Tag

онлайн

Лично от Бойко

Стрийминг измами

04.04.2021 by BoikoDDD

Харесвате ли екшъни, романтични филми или пък свежи комедии? В интернет има всичко, което искаме да гледаме, но понякога това приятно забавление може да се окаже и проблемно. Напоследък много измамници примамват нищо неподозиращите потребители с уж безплатни блокбъстъри, за да стриймват, но винаги може да се предпазим от това, ако знаем основни неща.

Поточното предаване на видеоклипове онлайн е стандартно днес. Но не всеки филм може да бъде намерен при популярни доставчици. Някои хора пък искат да заобиколят месечните такси на легализираните доставчици на стрийминг. Звучи примамливо: В социалните мрежи например изскачащите реклами обещават, че може да гледаме сериали или филми онлайн на уж безплатни сайтове, вместо да заплащаме стрийминг услуги. Трябва просто да направим месечен абонамент. Затова се регистрираме бързо, дори не е нужно да въвеждаме данни за кредитна карта. Всички звучи чудесно, нали? Но не е.

Повечето такива сайтове са измамни и много от тях завършват с „-flix”, „-stream” или „-play” в името и визуално не се различават от реномираните стрийминг услуги. Може да видим афиши на филми на тези страници и след като кликнем върху тях, ще бъдем помолени да се регистрираме – име, адрес, телефонен номер и имейл адрес. А после преминаваме към уж безплатния, легален филм или сериал.

В някои случаи регистрацията просто се анулира, след като въведем данните си, а в други ни пренасочова към незаконни платформи за стрийминг, които пускат съдържание онлайн, без да имат права за използване. А това е подсъдимо. Но първо ще бъдем помолени да платим такса на операторите на фалшивите сайтове за стрийминг. Малко след регистрацията на имейла ни се появява предупредително писмо с молба да заплатим и годишната си такса.

Разбира се, в такъв случай е добре да не плащаме нищо и да игнорираме съобщенията или да потърсим потребителските си права.

Лично от Бойко

Не Качвайте Писанията Си В Блоговете!!!

26.08.2015 by BoikoDDD

Много хора си правят блогове, за да пишат поезия и за да публикуват свои разкази или части от романи. Спрете, моля ви! Това не е само мой апел, ами ще си спестите много, много ядове след това.

Истината е, че има два много разпространени таланта, или да ги наречем ЛЪЖЕталанта – това са пеенето и писателството. В единия случай почти всеки втори, който може да изкара едно правилно „Зайченцето бяло…“ си мисли, че е готов за Х фактор. В другия случай всеки, чиято глава може да роди 4 стиха в рима, си мисли, че е неоправдан поет, който, видиш ли, в България никой не иска да издаде.

Затова блоговете, без да се обиждате част от блогърите, са пълни с графомански творби. При това в някои от тях се сипят със суперлативи без изобщо да имат някаква стойност. Наистина стойностните, за жалост, и те се намират по блоговете и авторите им се оплакват, че няма кой да ги издаде. Ами… когато трудът ви е вече достъпен през мрежата, кой да си го купи? Ето за това издателствата, които видят, че дадена книга или разказ е онлайн, просто не се заемат. Все пак те искат да изкарат на пазара нещо, което никой от никъде не би могъл да прочете и затова ще иде да си го купи от книжарницата.

Знаете ли, самият аз обичам много да чета. Но чета избирателно – жанр, който си ми харесва, нещата, които ме вълнуват. Смятам, че всичко това е въпрос на нагласа. Слава и на Читанка, че я има, защото аз пък нямам много излишни средства, за да закупя за един прочит книга като „Майсторът и Маргарита“, например, която страшно ми допадна, но едва ли ще я отворя отново. Те и за това много рядко я преиздават.

Та така стоят нещата в блог пространството. Ако искате да споделяте със света малките ви хрумки – правете го. Но ако искате наистина да станете сериозен писател – не качвайте творбите си в мрежата. Защото първо – ще загубите шансовете си, но, второ, авторовите ви неща ще се загубят в графоманската плява.

Лично от Бойко

Живеем в ерата на неанонимния човек

05.04.2015 by BoikoDDD

Спомняте ли си онези времена, когато телефоните бяха само стационарни и за да се свържем с някого, въртяхме шайбата отново и отново? Усуквахме кабела около пръстите си, тичахме ентусиазирани към коридора всеки път, когато някой ни се обаждаше? Телевизорите бяха огромни и черно-бели, а такова нещо като интернет и социални мрежи дори не съществуваше? Никой не си и помисляше, че за няколко години може да се променят толкова много неща. Аз помня как някога се уговарях с приятелите си от предния ден кога и къде ще се срещнем на следващия. Разчитахме един на друг, а не си звъняхме веднага, след като видим, че някой закъснява с две минути. Проста нямаше как да се свържем един с друг и чакахме търпеливо…

stay-as-anonymous-as-possible-online.1280x600

А какво е положението днес? Живеем в ерата на неанонимния човек. Буквално е събитие да се запознаеш с млад човек, който няма фейсбук профил. Вече проучваме онлайн хората, с които току що сме се запознали, вместо да се опитмаме да ги опознаем лично. Дори и най-възрастните са чували за чичо Гугъл, макар да не знаят какъв е той и какво прави. А за тези от нас, които използват възможностите на нета ежедневно, остава да гледаме отстрани как личното ни пространство все повече става обществено. Е, аз съм се примирил с този факт и дори ми допада идеята да имам свое място в необятното онлайн пространство, където да излагам личните си мнения и впечатления. Въпросът е какво правят хората, които не желаят тяхното име да се споменава никъде в нета? Или седят и се надяват никой никога да не ги споменава, или оставят нещата на произвола на съдбата… но докога?

Днес в сравнение с когато и да било в човешката история е по-лесно да намериш някого, да се свържеш с него или да получиш информация за него/нея без този човек дори да разбере. Живеем в ерата на неанонимния човек и няма да спра да го твърдя, защото само с кликане на мишката си способен да се ровиш в личния живот на останалите без някой да те спре или да ти наложи санкции за това. Дори не се чувстваш виновен и всъщност трябва ли, след като всички го правят, но никой не изпитва вина? Може би… не знам.