Author

BoikoDDD

Лично от Бойко

Калифорния Стефан

Всяка година марката Стефан лансира своя колекция, която отразява  собствения модерен прочит на тенденциите в цвета и оформянето на косите. По повод лансирането на колекция „Калифорния“ се срещнахме с техническия директор на Стефан Юниверсити, Сесил Дюел. Тя участва в създаването на колекциите на марката. Тя гостува в България за да представи колекция по време на обучение на фризьори. В академия Стефан в София. Говорих си с нея и с артистичния директор, който повече от 10 години ръководи марката у нас. Двамата ми споделиха интересни подробности за колекцията. За тенденциите в прическите и цвета на косите. А ти каква прическа имаш?

Лично от Бойко

Любовта към живота

За Евгения от Хисаря идва черен ден, е който естествения природен ред се обърква за нея и съпруга ѝ. Съдбата не им спестява най-нечовешката трагедия – отнема им единствената рожба, 29-годишната Раиса, майка на едногодишна дъщеричка, 5 годишен син и неродено трето дете в утробата ѝ. Песента „Сираци“ на Илия Луков е по текст на Жени. Медицинските обяснения за тежката загуба са мъгляви. Ударът е непоносим. Въпреки това Евгения капсулира мъката в сърцето си и горчилката и гнева не обсебват живота ѝ. Преди няколко години получава втори удар от съдбата. Отишъл си е съпругът ѝ. Тогава умира и друга част от нея. Всеки се бои от призрака на самотата. Жени не е самотна, но е сама. За щастие творческия и ентусиазъм не стихва. Издава 4 поетични книги и подготвя 5та. Въпреки всички ужасни събития в живота ѝ, тя не спира да вярва в доброто и в красотата на всеки един миг, който ни е подарен. Възхитен съм от силата на тази удивителна жена, мисля, че повече хора трябва да взимат пример от нея. А вие как мислите?

сърцето, непоносим, възхитен, силата, удивителна, мъката

Лично от Бойко

Душа от нежни струни

Една жена  с душа от нежни струни сътворена. Евгения Хука – Вълкова, пенсионирана учителка по литература, поетеса и художничка , е от хората, които те грабват – изключително харизматична личност. Тя работи всеки ден на пълни обороти и знае, че в живота няма право на втори дубъл. Тя споделя, че за нея всеки миг е неповторим и трябва да се живее тук и сега. Тази българска с руски корени и интуитивна космополитна душа неведнъж е минавала през гора от болка и тъга, но нищо не може да я откаже да вярва в доброто. Както е известно в живота всеки има повратни моменти. Нейният я отвежда в древния град с минерални извори Хисаря, от където е съпругът и. Тук Жени се научава да върши каква ли не къщна и земеделска работа. Тя подхожда към всяка дейност като към вид изкуство. Тя открива красотата навсякъде в зелената трева, в спокойната синева на небето. Мисля, че трябва да взимаме пример от такива хора и да се вглеждаме все повече в малките неща.

 

Лично от Бойко

Щастие

Щастието може да ви споходи не само ненадейно, но и от съвсем неочаквани събития или ситуации. Ето един пример: разводът определено е доста неприятно събитие, съпроводено с много негативни емоции, страхове, проблеми и т.н. Е, да, но пък след време се оказва, че прекратяването на брака е предпоставка за намиране на новата любов, която да носи щастие. Или уволнили са ви от работа и най-накрая сте започнали бизнес, който отдавна сте мечтали.
Има го и обратния ефект, разбира се – успели сте да спечелите назначение на желаната от вас работа и все по-успешно се развивате професионално, но пък не ви остава време за близките и любимите ви хора. Или пък купувате и обзавеждате мечтаното жилище, но не може да му се порадвате, защото плащате вноски по заема от него.
Оказва се, че всъщност не сме достатъчно добри да преценяваме от какво зависи щастието ни. Мечтаем и си правим планове: ще съм много щастлив и ще се радвам на живота, когато забогатея, влюбя се, стана шеф.. и сметките ни обикновено излизат погрешно.
Съгласни ли сте с мен?

Лично от Бойко

ЕОС Матрикс – професионалист в управлението на вземания

Когато става въпрос за просрочени вземания е препоръчително за компаниите да използват услугите на професионални агенции за събиране и управление на вземания. Това освобождава значителен вътрешен ресурс, който те могат да насочат към основната дейност на компанията си, а в същото време професионалната агенция ще върне част от просрочените вземания.

