

От фирмата ще оспорват решението на застрахователя и ако се стигне до съд, посъветвах Сашо да се свърже с адвокат Янко Янев или негов колега. Сигурен съм, че не е първият и едва ли ще е последният шофьор, изпаднал в подобна ситуация. Всъщност, всички ние със сините талони в портфейлите, можем да се окажем на негово място. Затова още от самото начало ви казах да запомните името на Янко Янев.

А по казуса на Сашо ще видим какво ще стане. Бусът към момента е в доверен сервиз и чакаме да излезе оттам. Добре, че есента постепенно наближава и сезонът за строителите приключва. Работата в сектора понамалява и липсата на един служебен автомобил няма да е твърде осезаема. Поне така се надявам.

Лично от Бойко

Пътуване в компания – нож с две остриета

17.03.2017 by BoikoDDD

Когато планирате пътуване с приятелите си, си представяте, че всичко ще бъде прекрасно, ще се смеете и забавлявате заедно и както го правите обикновено. Но често не отчитате факта, че колкото повече хора се съберете, толкова повече различни мнения ще има, толкова повече претенции ще има и толкова повече мрънкане ще има.

Риска на това да пътуваш с близки хора, които са много, е голяма. Колкото и да си мислите, че имате общи интереси все в един момент ще ще има разминаване, мрънкане за тоалетна, храна, уморени крака, сладолед, липса на слънцезащитен крем, цигари, вода, място за сядане и прочие и прочие.

Нека ви разкажа за моето пътуване до Италия. Шестима приятели и много полюсни емоции едно преживяване, което ще помним цял живот.

Италия сигурно е прекрасна държава, но Рим, като всяка една многомилионна европейска столица е приютил всички хора, които по един или друг начин не са успели да се реализират по родните си места и са заминали за столицата да търсят късмета си там. Това разбира се, носи с тях и манталитета на малките градчета, със странните привички на личното възпитание и много други неща. Като цяло обитателите на Рим ни се сториха изключително невъзпитани, груби, арогантни и мразещи туристите. Категорично отказваха да говорят английски, а тези които правеха опити, се справяха изключително трудно и с нежелание.

Но това беше малък проблем. По-големият беше, че навсякъде дебнеха хора, които се опитват да ти продадат нещо – селефи стик, пауър банк, гривна, шарена топка и какво ли още не. Досадни, нахални и дори на моменти ми се струваха и опасни. Също голям проблем ми се сториха хилядите накацали бежанци особено пред гарата и големите супермаркети.

Но най-големият проблем беше егоизмът и липсата на съобразителност между мен и приятелите ми. Мисля, че следващия път когато реша да ходя някъде, ще го направя в много, много, ама много тесен кръг.

Лично от Бойко

Когато медиите ни манипулират

16.02.2017 by BoikoDDD

Всеизвестен факт е, че медиите са инструмент на определение политически, икономически, социални и други интереси. Често се случва информацията, която предоставят да не е напълно пълна или точна и това да е умишлено.

Всъщност методите за манипулация са много и често се прилагат по няколко наведнъж. Целта естествено е властта, надмощието, прокарването на политически идеи, които обслужват икономически интереси. Система и структура изграждана и развивана може би откакто съществува човечеството и то е започнало да комуникира вербално.

Едни от най-популярните методи на масова манипулация е отнемането на вниманието. На практика това представлява съсредоточаването и натрапването на проблем или ситуация, която не е от особено значение, за да може да разсее хората и да не обърнат внимание на по-важните процеси, които се случват на фона на това. Също популярен метод за манипулация е създаването на ситуация. Когато дадено правителство се опитва да прокара непопулярна политика, която ограничава свободите или орязва социалните помощи, се прибягва до крайни действия, които целят обществото само да поиска да се приложат тези политики. Пример за това е атентатът от 11 септември, който и до ден днешен продължава да буди съмнения дали не е дело на американското правителство. След този атентат Щатите започват война срещу Ирак, която не беше одобрявана от обществото до този момент. Дали икономическите интереси за залежите от петрол са били наистина толкова големи, че са довели до пожертването на животите на толкова много невинни жертви и белязването на животите на стотици души, най-вероятно никога няма да разберем. Но е факт, че пъзелът се нарежда идеално.

