Tag

време

Лично от Бойко

Снежният човек – изчезващ вид

Любимо занимание на българина е да мрънка за времето. Топло му е, студено му е, духа много, дъжд вали – винаги има нещо.

Е, днес ще последвам тази славна българска традиция и аз също ще помрънкам малко за времето. В частност, за това колко се е променил климата в Южна България през последните години и как вече не знаем кога свършва есента и започва зимата.

Не знам как стоят нещата в останалата част от страната – мисля, че не е чак толкова осезаема разликата, но може и да греша – но на юг от Стара планина, в низините, в последно време не знаем как да се обличаме. През лятото дъждове до края на юли, есента закъснява с по 1-2 месеца, зимата изобщо не идва както си му е реда. Не помня колко години минаха, откакто последно снегът успя да понатрупа и да се задържи повече от 1-2 дни. Тази година още е рано да се каже дали ще има сняг, но не очаквам много. Може би за Нова година.

Всичко това за нас е неудобство, но за природата е жив катаклизъм. Всеки, който се занимава поне малко с гъбарство знае каква мъка беше да се намерят гъби това лято. След приключването на дъждовете настъпи такава суша, че и една не можа да поникне в продължение на месеци. Миналата година през пролетта имаше случаи на дървета, които разцъфтяват преждевременно, после замръзват след като температурите рязко падат за 1-2 дни, след което не успяват да дадат плодове след повторното затопляне. Сигурен съм, че всеки има подобни примери.

Любопитно ми е как стоят нещата в другите климатични области на България. Как протичат сезоните във вашия край?

Лично от Бойко

Март дойде. Очаквам застудяване

Честита Баба Марта на всички приятели и читатели! Ако не сте забравили да слагате мартеници, бързо отивайте да купувате, да не бъдете като мен – сутринта жената да ви се мръщи, че не сте й взели конче за китката. Ами, забравих, какво да правя.

И така сме от сутринта. Тя не ми говори, аз се правя на разсеян. Въпреки, че все пак слязох до магазина, избрах мартеница и един зюмбюл, тя още се цупи. Е, какво повече да направя!!!

Angry-Woman-in-Boxing-Gloves

Март е като жените. Слънцето навън може да грее, но у дома да ти е студено и довечера да си легнеш на дивана, безжалостно прогонен от топлата спалня. И така… по подразбиране очаквам и тази година Баба ни Марта, като типична представителка на своя пол, да се разлюти. Миналата година вятъра ни позавъртя и за седмица температурите спаднаха и, ако вярваме на синоптиците, и сега ще е така. Че дори дръзват да ни плашат със сняг и виелици. Чак толкова не ми се вярва, но всичко може да се очаква. Нравът на жените е непостоянен. Изобщо чуеш ли жена, да знаеш, че никога нищо не е сигурно.  Направо да се начуди човек на кого му е хрумнало да нарече март именно така. Да посветиш месец на жена като цяло не е добра идея още в зародиш.  Явно някой много е искал да омилостиви нежната половина на човечеството. Но уви, само е успял да предаде характеристиките й на времето. А може да се случило и тъкмо обратното. Понеже времето е било така капризно като жените, с лека доза ирония някой им е „засвидетелствал“ уважение, подарявайки им тъкмо този месец.

Размишленията ми обаче не са много издържани. Спирам да не разсърдя допълнително файтона „Искаш-да-ме-умилостивиш-с-някакво-си-цвете,-а?“ и се съсредоточавам върху хубавото време, за сега, навън. Поне празниците ще са празнични. Пък после ще видим какво ще е положението.