Неслучайно избрах да пиша по нашумялата тема за Кооперативна търговска банка (КТБ). Както сигурно сте забелязали гледам в блога си да имам всякакви статии. Като цяло отделям внимание на по-неангажиращи теми, за да е леко и приятно на четящите, но когато обществото ни е разклатено от сериозен скандал, е престъпление да не взема отношение.

КТБ се превърна в тема номер едно през последните седмица. Оценявам като смущаващи разкритията относно свръх кредитирането на множество дружества, свързани с банкера Цветан Василев и служителите му. Закононарушението е факт по Закона за кредитните институции. Максимумът, който трезорът може да раздаде на свързани лица като кредитни експозиции е не повече от 25% от собствения капитал на банката. Ако вярваме на информацията, изтекла по медиите, отпуснатото кредитиране на Цветанови фирми, е надвишавало в пъти допустимото. Налице е явна схема за трупане и източване на пари от КТБ. Не съм кой знае колко навътре в банковата терминология, но не ми трябва висше финансово образование, за да се сетя, че това си е класически пример за банкова измама. Независимо разкритията обаче вече седмица и повече Прокуратурата запазва мълчание. Като изключим съдебната страна и повдигането на обвинения логично е човек да се запита, а какво междувременно прави регулаторът? В конкретният случай това е „Банков надзор? към БНБ. Мнозина си обясняват бездействието му и смущаващото послание на БНБ от 17.6, че КТБ е стабилна, независимо от факта, че не е подавала информация от счетоводните си отчети към Търговския регистър от 2011 г. Единственото обяснение, че в момента изисканите данни от Надзора са далеч от действителните.

Нормално е човек да се запита какъв е този двоен стандарт в законораздаването в България. Защо за обикновените граждани системата е непреклонна, а за мошеничество на по-високо ниво органите започват да се ослушват. Всичко в България ли работи на принципа „Който плаща, той поръчва музиката?. Най-лошото е, че след всичко това най-потърпевши са обикновените хора, които търпят всякакви гаври с труда и честността си.

Изрядният платец банките наричат „лоялен клиент?. Но понятието „лоялен? явно не важи за противоположната страна, която е задължена да отвърне със същата коректност и да вдъхва доверие.