Миражът Фата моргана

20.09.2020 by BoikoDDD

Чували ли сте за явлението Фата моргана? За мен до скоро беше само неясен израз, докато не попаднах на телевизионна поредица, показваща интересни факти и разкриваща необичайни природни феномени. Един от епизодите представяше именно явлението Фата моргана.

Историята бе за няколко изследователи, които по време на пътуванията си по море, забелязват планина или къс земя, носещ във водата. Може би е важно да спомена, че всеки от тях е извършвал своята експедиция в различен период и те не са се познавали. До тук нищо интригуващо, нали?

Да, но се оказва, че това, което те са видели, а и много други след тях, всъщност е един голям мираж. Фата моргана. Кръстен е на полусестрата на крал Артур – феята Моргана. Логиката за мен е, че тя имала дарбата да променя формата си и често подлъгвала заблудени мореплаватели.

Обяснението за появата на този мираж се крие в температурната инверсия. От това, което разбрах, Фата моргана се проявява при взаимодействието на два слоя въздух, различаващи се по температура. Значи изследователите са видели просто по-студен въздух над водата, заключен под по-топъл въздух. Отдалеч тази гледка наподобявала планина, остров или двжещ се къс земя. Тя бързо изменя формата си и изчезва толкова загадъчно, колкото се и появява.

Фата моргана се наблюдава и на суша. Спомняте ли си преди време нашумялото видео с призрачен град, носещ се в небето над Китай? Да, това също е Фата мотаргана.

Лично от Бойко

Година на изпитания

04.08.2020 by BoikoDDD

2020 година ще бъде помнена дълго. Това е годината, която остави траен отпечатък върху голяма част от човечеството. 2020 не е просто число, а нарицателно за една глобална пандемия, променила завинаги мирогледа ни към света и самите нас.

Психическите травми, които нанасят така наречените „фалшиви новини” не бива да се подценяват. Във времето на информационна пренаситеност, ние, хората, трябва доста внимателно да отсяваме различната информация по значимост, обективност и достоверност. Изолацията, на която сме подложени от началото на тази година, също ни промени като социални същества. Доказано е, че комуникацията с околните освобождава хормона на щастието – серотонин.

Когато социалните ни контакти баха нарушени, всички си мислехме, че това няма да продължи дълго, обаче никой не предполагаше, че и до ден днешен ще бъдем в извънредна епидемична обстановка. Все повече хора се чувстват самотни и са предразположени да развиват различни видове психични разстройства, чувствайки, че светът около тях е загубил цвета си.

Как можем да си помогнем? Перфектно виждам, че никак не е лесно да се съхраниш психически в условията на глобална пандемия, но все пак всички ние трябва да опитаме. Добър начин за справяне с тревожността и депресията са креативните действия, развиващи твореца в нас – рисуване, писане, пеене и т.н. Просто не бива да позволяваме негативните мисли да ни обземат и стресът да ни хване в клопката си. Стахът от непознатата зараза е най-опасен, защото човек се превръща в нервно кълбо, бдящо върху собственото си здраве.

Нека поемем дълбоко дъх и да си кажем, че съвсем скоро тази ситуация ще приключи и отново ще бъдем „свободни”! Нека не се предаваме, това е просто момент от животите на всички ни. Нека бъдем силни!

Лично от Бойко

Първи стъпки в изкуството на преходите

22.07.2020 by BoikoDDD

Планина или море? Вечната дилема за лятната ми почивка отново беше на преден план и завземаше съзнанието ми. До сега винаги „любимото синьо“ печелеше тази равностойна и оспорвана битка, затова тази година, за разнообразие, реших да предприема нещо ново за мен – преход в планината.
Не ме разбирайте погрешно, бил съм на еднодневни екскурзии, обикалял съм по родните екопътеки, но все избирах леки и ненатоварващи преходи, които завършваха в уюта на планинска виличка или хотел с всички удобства.

