Tag

игри

Лично от Бойко

Късметлии ли сте?

Ако трябва да съм честен, ще ви кажа, че почти никога нищо не печеля – нито в игри, нито в томболи или пък на картички за изтъркване. Ходиме с приятели от време на време на кино – всеки изтегля картонена картичка при закупуването на билета си за филма и на всеки се падна нещо – или втори билет безплатно, или 50 % намаление при следващ филм, или пуканки без пари, а пък на мен: Опитай пак! Най-редовно Как пък веднъж не нацелих нещо друго.

И така – в живота ми в хазартни игри винаги ме посреща това празно О – Опитай пак. Това понякога много ме дразни, но какво пък, си мисля след известно време. Това ли е най-важното? Не е ли по-важно да имам късмет в живота? И мисля, че е точно така. За моя радост имам чудесно семейство, прекрасни приятели, задоволителна работа, добра заплата, покрив над главата си и винаги си изкарвам добре, когато изляза навън с настроение. При това положение няма какво да се оплаквам, че някакво картонче подигравателно ми се надсмива.

Да, ще си кажете вие, обаче друго си е да спечелиш от държавната лотария. Оооо, ще ви отвърна аз – всъщност точно оттам НЕ искам да печеля. Само като си помисля, че на вратата ми ще цъфне репортерка, която ще ме пита какво ще правя с парите и какво ще пожелая на играещите… ами хич не искам да ме дават по телевизията, така да се каже. Така че… бай, бай хазартен шанс. Здравей истински живот.

И вие, които не печелите като мен, помислите си за всички хубави неща, които имате в живота си, следващия път, когато изтриете със стотинка поредното картонче и видите баналния надпис: Опитай пак!

dice-luck

Лично от Бойко

Баща и син – перфектната комбина

Казват, че синовете са перфектното извинение, за да играят бащите на всякакви игри и да се забавляват. Съгласен съм! Но тихо, да не чуе жената.

father and son playing

В живота на един мъж има няколко етапа – детство, възмъжаване и пак детство. Точка. Мога да го потвърдя с примери. Първо сме буйни деца, за които целият живот е игра. Захващаме се с разни неща – бърникаме по автомобили, искаме бързо да пораснем, ритаме топка и си мечтаем да станем като Индиана Джоунс. След това възмъжаваме – пак бърникаме по коли, но за да ги стегнем и да се харесваме на момичетата с тях. Търсим идеалната, съвършената, междувременно хормоните ни кипят, лудуваме с приятели, ходим по футболни мачове, пак ритаме топка… Тъкмо когато улегнем и се оженим, ражда се син и… хайде пак в детството. Играем на игри, бърникаме по коли, ритаме топка и имаме чудесно извинение за това. „Хайде, мила, приготви вечерята. Аз ще се занимавам малко с детето!“ Компютърни игри, строене на коли от картон, пускане на хиликоптерчета с дистанционно и хиляди подобни весели занимания. Всичко е чудесно, а когато детето задава въпрос след въпрос, просто събирате цялото си търпение и отговаряте изчерпателно. Понякога повтаряте по няколко пъти. Но какво да се прави – деца. Дори когато ви изкарват извън нерви са ви най-милите същества 🙂

Разбира се, жената е доволна. И тъщата. Детето расте с мъжко внимание, будно е, всичко му се обяснява, добива полезни умения и израства като един начетен и завършен… разбойник. А вие какво си помислехте, че щях да кажа? 😉 И докато другите ви мислят за перфектния баща, вие се забавлявате на воля.

Баща и син са перфектната комбинация. Вие си спечелвате страхотен партньор в заниманията, който искате да научите на всикчо, което ви идва на ум. Печелите и доверието му, споява се връзката между вас и спокойно можете да оказвате влияние в живота на детето, за да му помагате и да го предпазвате в бъдеще. За финал ще кажа, че намирате перфектният съучастник във всяка беля, която искате да направите, и имате още един чифт умилителни очи за пред жената, когато искате да стане на вашето… 😉