Tag

прошка

Лично от Бойко

Прошката (част 2)

За много години, приятели! Бъдете здрави и щастливи! Успяхте ли да се насладите на празничните дни? А успяхте ли да простите?

Темата за прошката започнах в средата на декември. Сметнах, че тогава е и най-подходящото време да простим, когато правим равносметката си за изминалата година. Оставяме всичко лошо в старата, за да имаме едно ново и чисто начало.

Не е лесно да простим на някого, че е предал доверието ни, но който иска да прости, може да прости. Прошката е избор, акт на волята. Прошката обикновено не започва с чувство или дълбока вътрешна нужда да го направим. Може би, прощаването е дори чисто интелектуален подход в началото, докато вътре в себе си продължава да ни боли и да искаме другият човек да изпита същото. Случвало ли ви се е само срещата или дори мимолетна мисъл за другия, да предизвика негодуванието и обвинения? Ами, нормално е.

И какво правим в този случай? Прощаваме – отново и отново, докато не почувстваме, че наистина е така. Това може да стане бавно, но не трябва да се отказваме, а да преобърнем нагласата си. Да се тренираме да прощаваме. В дългосрочен план, онези, които прощават, получават свобода в своите мисли и действия.

Защото, за да простим – това може да изненада някои – не ни трябва разкаянието на другия. Ако той се извини и обясни, улеснява процеса, но не е задължително условие. От това става ясно, че прощаването е нещо, което засяга преди всичко засегнатото лице, нас. Затова нека помислим за себе си – да простим и да се примирим със себе си.

Лично от Бойко

Прошката (част 1)

Декември е месец за равносметка. Това време ни предразполага да погледнем дълбоко в себе си, да разберем какво постигнахме през изминалите месеци. И да простим – на себе си, на близките си, за да започнем следващата година начисто. Защото, ако прощаваме, здравето ни се подобрява, било то психическо или физическо. А за онези, които не прощават, ситуацията може да прерасне в основен проблем или подсъзнателно блокиране. Но как работи прошката? Как да простим, ако е трудно да преглътнем болката и обидата?

На първо място е добре да сме наясно какво точно се е случило, за да се стигне до тази ситуация, неприятна и за двете страни. Какво направи или не направи другият? Какво ни разочарова в неговите действия или нарани и защо? Редно е, преди всичко, да не допускаме гнева и неприятните емоции да ни заслепят и превземат мислите ни. Монетата винаги има две страни. Нека не съдим прибързано, преди да сме „походили малко в обувките на другия“. От значение е да комуникираме. Да сме честни един с друг, за да си изясним всички причини и последствия от ситуацията. Само с общуване ще можем да се справим – да разберем, приемем и простим. Да се осовбодим от това бреме, което лежи на раменете ни и задушава гърдите ни.

Да простим, не винаги означава да забравим, а да разберем и приемем. И не винаги означава да проявим благородство към другия, прощавайки му, а да проявим здравословен егоизъм. Да го направим за себе си – за нашия вътрешен мир и успокоение.

Лично от Бойко

Кой изневерява повече?

Ако питате жените, те ще ви отговорят – мъжете. Ако пък питате мъжете – те определено ще назоват жените.

За изневярата няма пол – тя обича и двата пола и съблазнително ги изкушава. Но защото се случва? Ние мъжете изневеряваме по две причини. Първата е, че жената, с която сме, ни отказва нещата, които обичаме.  В това число редовно я боли глава, има някакви „принципи“, които не й позволяват да се отпусне и прави това или онова… Всъщност напасването в любовно отношение е също толкова трудно, колкото напасването на характерите. Втората причина, поради която мъжете прибягват към други жени, е чисто и просто поход, която не е свързана с чувства. Красавица се изпречва на пътя, на него са му слаби ангелите, пийнал е повечко и така…  На нас мъжете не ни е необходима емоция, за да творим простотии.

070103--064014.jpg

 

При жените обаче е различно. Те са страстни натури, които биха изневерили напук, защото се чувстват отчаяни, унижени или искат да накарат наранилия ги партньор да ревнува и страда. Не са малко и тези, които имат свободомислието да си лягат, с когото намерят за неустоимо секси, но те са рядкост. По-честата причина е отегчение към партньора, който според жената се е отпуснал, не я ухажва вече и се държи безразлично и така нататък.

Изневярата е неприятна криза в една връзка. При някои може да се прости, но при други става причина за тотален разрив. Но кой от двата пола е по-склонен да прощава е друга тема, по която да се пише би било много субективно. Не мисля, наистина, че има точни критерии, по които да се определи това. Всичко е въпрос на виждане, ситуация, характер на всеки от партньорите.

И все пак, пожелавам ви да не си изневерявате, а да цените това, което е до вас. Ако го обичате, предприемете мерки да разнообразите връзката си.