ЕОС Матиркс е най-голямата колекторска агенция в България, която съществува повече от 15 години и предлага професионално събиране и управление на вземания. Тя е част от международната финансова група EOS Group, която има над 60 дъщерни компании в 26 държави. Благодарение на своя 43-годишен опит в събирането и над 30-годишен опит в изкупуването на вземания групата е изградила свое собствено ноу-хау и безкомпромисен етичен кодекс, благодарение на които стандарта и качеството на работа са на изключително високо ниво.

ЕОС Матиркс има два офиса в страната, където работят над 350 висококвалифицирани служители. Те прилагат международно приети добри практики на работа и комуникация с просрочили клиенти, с което се стараят да запазят добрите взаимоотношения между кредиторите и техните клиенти. В същото време консултират просрочилите клиенти за правата и задълженията им при използването на определен финансов продукт. Една от основните цели на служителите по събиране и управление на вземания е да разберат причината за забавянето на плащането. Само тогава те могат да предложат вариант, чрез който изпадналите в затруднение кредитополучатели да върнат задълженията си.

За компаниите-кредитори, партньорството с ЕОС Матрикс помага да изградят работеща система за управление на вземанията, благодарение на която да повишат събираемостта си. В същото време, благодарение на дейността на ЕОС Матрикс и върнатите обратно средства, компаниите успяват да покрият собствените си задължения, с което се предотвратява домино ефекта. Други разкриват нови работни места или инвестират в научна и развойна дейност. Участието на финансовите пазари също е сред популярните начини, по които могат да бъдат оползотворени тези средства.

В заключение, работата на колекторските компании като ЕОС Матрикс е от особена важност за цялостния икономически цикъл, тъй като забавените и отписани вземания водят до намаляване на трудовите възнаграждения или закриване на работни места. В същото време цените се вдигат и всичко това намалява покупателната способност на потребителите, което се отразява негативно на цялата икономика.

Тези данни ЕОС обобщава в ежегодното проучване, което изследва практиките на плащане в Европа, публикувано в края на 2017-а година.

Лично от Бойко

Потърси адвокат Янко Янев, ако застрахователят ти увърта

Запомнете името на адвокат Янко Янев. Във всеки един момент може да ви се наложи да прибегнете до неговите услуги, защото е най-добрият застрахователен адвокат, за когото съм чувал. Има собствен сайт, така че лесно ще намерите контактите му.

Именно към адвокат Янев насочих и един познат, за когото сега ще ви разкажа.

Приятелят ми се казва Александър, но всички му казваме Сашо. А Сашо работи като шофьор във фирма за търговия на едро със строителни материали. Всеки ден е на път и най-често кара бусове Форд Транзит, Пежо Партнер или друг служебен. Разбира се, всички автомобили имат застраховка Каско и Сашо си знае – стане ли инцидент на пътя, звъни директно на застрахователя. Не предприема нищо на своя глава, защо може да му откажат изплащане на обезщетението или ремонт в доверен сервиз.

Миналата седмица обаче се случила интересна случка…

Докато Сашо се връщал към фирмата в края на работния ден, минавал през една индустриална зона. Видял, че насреща му се задава камион и намалил, за да може да се разминат спокойно. От неговата страна имало оставен и контейнер за строителни отпадъци, но мястото за разминаване все пак било достатъчно. Така поне преценил моят приятел.

Да, ама не!

Бусът и камионът се разминали благополучно, но Сашо не видял, че контейнерът е оставен накриво. Гледал вляво към камиона и както се разминавал с него, усетил задиране от дясната си страна. Ъгълът на контейнера оставил огромна следа по цялата врата – а тя е от големите, плъзгащи се. Да не споменавам, че е брандирана с логото на фирмата и други изображения.

Сашо се хванал за главата, но запазил самообладание. Веднага се обадил на застрахователя и му казали следното: трябва ти протокол от КАТ, обаче те няма да дойдат щом превозното средство е в движение и няма друг пострадал автомобил (това била някаква промяна, за която и аз не знаех!). Сашо трябвало да отиде сам до КАТ да му напишат съответния документ и с него и буса да се яви при застрахователя. Речено, сторено.

Сега ще познаете ли как продължава историята?

Бусът е в доверен сервиз, където ще стои поне един месец. А застрахователят отказва да изплати повече от 10% от стойността на автомобила, защото не е дошъл полицай на място да състави протокол. Усещате противоречието, нали? А между другото тези 10% няма как да покрият пълния ремонт.

