Monthly Archives

април 2015

Лично от Бойко

Защо мъжете сме на изчезване?

След предната статия, в която проследих 12-те подвига на Херкулес, се замислих как  всъщност тези мъжествени прояви биха се интерпретирали или биха открили еквивалент в съвременния ни свят. И знаете ли до какъв извод стигнах? Че всъщност те много трудно ще намерят такъв изобщо. Мъжете се оказва, че сме на изчезване и това го казва един мъж. Смятайте за какво става дума.

В търсене на корените на това „чезнене“ се опитах да обобщя причините така смирено да се отказваме от геройските прояви от едно време и с охота да оставяме незащитена мъжката ни чест.

womanVSman

Като начало ми се струва, че най-сериозната съпротива срещу мъжествеността ни се оказаха жените. Тяхната еманципация ги издигна наравно с нас и разликите между половете в обществено отношение бързо се стопиха. Преди мъжът е изпъквал, а мястото на жената е било отредено спрямо качества като състрадание, чувствителност, грижа и пъргав ум, но днес жените са абсолютно навсякъде, в което няма лошо, но вместо прилежно да се занимават със задълженията си, те се дуят и превръщат всяко тяхно действие в съревнование с нас.  Постепенно жените започнаха и да ходят на работа и да поддържат дома, като почти не оставиха задължения за мъжа. Той се прибира у дома, хваща дистанционно или лаптоп и се строполясва безславно на дивана. А ако жената е по-работеща от него, то тя настоява той да поеме задълженията й. Не че в готвенето, чистенето и грижата за децата има нещо нередно – напротив – всеки мъж трябва да поема някаква инициатива, а дори е известно, че едни от най-големите майстори готвачи са именно мъже, но перманентното изменяне на задълженията до пълното обръщане на ролите е леко и меко казано – унизително.

ФАКТ! Мъжете вече не се грижат за себе си така, че да изтъкват физическите си преимущества пред жените. Много рядко и много млади сме тези, които се полагаме усилия да поддържаме тялото си. За жалост на мускулите започна да се гледа като доказателство за неналичие на мозъчна маса. Това пък благодарение на общественото мнение и лошата слава, която тръгна от мутрите. Външният вид е от съществено значение. Как ще покажем най-явните признаци, че сме по-големи и по-силни иначе?

Третата причина според мен  е липсата на геройство. Имам предвид наистина геройство – социални дейности, благородни прояви. Мъжете взеха да хитруват повече, да мързелуват повече, да майсторят по-малко и да мислят по-малко. Нищо друго, освен гледането на спорт не ги интересува. Малко сме тези, които действително стават част от спорта или практикуват хоби като лов, риболов, езда, каране на спортен автомобил, бокс, стрелба или друго такова, типично мъжко занимание.

За сметка на това жените тръгнаха на фитнес, превзеха ни бюрата, започнаха да кълват и да ни командват какво и как да правим… Е, мъже, кога ще си възвърнем честта и достойнството?

Лично от Бойко

Подвизите на Херкулес

Кой не знае Херкулес, кой не е чувал за него? Всъщност този митичен герой е един от малкото примери за представители на древната митология, които сме запомнили с римското му име, а не с древногръцкото – Херакъл. Сега обаче няма да се спирам върху  различията между гръцката и римската митология. По-скоро ми се ще да ви задам следния въпрос: Ако поискам от вас веднага да ми изредите 12-те подвига на известния ни герой, колко от тях ще можете да ми кажете?

Вероятно ще се сетите за Немейския лъв, който е първият подвиг в списъка. Според легендата лъвът бил дете на стоглавия дракон Тифон и сестра му Ехидна, полузмия – полужена. Все пак Херкулес бил достатъчно силен и се преборил с този звяр с голи ръце.

maxresdefault

Лернейската хидра също била дете на Тифон и Ехидна, според легендите представлявала змия с девет драконови глави. Истински звяр, с който нашият герой успял да се пребори…

Третия подвиг на Херкулес ми се струва малко по-безизвестен. Той се състои в залавянето на Керинейската кошута. Тя била изпратена за назидание на хората от Артемида, била със златни рога и бърза като стрела. Въпреки че я гонил цяла година, накрая Херкулес успял да я залови.

