Лично от Бойко

Прошката (част 2)

За много години, приятели! Бъдете здрави и щастливи! Успяхте ли да се насладите на празничните дни? А успяхте ли да простите?

Темата за прошката започнах в средата на декември. Сметнах, че тогава е и най-подходящото време да простим, когато правим равносметката си за изминалата година. Оставяме всичко лошо в старата, за да имаме едно ново и чисто начало.

Не е лесно да простим на някого, че е предал доверието ни, но който иска да прости, може да прости. Прошката е избор, акт на волята. Прошката обикновено не започва с чувство или дълбока вътрешна нужда да го направим. Може би, прощаването е дори чисто интелектуален подход в началото, докато вътре в себе си продължава да ни боли и да искаме другият човек да изпита същото. Случвало ли ви се е само срещата или дори мимолетна мисъл за другия, да предизвика негодуванието и обвинения? Ами, нормално е.

И какво правим в този случай? Прощаваме – отново и отново, докато не почувстваме, че наистина е така. Това може да стане бавно, но не трябва да се отказваме, а да преобърнем нагласата си. Да се тренираме да прощаваме. В дългосрочен план, онези, които прощават, получават свобода в своите мисли и действия.

Защото, за да простим – това може да изненада някои – не ни трябва разкаянието на другия. Ако той се извини и обясни, улеснява процеса, но не е задължително условие. От това става ясно, че прощаването е нещо, което засяга преди всичко засегнатото лице, нас. Затова нека помислим за себе си – да простим и да се примирим със себе си.

Лично от Бойко

Прошката (част 1)

Декември е месец за равносметка. Това време ни предразполага да погледнем дълбоко в себе си, да разберем какво постигнахме през изминалите месеци. И да простим – на себе си, на близките си, за да започнем следващата година начисто. Защото, ако прощаваме, здравето ни се подобрява, било то психическо или физическо. А за онези, които не прощават, ситуацията може да прерасне в основен проблем или подсъзнателно блокиране. Но как работи прошката? Как да простим, ако е трудно да преглътнем болката и обидата?

На първо място е добре да сме наясно какво точно се е случило, за да се стигне до тази ситуация, неприятна и за двете страни. Какво направи или не направи другият? Какво ни разочарова в неговите действия или нарани и защо? Редно е, преди всичко, да не допускаме гнева и неприятните емоции да ни заслепят и превземат мислите ни. Монетата винаги има две страни. Нека не съдим прибързано, преди да сме „походили малко в обувките на другия“. От значение е да комуникираме. Да сме честни един с друг, за да си изясним всички причини и последствия от ситуацията. Само с общуване ще можем да се справим – да разберем, приемем и простим. Да се осовбодим от това бреме, което лежи на раменете ни и задушава гърдите ни.

Да простим, не винаги означава да забравим, а да разберем и приемем. И не винаги означава да проявим благородство към другия, прощавайки му, а да проявим здравословен егоизъм. Да го направим за себе си – за нашия вътрешен мир и успокоение.

Лично от Бойко

Любовта ми към баскетбола

От дете обичам да играя баскетбол. Никога няма да забравя как като хлапета се събирахме в кварталното училище и играехме любимата си игра, докато навън се стъмни и не се наложи да ни прибират. Неведнъж родителите ни са ни наказвали, защото сме се прибирали далеч след вечерния ни час, но това не спираше страстта ни към спорта.

До ден днешен аз обожавам да играя баскетбол в свободното си време, макар напоследък то да е твърде ограничено и строго разпределено между университета, работата и семейството. Все пак намирам време да грабна топката и да отида в близкото училище, за да поиграя малко и да си припомня с носталгия отминалото детство.

Когато имам късмет и моите приятели също да са свободни, се получава доста интересна игра, но не ми пречи да го правя и сам. Заставам сам срещу коша, а топката е връзката между мен и него, отдавам се на любимия си спорт напълно.