От фирмата ще оспорват решението на застрахователя и ако се стигне до съд, посъветвах Сашо да се свърже с адвокат Янко Янев или негов колега. Сигурен съм, че не е първият и едва ли ще е последният шофьор, изпаднал в подобна ситуация. Всъщност, всички ние със сините талони в портфейлите, можем да се окажем на негово място. Затова още от самото начало ви казах да запомните името на Янко Янев.

А по казуса на Сашо ще видим какво ще стане. Бусът към момента е в доверен сервиз и чакаме да излезе оттам. Добре, че есента постепенно наближава и сезонът за строителите приключва. Работата в сектора понамалява и липсата на един служебен автомобил няма да е твърде осезаема. Поне така се надявам.

Лично от Бойко

Пътуване в компания – нож с две остриета

Когато планирате пътуване с приятелите си, си представяте, че всичко ще бъде прекрасно, ще се смеете и забавлявате заедно и както го правите обикновено. Но често не отчитате факта, че колкото повече хора се съберете, толкова повече различни мнения ще има, толкова повече претенции ще има и толкова повече мрънкане ще има.

Риска на това да пътуваш с близки хора, които са много, е голяма. Колкото и да си мислите, че имате общи интереси все в един момент ще ще има разминаване, мрънкане за тоалетна, храна, уморени крака, сладолед, липса на слънцезащитен крем, цигари, вода, място за сядане и прочие и прочие.

Нека ви разкажа за моето пътуване до Италия. Шестима приятели и много полюсни емоции едно преживяване, което ще помним цял живот.

Италия сигурно е прекрасна държава, но Рим, като всяка една многомилионна европейска столица е приютил всички хора, които по един или друг начин не са успели да се реализират по родните си места и са заминали за столицата да търсят късмета си там. Това разбира се, носи с тях и манталитета на малките градчета, със странните привички на личното възпитание и много други неща. Като цяло обитателите на Рим ни се сториха изключително невъзпитани, груби, арогантни и мразещи туристите. Категорично отказваха да говорят английски, а тези които правеха опити, се справяха изключително трудно и с нежелание.

Но това беше малък проблем. По-големият беше, че навсякъде дебнеха хора, които се опитват да ти продадат нещо – селефи стик, пауър банк, гривна, шарена топка и какво ли още не. Досадни, нахални и дори на моменти ми се струваха и опасни. Също голям проблем ми се сториха хилядите накацали бежанци особено пред гарата и големите супермаркети.

Но най-големият проблем беше егоизмът и липсата на съобразителност между мен и приятелите ми. Мисля, че следващия път когато реша да ходя някъде, ще го направя в много, много, ама много тесен кръг.

 

Лично от Бойко

Когато медиите ни манипулират

Всеизвестен факт е, че медиите са инструмент на определение политически, икономически, социални и други интереси. Често се случва информацията, която предоставят да не е напълно пълна или точна и това да е умишлено.

Всъщност методите за манипулация са много и често се прилагат по няколко наведнъж. Целта естествено е властта, надмощието, прокарването на политически идеи, които обслужват икономически интереси. Система и структура изграждана и развивана може би откакто съществува човечеството и то е започнало да комуникира вербално.

Едни от най-популярните методи на масова манипулация е отнемането на вниманието. На практика това представлява съсредоточаването и натрапването на проблем или ситуация, която не е от особено значение, за да може да разсее хората и да не обърнат внимание на по-важните процеси, които се случват на фона на това. Също популярен метод за манипулация е създаването на ситуация. Когато дадено правителство се опитва да прокара непопулярна политика, която ограничава свободите или орязва социалните помощи, се прибягва до крайни действия, които целят обществото само да поиска да се приложат тези политики. Пример за това е атентатът от 11 септември, който и до ден днешен продължава да буди съмнения дали не е дело на американското правителство. След този атентат Щатите започват война срещу Ирак, която не беше одобрявана от обществото до този момент. Дали икономическите интереси за залежите от петрол са били наистина толкова големи, че са довели до пожертването на животите на толкова много невинни жертви и белязването на животите на стотици души, най-вероятно никога няма да разберем. Но е факт, че пъзелът се нарежда идеално.

Следващото средство е изчакването. Смисъла на този тип манипулация е в идеята, че ако обществото получи всички желани придобивки наведнъж най-вероятно ще настане революция. Освен това постепенното прилагане и изчакването за въвеждането на политика, която не е особено популярна, но говоренето за нея, чисто психологически подготвя обществото и то вече е готово да я приеме без никакви възражения.

