Tag

планина

Лично от Бойко

Първи стъпки в изкуството на преходите

Планина или море? Вечната дилема за лятната ми почивка отново беше на преден план и завземаше съзнанието ми. До сега винаги „любимото синьо“ печелеше тази равностойна и оспорвана битка, затова тази година, за разнообразие, реших да предприема нещо ново за мен – преход в планината.
Не ме разбирайте погрешно, бил съм на еднодневни екскурзии, обикалял съм по родните екопътеки, но все избирах леки и ненатоварващи преходи, които завършваха в уюта на планинска виличка или хотел с всички удобства.

Реших, че е време да изляза от комфортната зона и да направя първи стъпки към Дивото. Посъветвах се с мои познати-планинари и получих ценни препоръки, които ще приложа в действие, когато моментът настъпи. Предполагам, че много от вас също ще предпочетат величието на планината, затова ще споделя в блога си какво научих и ще се радвам ако съветите ми се окажат полезни.
Ако сте начинаещи като мен, първо преценете физическите си възможности и на база тях изберете своя маршрут. Не се впускайте отначало в дълбокото, а вземете под внимание основни фактори като разстояние, типа терен и денивелацията. Аз например ще се включа към организиран преход от туристическо дружество, в което има хора с доста опит и така ще се чувствам много по-спокоен. А и ще науча на практика основните неща.

Сред най-важните неща, които трябва да подготвя, според моите познати, са хубави туристически обувки. Аз смятам да си взема най-добрите, които възможностите ми позволяват. Задължително те трябва да са удобни, да покриват глезените, като пазят от удар и да имат добро сцепление. Затова и подметката трябва да е от здрав грайфер.

Какъвто и да е избраният маршрут, основно правило е раницата да бъде удобна за носене и съобразена със силуета на тялото, а багажът да е лек. Аз лично ще се посъветвам с ръководителя на дружеството относно количеството храна, което трябва да нося и екипировката. За момента знам, че общоприето правило на туриста е винаги да има водонепромокаемо яке, както и подходяща шапка – за слънчево или студено време.
За сега – толкова. Чакам с нетърпение прехода, а след това ще споделя впечатленията и преживяванията си с вас. Пожелайте ми успех.

Лично от Бойко

А защо не Коледа на хижа?

Традиционно се мисли, че празнуването на Бъдни вечер и Коледа трябва да е в домашна обстановка, със собственоръчно приготвени според бройката ястия, поставени на добре украсена трапаза, около която се събира цялото семейство, рода или както искате. Мисленето идва от ритуала по прекаждането на дома. Едно време прадядо ми е излизал дори да внесе димящия тамян в обора за здравето на кравата и коня. Обхождал е градина за плодородие и берекет, независимо дали е имало сняг или пък температурите са били -15.

Трябва да се съглася, че традициите отдавна не са това, което бяха. С всяка изминала година все повече хора избират да прекарат празниците си далеч от прашния град и да се отдадат на дълга почивка. Къде през зимата биха се чувствали най-добре, ако не на хижа в планината. Заниманията са много, снежни и чудесни. Все повече хижи подготвят и специално меню, точно според обичая. Обредните ритуали се спазват и човек може да си занесе тамян у дома и да си прекади по-късно. А когато хижата е пълна, споделянето на преживяването с повече хора внася допълнително усещане за празничност. Всичко е украсено, програмата е пълна с песни и народни танци, семейство е щастливо, а настроението е приповдигнато. christmas_in_a_mountain_village

Ако всеки Бъдни вечер или Коледа не сте особено социални към роднините си и нямате изградени навици да се събирате 101 човек около голяма трапеза. Ако след това гледате телевизия и си лягате в 11 часа след като прозаично сте помогнали на жената да измие чиниите и изхвърлите боклука, то изборът да прекарате празника на различно място е тъкмо като за вас. Ще се разнообразите и ще изпратите годината подобаващо.

Лично от Бойко

Тейбъл Маунтин, емблемата на Кейптаун

648px-Flag_of_Cape_Town.svgПризнавам си, не знаех, че толкова близо до гр. Кейптаун в Южна Африка има толкова красива планина. Случайно обаче попаднах на това видео и се разрових за допълнителна информация относно Тейбъл Маунтин… за които между другото се оказа, че дори няма статия на български в Уикипедия.

Това е планина, която се намира много близо до Кейптаун и е страхотна забележителност. Районът е защитен, но има много прокарани туристически пътеки, някои от които се минават за 4 до 6 дни.

Планината е толкова емблематична и важна за хората там, че правителството дори е поставил силуета й на знамето на града. Факт, с който изглежда, че жителите на Кейптаун много се гордеят.

Името на планината в буквален превод означава „Маса за хранене” и вероятно е получено заради формата, която много наподобява именно това, погледната отдалеч. Над планината освен всичко има традиционна покривка от облаци, която често се наблюдава. Местните хора я наричали образно „покривка за маса”.

Знам, че подобни места е най-добре да посетиш лично, но това не винаги е възможно. Затова ви предлагам да погледнете този клип. Поне ще се порадвате на красотата планината за 2 минути.

 

on Top – Cape Town, SA from Bassem Hamadeh on Vimeo.

Лично от Бойко

Работата ни задържа в града, в който сме

В последно време си мисля повече за работа и какво е да си работещ човек в България. От няколко седмици ми се иска да отида за 2 дни в планината. Дали на вила, дали на поход, сам или с приятели… нямам такива претенции. Просто ми се ще да се откъсна от мястото, на което съм в момента.

vermont01

И колкото повече го искам, но не се получава, толкова повече се замислям защо.

Ако нямаш командировки и не ти се налага да пътуваш служебно, в най-добрия случай приключваш работната седмица в петък към 17-18,00 часа. Чувстваш се изморен и (поне малко) изтощен и някак не ти се иска да ставаш рано и на следващия ден. Иска ти се да си поспиш, но за да избягаш към планината трябва да тръгнеш или петък вечер или събота сутринта.

Не го правиш! Обаждат ти се приятели, за да излезете. Налага ти се да почистиш малко дома, защото иначе няма да можеш и следващата работна седмица. Появява ти се ангажимент, за който тактично си забравил и т.н. и т.н. Съботата се търкулва неусетно, а ти си отишъл, най-много до съседния квартал и магазина.

Неделя вече не ти се струва подходяща, защото ще ти се събере много път – и отиване, и връщане в рамките на един ден, а след това си на работа. Затова предпочиташ отново да се наспиш спокойно.

След подобни мисли стигнах до извода, че работата и умората, която тя натрупва у теб, много често те кара да оставаш в града, в който си. Затова чакаме мечтаните отпуски и повечето почивни дни цяла година. Тогава имаме време да се наспим хубаво поне 2 дни, да помързелуваме още 2 и след това да отидем някъде, където не сме били преди това и да останем там за още няколко нощувки.