Баскетболът е полезен, защото развива почти всички мускулни групи. За децата той е несравним, развива физиката и потенциала им сравнително по-бързо, ако го съпоставим с футбола например, който тренира предимно долната част на тялото. При баскетбола се тренират едновременно и долната и горната част на тялото, което го прави доста комплексен. Грабвайте маратонките и топката и ще се видим на игрището.

Лично от Бойко

Джип или лек автомобил предпочитате?

Наскоро с мой приятел дискутирахме на тема какъв автомобил е по-добър избор – джип или лека кола. Аз лично предпочитам джиповете, защото притежавам такъв и мога да говоря от личен опит. Имал съм и лек автомобил, но смятам, че джиповете ги превъзхождат поради ред причини.

Джиповете са по-проходими, с един такъв автомобил можеш да се движиш еднакво добре както в градска среда, така и по офроуд пътища. С лек автомобил това упражнение би се оказало почти невъзможно. На практика сте ограничени да се движите само по асфалтови, павирани или чакълени шосета.

Джипът разполага и с повече място за багаж и пасажери. Можете да качите в него до седем пътника, а за количество багаж изобщо няма да имате притеснение. Огромните багажници на джиповете побират всичко, от което имате нужда за семеен излет или дълъг път. Единственият недостатък на този вид автомобили е разходът на гориво, тъй като е няколко идеи по-голям, от този на леките автомобили. Този проблем обаче засяга само по-старите модели джипове. След 2015 година консумацията им на гориво спада чувствително, особено ако разполагат с хибридни двигатели.

Моят приятел предпочита леките автомобили и колкото и да дискутираме, всеки от нас има своите доводи. Може би следващият път ще ви ги разкажа. Дотогава събирайте информация по темата и нека по-добрият автомобил победи. Газ!

Лично от Бойко

Миражът Фата моргана

Чували ли сте за явлението Фата моргана? За мен до скоро беше само неясен израз, докато не попаднах на телевизионна поредица, показваща интересни факти и разкриваща необичайни природни феномени. Един от епизодите представяше именно явлението Фата моргана.

Историята бе за няколко изследователи, които по време на пътуванията си по море, забелязват планина или къс земя, носещ във водата. Може би е важно да спомена, че всеки от тях е извършвал своята експедиция в различен период и те не са се познавали. До тук нищо интригуващо, нали?

Да, но се оказва, че това, което те са видели, а и много други след тях, всъщност е един голям мираж. Фата моргана. Кръстен е на полусестрата на крал Артур – феята Моргана. Логиката за мен е, че тя имала дарбата да променя формата си и често подлъгвала заблудени мореплаватели.

Обяснението за появата на този мираж се крие в температурната инверсия. От това, което разбрах, Фата моргана се проявява при взаимодействието на два слоя въздух, различаващи се по температура. Значи изследователите са видели просто по-студен въздух над водата, заключен под по-топъл въздух. Отдалеч тази гледка наподобявала планина, остров или двжещ се къс земя. Тя бързо изменя формата си и изчезва толкова загадъчно, колкото се и появява.

Фата моргана се наблюдава и на суша. Спомняте ли си преди време нашумялото видео с призрачен град, носещ се в небето над Китай? Да, това също е Фата мотаргана.

Лично от Бойко

Година на изпитания

2020 година ще бъде помнена дълго. Това е годината, която остави траен отпечатък върху голяма част от човечеството. 2020 не е просто число, а нарицателно за една глобална пандемия, променила завинаги мирогледа ни към света и самите нас.

Психическите травми, които нанасят така наречените „фалшиви новини” не бива да се подценяват. Във времето на информационна пренаситеност, ние, хората, трябва доста внимателно да отсяваме различната информация по значимост, обективност и достоверност. Изолацията, на която сме подложени от началото на тази година, също ни промени като социални същества. Доказано е, че комуникацията с околните освобождава хормона на щастието – серотонин.

Когато социалните ни контакти баха нарушени, всички си мислехме, че това няма да продължи дълго, обаче никой не предполагаше, че и до ден днешен ще бъдем в извънредна епидемична обстановка. Все повече хора се чувстват самотни и са предразположени да развиват различни видове психични разстройства, чувствайки, че светът около тях е загубил цвета си.