Много други методи съществуват в практиката и ако тръгна да ги изброявам всичките най-вероятно няма да искате да четете толкова дълга статия. Ето защо се ограничавам само до тези, които са и в основата на българското управление през последните няколко години.

А българските медии напълно удобно обслужват тази практика на правителствата. Забелязали ли сте? И мислите ли, че можете да разграничите истинската от манипулирана част от информацията, която ви се предлага по всички информационни канали, които ни заобикалят?

Лично от Бойко

Колко е лесно да сменим професията си?

През последните години не спират да ни затрупват със статии и истории за хора, които са работили в големи корпорации, които са ги поглъщали и унищожавали, и накрая са решили да зарежат всичко на 35-45-50-годишна възраст и да започнат да правят това, което ги прави щастливи. Четем тези истории и често се чудим дали ние бихме имали смелостта да постъпим като тях. Започваме да преценяваме ситуацията да претегляме многото „за“ и ужасно многото „против“, а в крайна сметка стискаме здраво въжето, за което сме се уловили, без да осъзнаваме, че това всъщност е нашето бесило.

Една от причините много хора да се чувстват по този начин е фактът, че не практикуват професия, която ги удовлетворява. Често те ходят с нежелание на работа, извършват задълженията си с погнуса, а след края на работния ден излизат от офисите си с облекчение. Отиват да изпият по някоя бира, за да се разтоварят от досадния ден, а накрая се прибират в остарелите си апартаменти и потъват в сивото си отчаяние.

Неслучайно много хора обичат да повтарят поговорката, че който намери работа, който му доставя удоволствие, няма да работи и един ден в живота си. Звучи перфектно и със сигурност е вярно, но в крайна сметка са много малко хората, които наистина се чувстват по този начин.

Ежедневието на незадоволения работник провокира много друг тип настроения. В такова състояние човек се чувства неудовлетворен, непълноценен, че изпуска нещо, което е можел да на прави с живота си. В един момент това усещане за себе си става толкова настоятелно, че че хората просто имат желание да изхвърлят на боклука стария си живот и да отидат до магазина, за да си купят нов. Само че този новият може да излезе твърде солено. А страхът от това да загубят всичко, за което са работили до този момент е по-силен то желанието да се насладят на свободата си. Ето защо продължават да се задоволяват със стария си, опърпан, очукан и вечно мрънкащ за някакъв ремонт живот. Защото новите и лъскавите по магазините струват много, а цената – не всеки иска и може да я плати.

Лично от Бойко

Учене чрез преживяване

Преди време бях чел за семейство, което отрича традиционните методи на образование. Поради тази причина категорично отказали децата им да бъдат институционализирани в средностатистическите училища и закостенялата система и започнали да ги обучават в домашни условия. До тук историята не се различава особено от многото подобни, за които сме слушали или чели. Но разликата е там, че домът им бил различен на всеки три месеца.

Джон и съпругата му Каран упражняват професии, които не изискват уседналост в офис, а само надеждна Интернет връзка. Ето защо те избрали да отглеждат и възпитават децата си, пътувайки из целия свят. Вече в продължение на няколко години четиричленното семейство сменя града и държавата на всеки три месеца, като през това време попива от културата, историята и езика на страната, в която се намира. Децата, които са на 12 и 10 години вече говорят свободно три езика и познават световната история в много повече детайли от своите връстници.

Човек наистина учи чрез опит и преживявания най-бързо. Още повече децата, които са попивателни за нови впечатления и приключения. Но тук съществена страна, която е различна от тяхната гледна точка.

Прекрасен е фактът, че семейството е намерило практически начин да възпитава и обогатява децата си, но за съжаление светът е устроен по различен начин. В един момент на тези високоинтелигентни деца ще им се наложи да започнат някаква работа, а за добрите позиции и високото заплащане се изисква документ за завършено образование.

Знанията, които получават, обикаляйки с родителите си по света, най-вероятно са повече и по-трайни от тези, които получават техните връстници в училищата, но света не работи по този начин. Много малко фирми дори биха те поканили на събеседване и интервю (където имате възможност да покажете своя потенциал) ако не отговаряте на изискванията по документи.

Освен това децата имат нужда да общуват с хора на тяхната възраст, а местенето на ново място на всеки три месеца със сигурност усложнява създаването на дълготрайни приятелства.

Ако вие имате мнение по темата ще се радвам да го споделите. Въпросът е дали сме достатъчно зрели като общество да приемем подобни индивиди без да ги обременяваме с традиционните изисквания на социалните джунгли?