България е държава с богата история и култура. Няма човек, който да не знае за саможертвата на Васил Левски, на Христо Ботев. Във вековната ни история има безброй мъже и жени, които безкористно жертват живота си в името на народа и свободата на България.

В наши дни героите са не по-малко, просто техните дела не са вписани в учебниците и може би много хора няма и да си спомнят за тях. Но ги има. Искам да ви припомня за един герой на нашето време. Това е Димитър Костадинов. Сигурно името му не ви говори нищо. Но всъщност този чвек, малко известен на обществото пожертва живота си в името на това да спаси други човешки души. Преди повече от половин година на АМ “ Струма“ , поради лошата видимост и тежките метеорологични условия настъпва тежка верижна катастрофа. Моят герой- Димитър, въпреки лошата видимост, излиза от автомобила си и изкача на пътното платно, ръкомахайки, за да сигнализира на останалите шофьори за инцидента, за да няма повече жертви. Рискувайки, без да се замисля за своето собствено здраве и живот, бива пометен от тир. Трагична смърт на един достоен българин, който показва, че не всички са егоисти, а има от малкото останали смели, силни хора, за съжаление вече с един по-малко. Както при всеки героичен подвиг, признанието, което получават героите е посмъртно. Изгубихме един достоен човек, но той ще остане завинаги в паметта ни, като героят, който спаси много човешки животи.

Нека бъдем по-внимателни по пътищата, защото си отиват добри хора. Нека се стараем да бъдем по-толерантни, по-концентрирани и нека да не позволяваме на високите скорости да ни влияят, защото една секунда невнимание, може да струва човешки живот.

Всеки човек си има любимо място. Място, на което да иска да се върне и пак, и пак. Място, на което се чувства спокоен и щастлив, което няма търпение да посети с любимите си хора.

Не винаги това място е в дома ни. Аз обожавам да пътувам, то сигурно няма човек, който да не обича. Бил съм на много места по Света и в България, но има едно място, което ме заплени още от първия път, в който го посетих. Не си представяйте някакъв луксозен курорт, с всичките му удобства и лъскотии. Става въпрос за едно малко градче, което пази своите траиции, а хората са невероятно мили и прекрасни. Става въпрос за Мелник. Обожавам това късче от Рая. Природата, спокойствието, хората, виното, ах това вино. Няма друго място, което да ме кара да се чувствам истински и жив. Сякаш е моето зарядно за емоции. Някои хора биха си казали: „Че какво му е толкова на този Мелник, малък град, с каманаци“ . Но за мен не е така. Това градче притежава такива природни забележтелности, които трябва да оценяме и почитаме. Пирамидите например, смятам, че спокойно можем да се мерим с гръцките Метеори. Ами Роженския манастир, който се намира в още по-прекрасното селце Рожен? Места богати на природа и спокойствие. Едно лято имахме дълго пътуване с кола извън Българя, решихме да посетим Охридското езеро, което по думите на повечето хора е забележително. Да, има своя чар, не мога да отрека, но честно да си призная не е място, което бих посетил отново. Пътя до там е толкова тежък, че за това време, за което пристигнахме, можеше спокойно да се отиде до Германия. Отделно попаднахме в една част на Охридското езеро, много близо до албанската граница, беше промотирано като място с плажна ивица и хотел, който предоставя чадъри и шезлонги. Честно да ви призная, нямаше по- мръсно място на Земята, имаше  опаковки от десерти, салфетки и други още по-ужасни неща из „плажната ивица“, която се състоеше от камъчета, а хотела беше ужасно мръсен и неподдържан. В центъра на Охрид положението беше доста по-добро, не мога да отрека, но хората сякаш бяха много кисели, този Македонски нрав си личеше отвсякъде. Когато се връщахме обратно към България, исках да се заредя с повече положителна емоция и да си оправя настроението след разбитите ми очаквания. Затова сигурно се досещате, се отправихме към Мелник, който излекува всяка моя рана. Беше като балсам за душата ми. Заобичах го още повече. Няма по-голямо спокойствие и романтика, от това, което ми предоставя този град.

Интересно ми е да споделите, кое е вашето местенце, в което се чувствате истински щастливи, пак казвам като изключим дома си. Има ли място, на което да нямате търпение да се върнете? А аз ще ви споделя снимка от моето любимо място, в което отсядам.