Как можем да си помогнем? Перфектно виждам, че никак не е лесно да се съхраниш психически в условията на глобална пандемия, но все пак всички ние трябва да опитаме. Добър начин за справяне с тревожността и депресията са креативните действия, развиващи твореца в нас – рисуване, писане, пеене и т.н. Просто не бива да позволяваме негативните мисли да ни обземат и стресът да ни хване в клопката си. Стахът от непознатата зараза е най-опасен, защото човек се превръща в нервно кълбо, бдящо върху собственото си здраве.

Нека поемем дълбоко дъх и да си кажем, че съвсем скоро тази ситуация ще приключи и отново ще бъдем „свободни”! Нека не се предаваме, това е просто момент от животите на всички ни. Нека бъдем силни!

Лично от Бойко

Първи стъпки в изкуството на преходите

Планина или море? Вечната дилема за лятната ми почивка отново беше на преден план и завземаше съзнанието ми. До сега винаги „любимото синьо“ печелеше тази равностойна и оспорвана битка, затова тази година, за разнообразие, реших да предприема нещо ново за мен – преход в планината.
Не ме разбирайте погрешно, бил съм на еднодневни екскурзии, обикалял съм по родните екопътеки, но все избирах леки и ненатоварващи преходи, които завършваха в уюта на планинска виличка или хотел с всички удобства.

Реших, че е време да изляза от комфортната зона и да направя първи стъпки към Дивото. Посъветвах се с мои познати-планинари и получих ценни препоръки, които ще приложа в действие, когато моментът настъпи. Предполагам, че много от вас също ще предпочетат величието на планината, затова ще споделя в блога си какво научих и ще се радвам ако съветите ми се окажат полезни.
Ако сте начинаещи като мен, първо преценете физическите си възможности и на база тях изберете своя маршрут. Не се впускайте отначало в дълбокото, а вземете под внимание основни фактори като разстояние, типа терен и денивелацията. Аз например ще се включа към организиран преход от туристическо дружество, в което има хора с доста опит и така ще се чувствам много по-спокоен. А и ще науча на практика основните неща.

Сред най-важните неща, които трябва да подготвя, според моите познати, са хубави туристически обувки. Аз смятам да си взема най-добрите, които възможностите ми позволяват. Задължително те трябва да са удобни, да покриват глезените, като пазят от удар и да имат добро сцепление. Затова и подметката трябва да е от здрав грайфер.

Какъвто и да е избраният маршрут, основно правило е раницата да бъде удобна за носене и съобразена със силуета на тялото, а багажът да е лек. Аз лично ще се посъветвам с ръководителя на дружеството относно количеството храна, което трябва да нося и екипировката. За момента знам, че общоприето правило на туриста е винаги да има водонепромокаемо яке, както и подходяща шапка – за слънчево или студено време.
За сега – толкова. Чакам с нетърпение прехода, а след това ще споделя впечатленията и преживяванията си с вас. Пожелайте ми успех.

Лично от Бойко

Арт-терапия

Тъй като съм експериментатор и обичам да научавам нови неща както за света, така и за себе си, се включих в клас по арт-терапия. Ако за първи път чувате за подобно нещо, то прочетете следващите редове.

За терапията научих от моя позната, която има проблем с изразяването на емоции, а понякога и с комуникацията като цяло. Аз не мога да кажа, че имам затруднения в тези сфери, но ми бе интересен методът и дълбочината на изследване, до която се достига. Затова взех координатите и се записах.

Преди посещението си реши да прочета малко за метода. Оказа се, че възникнал в Англия около 40-те години на миналия век. Художници са посещавали болници и психиатрични отделяния, за да помагат на пациентите. Постепенно започнало като доброволен труд, но лекарите установили подобрения при болните, практикуващи рисуването. Затова продължили с изследванията и проучванията и накрая разработили цялостната концепция на арт-терапията.

