Tag

преход

Лично от Бойко

Първи стъпки в изкуството на преходите

Планина или море? Вечната дилема за лятната ми почивка отново беше на преден план и завземаше съзнанието ми. До сега винаги „любимото синьо“ печелеше тази равностойна и оспорвана битка, затова тази година, за разнообразие, реших да предприема нещо ново за мен – преход в планината.
Не ме разбирайте погрешно, бил съм на еднодневни екскурзии, обикалял съм по родните екопътеки, но все избирах леки и ненатоварващи преходи, които завършваха в уюта на планинска виличка или хотел с всички удобства.

Реших, че е време да изляза от комфортната зона и да направя първи стъпки към Дивото. Посъветвах се с мои познати-планинари и получих ценни препоръки, които ще приложа в действие, когато моментът настъпи. Предполагам, че много от вас също ще предпочетат величието на планината, затова ще споделя в блога си какво научих и ще се радвам ако съветите ми се окажат полезни.
Ако сте начинаещи като мен, първо преценете физическите си възможности и на база тях изберете своя маршрут. Не се впускайте отначало в дълбокото, а вземете под внимание основни фактори като разстояние, типа терен и денивелацията. Аз например ще се включа към организиран преход от туристическо дружество, в което има хора с доста опит и така ще се чувствам много по-спокоен. А и ще науча на практика основните неща.

Сред най-важните неща, които трябва да подготвя, според моите познати, са хубави туристически обувки. Аз смятам да си взема най-добрите, които възможностите ми позволяват. Задължително те трябва да са удобни, да покриват глезените, като пазят от удар и да имат добро сцепление. Затова и подметката трябва да е от здрав грайфер.

Какъвто и да е избраният маршрут, основно правило е раницата да бъде удобна за носене и съобразена със силуета на тялото, а багажът да е лек. Аз лично ще се посъветвам с ръководителя на дружеството относно количеството храна, което трябва да нося и екипировката. За момента знам, че общоприето правило на туриста е винаги да има водонепромокаемо яке, както и подходяща шапка – за слънчево или студено време.
За сега – толкова. Чакам с нетърпение прехода, а след това ще споделя впечатленията и преживяванията си с вас. Пожелайте ми успех.

Лично от Бойко

Емиграцията и бившият кмет на Сливен – Христин Петков

Първият демократично избран кмет на Сливен – Христин Петков беше казал преди няколко години, че преходът в България не е приключил и няма да приключи скоро. Според него, съзнанието и разбиранията на всеки член от обществото трябва да се променят, за да успеят след това да се променят и политиците, които ни управляват.

emigraciqМного ми се искаше да доживея този момент, губя обаче надежда, че ще успея. Получавал съм много предложения от приятели да замина в чужбина – ще работя на хубаво място, ще си намеря сносна квартира с немски и руски се оправям добре… винаги обаче досега съм отказвал. Е, писна ми вече. Наистина, дойде ми до гуша. Не мога повече да издържам тази пародия на държава, подкрепяна от тази пародия на европейски народ и демокрация у нас. Въпреки че много обичам приятелите си тук, природата, родния град, всичко – не само трудно оцелявам икономически, но като цяло животът ми тук е недостоен, работата – недооценена, националното самосъзнание – премазано.

Обмислям дали да се емигрирам вече от няколко месеца и все повече неща ме тикат към крайното решение – ДА. Беше ми много хубаво да наблюдавам нахъсаните младежи от групата на „Ранобудните студенти“, които дадоха всичко от себе си, но не получиха достатъчно подкрепа от останалата част от съгражданите си и не успяха да постигнат нужната масовост, за да падне правителството. Когато и те се отказаха от окупацията, сякаш умря и малкото ми останала надежда, че в България разумни,  съвестни и обединени хора някога могат да победят материалистичните хищници, които са завзели властта. Това е.