Коледа за много хора е любимо време от годината. Не само заради свободните дни, а и заради едно невероятно типично родно действие нареченото „ядене и пиене за чужда сметка“. Гледам ние сме едни от малкото народи в света, при които го има момента на „черпене“.

Наскоро разговарях с американец, женен за българка и останал да живее в родината ни. Като всеки един чужденец и той преживял културен шок първите два-три месеца от престоя си в родината ни. Най-много го стреснало тъкмо „черпенето“ и по-конкретни ми разказа история във влак, когато жена му го накарала да почерпи всички пътници в купето, сред които имало деца, когато ял солети. Това някакси го преглътнал. Онова, което направо го втрещило било ходенето на гости без да носиш нищо и онзи „ритуал“, в който рожденика трябва да почерпи всички за празника си.

В много западни държави и САЩ е точно обратното! Обикновено другите черпят заслужилия, организират му парти изненада или нещо такова. Освен това, поради общи съображения за здраве и сигурност не е прието да делиш храната си със случайни пътници, а като си нов в квартала съседите показват дружелюбието си, поднасяйки ти скромен дар, за да демонстрират квартално гостоприемство. Последно като ходели на гости, предварително се разбирали кой какво да носи, за да се облекчи труда на домакина.

Вие сте странни, ми каза американският ми приятел, имате по-малко средства от повечето европейци или американци, а традициите ви налагат разточителство. Как да му обясня сега, че ние не винаги сме били беден народ. Всъщност сме били двойно или тройно по-богати много преди Америка да е създадено, но нейсе… Така е при нас – не веднъж едни ядат и се веселят за чужда сметка.