Четвъртият подвиг на сина на Зевс бил залавянето на Еримантския глиган, който опустошавал гората Еримант.

Подвиг номер пет винаги ме е впечатлявал най-силно – той се свързва с почистването на Авгиевите обори, които от 30 години не били докосвани. Херкулес успял да се справи за един ден, като пробил две дупки през тях и прокарал водите на реките Алфей и Пеней оттам.

Шестият подвиг на Херкулес е свързан със Стимфалийските птици. Те имали бронзови пера и медни клюнове, но Херакъл разбрал колко са уязвими в периода, докато сменят перата си. Така успял да ги срази…

Чували ли сте за Критския бик? Има теории, според които той е известният ни минотавър, но кой знае… Важното в случая е, че неговото укротяване е известно като Подвиг №7.

№8 е свързан с легендарните по сила коне на цар Диомед, които той хранел с човешко месо. Въпреки всичко Херкулес успял да победи царя и да залови конете му…

Така стигаме до деветия подвиг, който ни отвежда в царството на амазонките. Херакъл бил натоварен със задачата да открадне златния пояс на Хиполита, царицата на амазонките, и успял!

Десетият подвиг е свързан с чудовищния великан Герион – Херкулес го победил и отвел в Микена стадото му с червени крави.

Златната ябълка? Да, хисперидите били нимфи-пазителки на легендарното дърво, раждащо златни ябълки. За предпоследния си подвиг Херкулес трябвало да вземе една такава. Тя обаче му била подарена, след като се преборил със стоглавия дракон Ладон, крадящ ябълките.

Последният, дванайсти подвиг на Херкулес е свързан с Цербер – триглавото куче, пазител на портите на подземния свят, което нашият герой успял да укроти с голи ръце.

Лично от Бойко

Живеем в ерата на неанонимния човек

Спомняте ли си онези времена, когато телефоните бяха само стационарни и за да се свържем с някого, въртяхме шайбата отново и отново? Усуквахме кабела около пръстите си, тичахме ентусиазирани към коридора всеки път, когато някой ни се обаждаше? Телевизорите бяха огромни и черно-бели, а такова нещо като интернет и социални мрежи дори не съществуваше? Никой не си и помисляше, че за няколко години може да се променят толкова много неща. Аз помня как някога се уговарях с приятелите си от предния ден кога и къде ще се срещнем на следващия. Разчитахме един на друг, а не си звъняхме веднага, след като видим, че някой закъснява с две минути. Проста нямаше как да се свържем един с друг и чакахме търпеливо…

stay-as-anonymous-as-possible-online.1280x600

А какво е положението днес? Живеем в ерата на неанонимния човек. Буквално е събитие да се запознаеш с млад човек, който няма фейсбук профил. Вече проучваме онлайн хората, с които току що сме се запознали, вместо да се опитмаме да ги опознаем лично. Дори и най-възрастните са чували за чичо Гугъл, макар да не знаят какъв е той и какво прави. А за тези от нас, които използват възможностите на нета ежедневно, остава да гледаме отстрани как личното ни пространство все повече става обществено. Е, аз съм се примирил с този факт и дори ми допада идеята да имам свое място в необятното онлайн пространство, където да излагам личните си мнения и впечатления. Въпросът е какво правят хората, които не желаят тяхното име да се споменава никъде в нета? Или седят и се надяват никой никога да не ги споменава, или оставят нещата на произвола на съдбата… но докога?

Днес в сравнение с когато и да било в човешката история е по-лесно да намериш някого, да се свържеш с него или да получиш информация за него/нея без този човек дори да разбере. Живеем в ерата на неанонимния човек и няма да спра да го твърдя, защото само с кликане на мишката си способен да се ровиш в личния живот на останалите без някой да те спре или да ти наложи санкции за това. Дори не се чувстваш виновен и всъщност трябва ли, след като всички го правят, но никой не изпитва вина? Може би… не знам.