Реших, че е време да изляза от комфортната зона и да направя първи стъпки към Дивото. Посъветвах се с мои познати-планинари и получих ценни препоръки, които ще приложа в действие, когато моментът настъпи. Предполагам, че много от вас също ще предпочетат величието на планината, затова ще споделя в блога си какво научих и ще се радвам ако съветите ми се окажат полезни.
Ако сте начинаещи като мен, първо преценете физическите си възможности и на база тях изберете своя маршрут. Не се впускайте отначало в дълбокото, а вземете под внимание основни фактори като разстояние, типа терен и денивелацията. Аз например ще се включа към организиран преход от туристическо дружество, в което има хора с доста опит и така ще се чувствам много по-спокоен. А и ще науча на практика основните неща.

Сред най-важните неща, които трябва да подготвя, според моите познати, са хубави туристически обувки. Аз смятам да си взема най-добрите, които възможностите ми позволяват. Задължително те трябва да са удобни, да покриват глезените, като пазят от удар и да имат добро сцепление. Затова и подметката трябва да е от здрав грайфер.

Какъвто и да е избраният маршрут, основно правило е раницата да бъде удобна за носене и съобразена със силуета на тялото, а багажът да е лек. Аз лично ще се посъветвам с ръководителя на дружеството относно количеството храна, което трябва да нося и екипировката. За момента знам, че общоприето правило на туриста е винаги да има водонепромокаемо яке, както и подходяща шапка – за слънчево или студено време.
За сега – толкова. Чакам с нетърпение прехода, а след това ще споделя впечатленията и преживяванията си с вас. Пожелайте ми успех.

Лично от Бойко

Арт-терапия

29.06.2020 by BoikoDDD

Тъй като съм експериментатор и обичам да научавам нови неща както за света, така и за себе си, се включих в клас по арт-терапия. Ако за първи път чувате за подобно нещо, то прочетете следващите редове.

За терапията научих от моя позната, която има проблем с изразяването на емоции, а понякога и с комуникацията като цяло. Аз не мога да кажа, че имам затруднения в тези сфери, но ми бе интересен методът и дълбочината на изследване, до която се достига. Затова взех координатите и се записах.

Преди посещението си реши да прочета малко за метода. Оказа се, че възникнал в Англия около 40-те години на миналия век. Художници са посещавали болници и психиатрични отделяния, за да помагат на пациентите. Постепенно започнало като доброволен труд, но лекарите установили подобрения при болните, практикуващи рисуването. Затова продължили с изследванията и проучванията и накрая разработили цялостната концепция на арт-терапията.

Двудневният курс започна и бяхме малка група от около 5 човека. Не само заради мерките, но и защото това е отличен вариант за работа. Арт-терапията се състоеше от поставяне на различни задачи, от рисуване и след това разговори. Честно да ви кажа не знам как, но лекторът беше наистина спокоен и ни задаваше въпроси колкото логични, толкова и дълбоко душевни.

След края на терапията разбрах за себе си, че когато стане въпрос за лични теми, се затварям и започвам да се шегувам или да измествам фокуса. Причината се корени в една конкретна случка, която може би ще ви споделя по-нататък. Резултатът при другите участници пък наистина бе смразяващ, защото тези хора имаха проблеми и за два дни успяха да разберат много. Сега поне са наясно с тях и трябва да работят по отстраняването им.

За да влезте дълбоко в душевността си, да рисувате, без дори да имате елементарна художествена култура, за себепознание, ви препоръчвам арт-терапия. Понякога се нуждаем малко да разнообразим дните си и да се впуснем в неизвестното. А какво по-голямо предизвикателство от една терапия?!

Лично от Бойко

Здравей, Инстаграм!

06.05.2020 by BoikoDDD

Първите ми впечатления са, че доста наподобява познатия ни Facebook. Но тук по-скоро се обръща внимание на направената снимка и няма толкова опции за споделяне само на текстово съдържание. Първоначално и аз добавих няколко свои снимки, последвах свои познати и приятели и дори известни личности. Странното бе, че фийдът ми бе почти празен, а причината – липсата на последователи.

В стремежа си да се сдобия с хора, които да харесват публикациите ми, започнах да чета повече за алгоритъма на платформата и цялостният ѝсмисъл. Така попаднах на видеа на влогъри, които обясняват за постоянно променящите се правила в Instagram. Смея да твърдя, че от техните съвети научих доста, приложих ги и това доведе до действителни резултати.