Двудневният курс започна и бяхме малка група от около 5 човека. Не само заради мерките, но и защото това е отличен вариант за работа. Арт-терапията се състоеше от поставяне на различни задачи, от рисуване и след това разговори. Честно да ви кажа не знам как, но лекторът беше наистина спокоен и ни задаваше въпроси колкото логични, толкова и дълбоко душевни.

След края на терапията разбрах за себе си, че когато стане въпрос за лични теми, се затварям и започвам да се шегувам или да измествам фокуса. Причината се корени в една конкретна случка, която може би ще ви споделя по-нататък. Резултатът при другите участници пък наистина бе смразяващ, защото тези хора имаха проблеми и за два дни успяха да разберат много. Сега поне са наясно с тях и трябва да работят по отстраняването им.

За да влезте дълбоко в душевността си, да рисувате, без дори да имате елементарна художествена култура, за себепознание, ви препоръчвам арт-терапия. Понякога се нуждаем малко да разнообразим дните си и да се впуснем в неизвестното. А какво по-голямо предизвикателство от една терапия?!

Лично от Бойко

Здравей, Инстаграм!

 

Първите ми впечатления са, че доста наподобява познатия ни Facebook. Но тук по-скоро се обръща внимание на направената снимка и няма толкова опции за споделяне само на текстово съдържание. Първоначално и аз добавих няколко свои снимки, последвах свои познати и приятели и дори известни личности. Странното бе, че фийдът ми бе почти празен, а причината – липсата на последователи.

В стремежа си да се сдобия с хора, които да харесват публикациите ми, започнах да чета повече за алгоритъма на платформата и цялостният ѝсмисъл. Така попаднах на видеа на влогъри, които обясняват за постоянно променящите се правила в Instagram. Смея да твърдя, че от техните съвети научих доста, приложих ги и това доведе до действителни резултати.

За всички, които също като мен искат да повишат последователите си, ви споделям кратко видео със синтезирана информация. Надявам се да ви бъде полезно и да преоткриете и тази нова платформа. Ето и линка:

https://www.youtube.com/watch?v=VdPxvl2GhYg

Лично от Бойко

Свободата

Свободата – вечният стремеж на всички хора по света. За тази дума, за постигането на това чувство, са се водели толкова битки и войни, загивали са хора и са се раждали герои. А в момента да си свободен означава да излезеш единствено на балкона си…

Не знам как достигнехме до тези времена, в които ни се случи немислимото – светът да бъде прикован в примката на силно разпространяващ се вирус. Ако някой ми бе казал, че ще доживея подобни дни, приличащи на част от филм на ужасите, не бих му повярвал.

Първоначално си мислих, че всичко това се случва, за да ни сплашат и да се пазим малко повече. Но колкото минаваха дните, толкова по-сериозно приемах нещата. Гледката на затворени магазини и заведения, които до преди часове са били пълни с хора и емоции, сега пустееха. Оградени с ленти паркове и КПП-та на входовете и изходите на големите градове. Пропусквателен режим за закупуване на хранителни стоки и медикаменти.

Не ми се иска да го призная, но приличаме на затворници в собствените си домове. Периодът на адаптация за работа и учене от вкъщи бе труден и вече напълно постижим. Сега усещам луксът да изляза до магазина и да повървя една пресечка повече, просто за да раздвижа крайниците си. Слънцето, въздухът навън, атмосферата – липсват ми, но знам, че скоро пак ще ги усетя в пълната им прелест.

Ако преди съм се чувствал роб на работата си или на някакви ежедневни проблеми, то сега разбирам, че онова е било просто прищявка. След като карантината приключи, ще се опитам да се насладя на всеки един миг сред природата, сред блоковете, сред хората, без да мрънкам и недоволствам, без да се притеснявам за утре. Звучи клиширано, но ще се възползвам от правото ми да бъда където аз искам.

Свободата ни е в съзнанието ни. Понякога е ограничена физически, а друг път сами си поставяме граници. Въпреки това трябва да се научим да се справяме с всяка ситуация и да извличаме ползите от нея. А след само няколко месеца ще влезем в стария ритъм на живот и се надявам да имаме ново съзнание и възприятие за него.