Следващото средство е изчакването. Смисъла на този тип манипулация е в идеята, че ако обществото получи всички желани придобивки наведнъж най-вероятно ще настане революция. Освен това постепенното прилагане и изчакването за въвеждането на политика, която не е особено популярна, но говоренето за нея, чисто психологически подготвя обществото и то вече е готово да я приеме без никакви възражения.

Много други методи съществуват в практиката и ако тръгна да ги изброявам всичките най-вероятно няма да искате да четете толкова дълга статия. Ето защо се ограничавам само до тези, които са и в основата на българското управление през последните няколко години.

А българските медии напълно удобно обслужват тази практика на правителствата. Забелязали ли сте? И мислите ли, че можете да разграничите истинската от манипулирана част от информацията, която ви се предлага по всички информационни канали, които ни заобикалят?

Лично от Бойко

Колко е лесно да сменим професията си?

18.01.2017 by BoikoDDD

През последните години не спират да ни затрупват със статии и истории за хора, които са работили в големи корпорации, които са ги поглъщали и унищожавали, и накрая са решили да зарежат всичко на 35-45-50-годишна възраст и да започнат да правят това, което ги прави щастливи. Четем тези истории и често се чудим дали ние бихме имали смелостта да постъпим като тях. Започваме да преценяваме ситуацията да претегляме многото „за“ и ужасно многото „против“, а в крайна сметка стискаме здраво въжето, за което сме се уловили, без да осъзнаваме, че това всъщност е нашето бесило.

Една от причините много хора да се чувстват по този начин е фактът, че не практикуват професия, която ги удовлетворява. Често те ходят с нежелание на работа, извършват задълженията си с погнуса, а след края на работния ден излизат от офисите си с облекчение. Отиват да изпият по някоя бира, за да се разтоварят от досадния ден, а накрая се прибират в остарелите си апартаменти и потъват в сивото си отчаяние.

Неслучайно много хора обичат да повтарят поговорката, че който намери работа, който му доставя удоволствие, няма да работи и един ден в живота си. Звучи перфектно и със сигурност е вярно, но в крайна сметка са много малко хората, които наистина се чувстват по този начин.

Ежедневието на незадоволения работник провокира много друг тип настроения. В такова състояние човек се чувства неудовлетворен, непълноценен, че изпуска нещо, което е можел да на прави с живота си. В един момент това усещане за себе си става толкова настоятелно, че че хората просто имат желание да изхвърлят на боклука стария си живот и да отидат до магазина, за да си купят нов. Само че този новият може да излезе твърде солено. А страхът от това да загубят всичко, за което са работили до този момент е по-силен то желанието да се насладят на свободата си. Ето защо продължават да се задоволяват със стария си, опърпан, очукан и вечно мрънкащ за някакъв ремонт живот. Защото новите и лъскавите по магазините струват много, а цената – не всеки иска и може да я плати.

Лично от Бойко

Учене чрез преживяване

20.08.2016 by BoikoDDD

Преди време бях чел за семейство, което отрича традиционните методи на образование. Поради тази причина категорично отказали децата им да бъдат институционализирани в средностатистическите училища и закостенялата система и започнали да ги обучават в домашни условия. До тук историята не се различава особено от многото подобни, за които сме слушали или чели. Но разликата е там, че домът им бил различен на всеки три месеца.

Джон и съпругата му Каран упражняват професии, които не изискват уседналост в офис, а само надеждна Интернет връзка. Ето защо те избрали да отглеждат и възпитават децата си, пътувайки из целия свят. Вече в продължение на няколко години четиричленното семейство сменя града и държавата на всеки три месеца, като през това време попива от културата, историята и езика на страната, в която се намира. Децата, които са на 12 и 10 години вече говорят свободно три езика и познават световната история в много повече детайли от своите връстници.

Човек наистина учи чрез опит и преживявания най-бързо. Още повече децата, които са попивателни за нови впечатления и приключения. Но тук съществена страна, която е различна от тяхната гледна точка.