За всички, които също като мен искат да повишат последователите си, ви споделям кратко видео със синтезирана информация. Надявам се да ви бъде полезно и да преоткриете и тази нова платформа. Ето и линка:

https://www.youtube.com/watch?v=VdPxvl2GhYg

Лично от Бойко

Свободата

26.04.2020 by BoikoDDD

Свободата – вечният стремеж на всички хора по света. За тази дума, за постигането на това чувство, са се водели толкова битки и войни, загивали са хора и са се раждали герои. А в момента да си свободен означава да излезеш единствено на балкона си…

Не знам как достигнехме до тези времена, в които ни се случи немислимото – светът да бъде прикован в примката на силно разпространяващ се вирус. Ако някой ми бе казал, че ще доживея подобни дни, приличащи на част от филм на ужасите, не бих му повярвал.

Първоначално си мислих, че всичко това се случва, за да ни сплашат и да се пазим малко повече. Но колкото минаваха дните, толкова по-сериозно приемах нещата. Гледката на затворени магазини и заведения, които до преди часове са били пълни с хора и емоции, сега пустееха. Оградени с ленти паркове и КПП-та на входовете и изходите на големите градове. Пропусквателен режим за закупуване на хранителни стоки и медикаменти.

Не ми се иска да го призная, но приличаме на затворници в собствените си домове. Периодът на адаптация за работа и учене от вкъщи бе труден и вече напълно постижим. Сега усещам луксът да изляза до магазина и да повървя една пресечка повече, просто за да раздвижа крайниците си. Слънцето, въздухът навън, атмосферата – липсват ми, но знам, че скоро пак ще ги усетя в пълната им прелест.

Ако преди съм се чувствал роб на работата си или на някакви ежедневни проблеми, то сега разбирам, че онова е било просто прищявка. След като карантината приключи, ще се опитам да се насладя на всеки един миг сред природата, сред блоковете, сред хората, без да мрънкам и недоволствам, без да се притеснявам за утре. Звучи клиширано, но ще се възползвам от правото ми да бъда където аз искам.

Свободата ни е в съзнанието ни. Понякога е ограничена физически, а друг път сами си поставяме граници. Въпреки това трябва да се научим да се справяме с всяка ситуация и да извличаме ползите от нея. А след само няколко месеца ще влезем в стария ритъм на живот и се надявам да имаме ново съзнание и възприятие за него.

Лично от Бойко

Тренировки и мисли

11.03.2020 by BoikoDDD

Аз съм човек, който обича здравословния начин на живот, въпреки че не го спазвам напълно. Отделям достатъчно време за тренировки, за да се чувствам пълноценен и здрав физически и психически. За мен е важно да имам баланс в живота си и да не прекалявам с нищо. Подвластен съм на максимата, че всичко е полезно в нормални количества.

Но пред няколко дни прочетох интервю на известна инстаграм инфлуенсърка. Едни нейни думи ми се забиха в съзнанието и размишлявам само по тях. Въпросната дама има прекрасно тяло, спортува и се храни здравословно. Тя насърчава последователите си да се поддържат във форма като спазват нейния режим и споделя, че не разбира хората, които не могат да отделят по 1 час на ден за тренировка. Точно това не ми дава мира.

Хем съм съгласен с това твърдение, хем не напълно. Разбира се, че ако желаеш да има здраво тяло, трябва да вкараш в ежедневието си и физически упражнения. Но това не е необходимо да се случва на всяка цена. Ако живеете под стрес дали ще намерите време за дневната си тренировка, определено няма да ви се отрази добре.

Ще ви дам един пример. Представете си, че сте майка и имате дете. Нормално е грижите и енергията ви да са посветени на малчугана и поддържането на дома. Между всички ангажименти ще е трудно всекидневно да имате 1 час, посветен на тялото ви. Да, ще може да си намирате няколко минути, в които да се раздвижите и ще е достатъчно.

Красивото тялото е атлетичното тяло. За него не се изискват постоянни тренировки. Може би ще е добре първите три месеца да тренирате наистина усилено, а след това да само да поддържате. Тайната се крие в постоянството.

