Tag

думи

Лично от Бойко

Да омайваме с чар

Някои хора сякаш са родени със способността да печелят мигновено хората около себе си. Те не го правят нарочно или целенасочено, а това е естествена реакция към тях като личности. Когато чарът им се проявява, всеки е напълно погълнат от него. Но може ли всеки да омайва с чар?

За да бъдем очарователни, имаме нужда първо да наблюдаваме и преценим ситуацията. Да разберем как се чувстват другите в момента и на тази база да подходим правилно. Да подберем точните думи. Така постепенно ще открием, че може да влияем чрез тях на всеки и по всяко време.

Способността за наблюдение и съпричастност обаче е от полза само за тези, които могат да се изразяват целенасочено. Изборът на правилните думи е лесен за джентълмена например. Всяко негово изречение създава силни емоции у аудиторията и позволява да потъне в неговите истории. Историите на чаровника водят всички слушатели на своеобразно фантастично пътешествие, в което всеки изпитва различни емоции. А емоционалните прилагателни особено стимулират мислите на другите.

Друга специална способност към чара е, да възприемаме и разбираме чувствата на другите. Целта е, всеки, който сподели с нас своите мисли, радости и тревоги, да се чувства разбран и спокоен. Да му олекне. Така хората чувстват, че ние наистина се интересуваме от тях и тяхната история.

С чар, също може да направим нещо повече от това просто да спечелим симпатиите на своите ближни. Той ни прави и отличен съблазнител. Защото думите, които изричаме докосват и сетивата.

Лично от Бойко

Шоколадови вафли или бабини фафли?

Колко мило ми става, когато чуя отново думата „фафла“. Една такава с полъх от соц миналото, когато баба ми съвсем целенасочено приготвяше у дома  фафли. Не знам как ги правеше – не питайте изобщо в коментар, но като цяло се получаваха с някакви тънки кори и крем по средата. Като бисквити де, но си бяха на баба фафлите. И до днес като видя вафла и аха да кажа фафла.

Добре, обаче когато телевизията започна да рекламира всички онези Мури, тройни и четворни и не зам си още какви шоколадови вафли, с които се прослaви Нестлето в Бълагрия, и вече нямаше как фафлата да не се превърне в отживелица.

Така де – не върви да идеш в магазина и да си поискаш фафла. Ще те изгледат странно. Номера минава само в хупермаркета, откъдето взимаш каквото искаш, нареждаш го на лентата и мълчиш дружелюбно през цялото време на пазаруването. Пък като излезеш от магазина крещи „Фафла, Фафла!“ колкото си искаш на колите на паркинга. Те учтиво не ще те поправят.

SANYO DIGITAL CAMERA

И все пак шоколадовите вафли са си вафли. Тях само като ги видиш полетички и луксозничко опакованки и няма как да им казваш по друг начин. Респектират. И с респект ги похапваш. Дручко си е да има млечен шоколад отгоре и лакомството веднага се различава от на баба ти фафлата.

Ех, времена други бяха. Имахме си сладки спомени, но днес нещата за похапване в магазина са ни по-сладки.

Така че, каквото било – било. Та тъкмо съм се сетил за баба ми, ще мина да я видя какво прави жената и ще и занеса една вафла.

Странно е наистина като се замисля от нейна гледна точка. Времето не само променя технологии и начин на живот, а виж ти как изменя и най-простичките неща. Кой да предположи, че нещо толкова традиционно като вафлите могат да се полеят с шоколад и да станат толкова по-предпочитано и любимо лакомство на поколения наред.