Прекрасен е фактът, че семейството е намерило практически начин да възпитава и обогатява децата си, но за съжаление светът е устроен по различен начин. В един момент на тези високоинтелигентни деца ще им се наложи да започнат някаква работа, а за добрите позиции и високото заплащане се изисква документ за завършено образование.

Знанията, които получават, обикаляйки с родителите си по света, най-вероятно са повече и по-трайни от тези, които получават техните връстници в училищата, но света не работи по този начин. Много малко фирми дори биха те поканили на събеседване и интервю (където имате възможност да покажете своя потенциал) ако не отговаряте на изискванията по документи.

Освен това децата имат нужда да общуват с хора на тяхната възраст, а местенето на ново място на всеки три месеца със сигурност усложнява създаването на дълготрайни приятелства.

Ако вие имате мнение по темата ще се радвам да го споделите. Въпросът е дали сме достатъчно зрели като общество да приемем подобни индивиди без да ги обременяваме с традиционните изисквания на социалните джунгли?

Лично от Бойко

Шоколадови вафли или бабини фафли?

14.05.2016 by BoikoDDD

Колко мило ми става, когато чуя отново думата „фафла“. Една такава с полъх от соц миналото, когато баба ми съвсем целенасочено приготвяше у дома фафли. Не знам как ги правеше – не питайте изобщо в коментар, но като цяло се получаваха с някакви тънки кори и крем по средата. Като бисквити де, но си бяха на баба фафлите. И до днес като видя вафла и аха да кажа фафла.

Добре, обаче когато телевизията започна да рекламира всички онези Мури, тройни и четворни и не зам си още какви шоколадови вафли, с които се прослaви Нестлето в Бълагрия, и вече нямаше как фафлата да не се превърне в отживелица.

Така де – не върви да идеш в магазина и да си поискаш фафла. Ще те изгледат странно. Номера минава само в хупермаркета, откъдето взимаш каквото искаш, нареждаш го на лентата и мълчиш дружелюбно през цялото време на пазаруването. Пък като излезеш от магазина крещи „Фафла, Фафла!“ колкото си искаш на колите на паркинга. Те учтиво не ще те поправят.

И все пак шоколадовите вафли са си вафли. Тях само като ги видиш полетички и луксозничко опакованки и няма как да им казваш по друг начин. Респектират. И с респект ги похапваш. Дручко си е да има млечен шоколад отгоре и лакомството веднага се различава от на баба ти фафлата.

Ех, времена други бяха. Имахме си сладки спомени, но днес нещата за похапване в магазина са ни по-сладки.

Така че, каквото било – било. Та тъкмо съм се сетил за баба ми, ще мина да я видя какво прави жената и ще и занеса една вафла.

Странно е наистина като се замисля от нейна гледна точка. Времето не само променя технологии и начин на живот, а виж ти как изменя и най-простичките неща. Кой да предположи, че нещо толкова традиционно като вафлите могат да се полеят с шоколад и да станат толкова по-предпочитано и любимо лакомство на поколения наред.

Лично от Бойко

В коя страна има Министерство на щастието, че да мигрирам?

17.02.2016 by BoikoDDD

Както сме си свикнали да мислим, едва ли някой, когато чуе „България“, би направил асоциация с думата „щастие“. По-скоро си представяме нещо… ами нещо… неопределено. Сиреч – нещо като нищо – и при това всеки различно. И различното не е свързано с нищо щастливо.

Тогава какви ги бълнувам и аз за Министество на щастието? Такова обаче има – и то не в утопичен роман, а в реални страни, ситуирани на двете противоположни посоки и доста далече от нашата. Това са Бутан и Венецуела. За други лично аз не знам, но пък може и да има.

И докато при цялата оскъдица и мизерия във Венецуела (Латинска Америка, за който се чуди) Министерство на щастието се възприема като една обида над общността, новият президент Николас Мадуро се кълне, че няма нищо подигравателно. Всъщност идеята е тази институция да проведе изпълнението на редица социални проекти, които да повишат щастието на жителите.

Тук говорим за чисто политическа игра на думи, която много всъщност не ми допада. Но от друга страна, нищо не пречи по венецуелски образец да се съгради едно такова Министерство и у нас, което да ръководи подобни инициативи в различни възрастови категории. Но зад него да не стои никой политически лидер, а да е по-скоро дело на обществена инициатива. Иначе ще стане същото като във Венецуела.