Комбинацията от правилно хранене и спорт винаги дава резултати. Съветът ми е да включите в графика си физически упражнения, които ви доставят удоволствие. Грижете се за тялото си и то ще ви се отблагодари. Но не прекалявайте, защото всяка крайност е пагубна.

Лично от Бойко

Кога да се откажем от любовта?

03.02.2020 by BoikoDDD

Любовните връзки между хората са най-естественото нещо на този свят. Те ни носят голямо щастие и неописуема радост, но понякога ни дават и отлични уроци. Да преживееш любовта, да се разочароваш, да продължиш и пак да обичаш с цялото си сърце е достойно.

Понякога ни се налага да си кажем „стига“ и да прекратим взаимоотношенията си с половинката. Тогава се чувстваме наранени както ние самите, така и човекът отсреща. Кога обаче се стига дотук, кога е точният момент да се откажем и защо?

Един от контекстите, в който може да разгледаме прекратяването на връзката, е когато сме толкова влюбени, че не забелязваме несъответствията. Понякога искаме да направим всичко, за да заработят нещата между двойката ни, но докато го правим едностранно с цената на всичко, ние се похабяваме и това може да ни донесе голям дискомфорт. По този начин се обричаме да живеем в дълбоко нещастие. Не си позволяваме да се разделим, защото ни е страх. Но истината е, че именно в тези моменти спирането е най-добрият вариант и за двамата.

Когато мъжът и жената останат разделени за известно време преценяват дали могат да продължат напред заедно или не. Понякога да отстъпиш крачка назад е наложително. Така ще можеш да разбереш дали да се откажеш или ти е била необходима голяма засилка, за да се изстреляш с всички сили напред.

В нормалния живот, ако се спънем, променяме пътя си, но в любовта оставаме в дупката, докато сме вече без сили. Така виждаме, усещаме, осъзнавам, че връзката ни вече е „изгоряла“ от любовта си и че ни е дала всичко необходимо, но отказвам да го признаем на глас. Удряме в стената, борим се с вятъра и накрая угасваме, защото не сме преценили кога да се откажем.

Не бива да спираме притока на любов в живота си, но не бива да го желаем и на всяка цена. Любовта винаги идва. Ние трябва да сме достатъчно будни и осъзнати, за да я видим и да ѝ се насладим. А когато е дошло времето да отлети, да я оставим и да очакваме следващото ѝ посещение.

Лично от Бойко

Как да решим кой да поканим на сватбата?

11.01.2020 by BoikoDDD

В днешно време всеки иска малка сватба, само с най-близките хора. Не е малък процентът на хора, на които просто не им се занимава със стотици гости, но ако трябва да сме напълно честни, причината е основно икономическа. Именно банкетът е нещото, която отнема най-голямото парче от сватбения бюджет, а едно от първите съкращения, когато става въпрос за коригиране на сумата, е в списъка с гости, като се има предвид менюто в ресторанта и не само: всеки гост добавя не само още едно място със съответните порции, но и още една покана, още вино и шампанско, нуждата от по-голяма торта. Въпреки че всеки се зарича да ограничи гостите на сватбата си до абсолютния минимум, пак някак си се озоваваме със списък от 300 души, от които половината нито един от младоженците не е срещал.

Подготвил съм ви няколко съвета как да подберете кой е достатъчно близък да бъде поканен на малката ви интимна церемония… и кой не.

1. Започнете отрано

Съставянето на списък с гости е една от първите задачи на младоженците. Не само, че броят на гостите обуславя цената (и обратно), но и поканите трябва да бъдат изпратени поне три месеца предварително. Списъка с приоритетни гости трябва да бъде съставен съвместно между младоженците, за да няма недоволни. Какво всъщност искаме повече от всичко друго: масивна сватба или интимен празник? Връзката между броя на присъстващите и цената на сватбата, е първата, която определя размера на списъка с гости.

