Tag

година

Лично от Бойко

Година на изпитания

2020 година ще бъде помнена дълго. Това е годината, която остави траен отпечатък върху голяма част от човечеството. 2020 не е просто число, а нарицателно за една глобална пандемия, променила завинаги мирогледа ни към света и самите нас.

Психическите травми, които нанасят така наречените „фалшиви новини” не бива да се подценяват. Във времето на информационна пренаситеност, ние, хората, трябва доста внимателно да отсяваме различната информация по значимост, обективност и достоверност. Изолацията, на която сме подложени от началото на тази година, също ни промени като социални същества. Доказано е, че комуникацията с околните освобождава хормона на щастието – серотонин.

Когато социалните ни контакти баха нарушени, всички си мислехме, че това няма да продължи дълго, обаче никой не предполагаше, че и до ден днешен ще бъдем в извънредна епидемична обстановка. Все повече хора се чувстват самотни и са предразположени да развиват различни видове психични разстройства, чувствайки, че светът около тях е загубил цвета си.

Как можем да си помогнем? Перфектно виждам, че никак не е лесно да се съхраниш психически в условията на глобална пандемия, но все пак всички ние трябва да опитаме. Добър начин за справяне с тревожността и депресията са креативните действия, развиващи твореца в нас – рисуване, писане, пеене и т.н. Просто не бива да позволяваме негативните мисли да ни обземат и стресът да ни хване в клопката си. Стахът от непознатата зараза е най-опасен, защото човек се превръща в нервно кълбо, бдящо върху собственото си здраве.

Нека поемем дълбоко дъх и да си кажем, че съвсем скоро тази ситуация ще приключи и отново ще бъдем „свободни”! Нека не се предаваме, това е просто момент от животите на всички ни. Нека бъдем силни!

Лично от Бойко

Цел

Декември 2018. Последната година за мен беше наистина тежка, от гледна точка на натрупаните много емоции, изпитания и преживявания. Със сигурност нищо не е случайно и най-вероятно е трябвало да  уча много уроци, да стигна до дълбините на същността си, до невидимите кътчета на душата си, за да продължавам и до днес напред. Няма да изпадам в подробности, за ситуациите, защото не ми се връща към тази палитра с преобладаващи тъмни цветове.

Тъкмо, когато си мисля, че съм изплувал на повърхността идваше все по-голяма вълна, която ме завличаше. Опитвах да се хвана за нещо, което да ми помогне да излезна невредим, но осъзнах, че нужда от помощ нямам, защото имам себе си и излизане от морето на живота има само едно – наречено смърт. А единственото, което исках аз беше да живея и да имам вътрешен мир, чисти мисли и спокойствие, за да мога да се радвам на живота.

Не съм сигурен дали интуицията ми е правилна, но имам чувството, че трябва да напиша книга, за да мога да помагам с опита си и на други хора, но все още има въпроси на които първо се налага да отговоря  на себе си.

The future is an open book