Обаче Министерство на щастието, което да измерва щастието на своето население и да се грижи за него, наистина има. При това в Бутан. (Виж снимката.) Тази малка страница в Хималаите има едва 800 000 жители (някъде там) и по-голямата част от тях са наистина усмихнати. Те водят отдалечен от индустрията живот в една държава, която е цивилизована и се развива в областта на леката промишленост. Изповядват религия, която учи на вглеждане в себе си, хармония и мир. Хората там живеят много близко до природата. Ако отворите да прочетете повече, ще видите, че в тази държавица, между Китай и Индия, една голяма част от територията й е резерват. Ловът е забранен и затова санитарната сеч е сведена до минимум. Резултатът – красота, чистота, зеленина. Държавата е в тропическия климатичен пояс, но тъй като е разположена в гънките на Хималаите, през лятото средните температури достигат едва 17-19 градуса. Зимите са студени, но хората живеят в китни тихи селца с достатъчно огрев. Страната не е много богата, но пък затова хората живеят спокойно и необезпокоявано. В малките селца се занимават с животновъдство и земеделие. В големите градове – като при нас – си има фирми за всичко, така че да се завърти икономиката. Населението е предимно младо – средна възраст – 23-25 годишни, и бележи ръст от 2012 година насам.

Очевидно малък дисциплиниран народ, върху малка територия, се управлява по-лесно. На чист въздух, заобиколен от красива природа, млади управници и добра политика – републиканска монархия. Мисля към Бутан да се ориентирам 🙂

Лично от Бойко

Старият нов Женски пазар

20.01.2016 by BoikoDDD 1 Comment

Защо са го наричали Женски пазар? Предполагам, защото предимно жени са продавали и купували. Всъщност дори аз, като един родом софиянец, нямам идея каква е точно историята на това странно място.

И то наистина е странно по две причини – защото е изключително централно, а на вид е като в някое гето, и защото отдавана там не продават само жени. Истината е, че допреди ремонтите бях започнал да отбягвам Женския пазар, тъй като от едната страна ме посрещаха битови потреби с долнокачествени стоки, за които, вярно плащащ жълти стотинки, но пък след това домът ти се пълни с вещи, които се развалят и чупят бързо. При това са във всякакви цветове и един с един комплект няма цял. От другата страна са магазинчета с турски и индийски стоки – пръчици, наргилета, тютюн и рокли за ромски сватби. Някъде между тях има българско бельо, пижами и пантофи. Тръгнеш ли по пазара те привикват подкупнически оттук и оттам и гледаш ти едни препълнени сергии, от които не можеш обаче нищо да си избереш. Най-отпред са наредени най-хубавите стоки, а отзад, откъдето ти слагат, са по-зреличките, по-мекичките, изобщо – не такива лъскавки, каквито ги виждаш и ти се иска да си вземеш. Не даваха касова бележка, не даваха и хубав плик. Повечето от производителите предлагаха плодове и зеленчуци с калта и опипвани отвсякъде. Поради тази причина замених пазара с хипермаркета, където макар и не толкова сладки, стоките бяха маркирани, с добър вид и чисти в своите опаковки. Какво да правя – странна работа, малко гнуслив човек си падам.

Днес отивам пак на Женския пазар след толкова време и гледам, че положението действително се е подобрило. Поне масите изглеждат по-нови, условията на труд по-добри и се е махнала циганията, чието място не беше в Центъра. Определено нещата имат по-добър изглед и стоките са прилични на вид, но ми се струва, че цените са малко по-завишени. Но това е логично или поне това си е моето мнение.

Като голямо удобство на новия пазар е навесът, който пази от слънце и валежи, освен това подсигурява завет. Също хубаво е, че най-сетне оправиха настилката и вече няма дупки, в които сякаш допреди малко са копани картофите, които продават, няма локви и не е така ужасно заледено през зимата.

Това са само основните неща. А за манталитета на българина можем да си говорим отделно, че тази тема е неизчерпаема.