В последно време си мисля повече за работа и какво е да си работещ човек в България. От няколко седмици ми се иска да отида за 2 дни в планината. Дали на вила, дали на поход, сам или с приятели… нямам такива претенции. Просто ми се ще да се откъсна от мястото, на което съм в момента.

И колкото повече го искам, но не се получава, толкова повече се замислям защо.

Ако нямаш командировки и не ти се налага да пътуваш служебно, в най-добрия случай приключваш работната седмица в петък към 17-18,00 часа. Чувстваш се изморен и (поне малко) изтощен и някак не ти се иска да ставаш рано и на следващия ден. Иска ти се да си поспиш, но за да избягаш към планината трябва да тръгнеш или петък вечер или събота сутринта.

Не го правиш! Обаждат ти се приятели, за да излезете. Налага ти се да почистиш малко дома, защото иначе няма да можеш и следващата работна седмица. Появява ти се ангажимент, за който тактично си забравил и т.н. и т.н. Съботата се търкулва неусетно, а ти си отишъл, най-много до съседния квартал и магазина.

Неделя вече не ти се струва подходяща, защото ще ти се събере много път – и отиване, и връщане в рамките на един ден, а след това си на работа. Затова предпочиташ отново да се наспиш спокойно.

След подобни мисли стигнах до извода, че работата и умората, която тя натрупва у теб, много често те кара да оставаш в града, в който си. Затова чакаме мечтаните отпуски и повечето почивни дни цяла година. Тогава имаме време да се наспим хубаво поне 2 дни, да помързелуваме още 2 и след това да отидем някъде, където не сме били преди това и да останем там за още няколко нощувки.