2. Мислете като стратег

Също толкова важен е броят на гостите, които в крайна сметка няма да могат да присъстват. Това число варира значително от една церемония до друга, в зависимост от това кога сте определили датата. Например, по време на ваканционен период, на специална дата или дори през пиковия сезон за сватби, когато други двойки може също да празнуват собственото си бракосъчетание, вероятно окончателният списък ще се окаже по-къс от предварителния. Страничните ангажименти, гостите, които по една или друга причина не могат да си позволят да присъстват, времевата рамка, в която изпращате поканите, гостите, пътуващи от други градове и дори държави и анулации в последния момент – всички тези неочаквани препятствия играят роля. При толкова много фактори е трудно да се определи предварително колко хора ще потвърдят участието си, въпреки че можете приблизително да прецените: между 15 и 25% вероятно няма да успеят да дойдат, особено ако датата на сватбата ви съвпада с един от споменатите по-горе случаи.

За да се възползвате максимално от анулациите: първо направете списък със задължителни гости, и изпратете поканите един месец преди да направите резервацията (която също трябва да стане месеци предварително). Когато получите първата вълна анулации, изпратете нова партида покани на онези, които не са били включени в първата партида, защото не са били толкова приоритетни.

3. Настройте гостите към възможностите на пространството

Има булки и младоженци, които коригират избора на пространство в зависимост от броя на гостите. На други е ясно от самото начало, че искат да се оженят на плаж или в малка селска църква: от самото начало капацитетът ще бъде ограничен в зависимост от обстоятелствата. Ако пространството, с което разполагаме, е намалено, това е валидно извинение за съкращаване на списъка с гости – всеки би разбрал, ако се наложи да отпадне от списъка по тази причина.

4. Задайте правила и ги спазвайте

Що се отнася до записването на имена на хартия, препоръчително е всеки човек да прави това поотделно, спазвайки критерии, които са предваритело уговорени. Няколко примера: ограничете броя на +1, т.е. гостите, които ще дойдат като двойка или дори с деца. Или може да поканите само общи приятели и познати (така че другият да не вижда непознати лица на сватбата) или да не каните хора, с които не сте разговаряли повече от година. Добре е също така да организирате списъка по слоеве, в концентрични кръгове, поставяйки булката и младоженеца в центъра, а гостите подредени по ред на близост (и според това колко ги харесвате) в следващите кръгове. По този начин, ако трябва да махнете някой, ще бъде по-лесно да започнете с външния слой.

Лично от Бойко

Къде отведе музата Стивън Кинг този път?

02.12.2019 by BoikoDDD

Преди около месец излезе един филм, който никой не си е поръчвал, направен по книга, която малко хора ги интересува. Става реч за „Доктор сън“ на Стивън Кинг.

Това, което прави „Доктор сън“ по-интересна от другите книги на Стивън Кинг не е, че сюжета е по-добър или че включва някаква особено оригинална мисъл, а че е продължение на всеизвестната класика „Сиянието“. Това продължение излезе през 2013 г. – 36 години след оригинала.

Не знам точно какво е вдъхновило Кинг да възкреси една от най-обичаните му творби – може би най-обичаната. Може би и на него му е любима и е искал да пише още за нея, но даже и това да е така, 36 години са си много. По този начин обаче също „посяга“ на повече от една светиня – самата книга, която е модерна класика в жанра, и филмът на Алфред Хичкок, който сред не-особено-четящите е още по-голяма светиня (въпреки че самият Кинг не харесва адаптацията).

Аз прочетох книгата, когато излезе, и, въпреки въвеждащото изречение към тази публикация, бих казаал, че ми хареса. Нямаше почти нищо общо със „Сиянието“ като тон и стил, но това показва развитието на автора през годините. „Сиянието“ е писано през мрачно време за Стивън Кинг, през което се е борел с алкохолизъм и какви ли не други проблеми, а „Доктор сън“ е писана през по-добри години, след като вече се е „изчистил“. Всичко това си личи от текста.

Въпреки това не съм сигурен, че ще гледам филма. Едно е авторът да реши да продължи собствената си творба, въпреки че вече се е променила визията му – в крайна сметка въпросът „Какво стана с Даниел след събитията на първия роман?“ си е доста добър. Но Алфред Хичкок вече не е тук да поеме филмовата адаптация. Не знам дали някой друг може да пресъздаде уникалния му стил.

Вие смятате ли да гледате „Доктор сън“?