Големият срещу малкият град

17.01.2013 by BoikoDDD

Винаги това е била голяма дилема хората, кое да изберат малкия, спокоен но скучен град, където развитието е трудно или големия мръсен, шумен но изпълнен с възможности и вълнения град. Аз мисля, че и двата си имат своите плюсове и минуси и на мен лично би ми било трудно, ако трябва да избирам. Ако се гледа от гледна точка на търсенето на работа, големия град има много частни агенции, които осъществяват връзката между работодатели и търсещите работа. Също така има много центрове, в които можем да се преквалифицираме изкарвайки някакъв курс, било то по специалност или в друга сфера различна от нашата, а защо не и за чужд език. Но човек, който има свой собствен бизнес и е финансово обезпечен много често иска да се отдели някъде на спокойствие от цялата напрегната обстановка и тогава него не го интересува, че ще му се налага да пътува, защото той изпитва нужда от това уединение. Но все пак всеки си своето виждане върху неща, факт е че същите тези хора, които се местят на младини в големия град и търсят късмета си, на старини ако са постигнали целите си и мечтите се, то много често те вече предпочитат някое по тихо място и оставят ръководните постове на своите деца. Не трябва да пренебрегваме и групата хора, които далеч не са това амбициите им и не се блазнят от материалното, за тях най-важно е да изградят семейство и просто да има с какво да се прехранват, защото реално погледнато няма нещо по-важно от семейството.

Лично от Бойко

Екскурзия със семейството

27.12.2012 by BoikoDDD

Преди две години аз и семейството ми посетихме манастира „” и останахме очаровани.Бяхме чували какво ли не за тази забележителност и решихме да видим с очите си.Пътуването ни се стори безкрайно поради огромното ни желание да пристигнем по-бързо.Беше месец Февруари и всичко беше покрито със сняг, което придаваше още по-голямо очарование.Паркирахме колата си в близост и се запътихме към манастира.Прокрадващите се слънчеви лъчи осветяваха кубетата на църквата, намиращи се в средата на манастира. Прекрачвайки прага ние усетихме духа на миналото, на нашите предци.В огромния двор те завладяват красивите арки и резбовани чардаци.Всяко кътче е уникално изографисано и впечатляващо.Пуснахме стотинки за здраве и късмет в една от чешмите. Оглеждайки се забелязахме множество жилищни помещения, които са декорирани с дърворезба и цветно украсени. Посетихме разбира се и църквата „Рождество Богородично”, където запалихме по свещичка.Насладихме се на невероятните иконостаси на „Свети Никола” и „Свети Йоан Рилски”, както и на редица икони. Разгледахме най-новата „Кюстендилска стая“, създадена основно с даренията на хора като Виолета и Здравка Георгиеви, разказаха ни и за други дарители като Светослав Кантарджиев, който дарил за пещерата, където Иван Рилски прекарал 7 години.

Решихме и ние да направим едно скромно дарение – малко, но от сърце. Посетихме и магерницата или иначе казано манастирската кухня.Уникалността й се дължи на това, че комина е висок около 22 метра с форма на пирамида.Не се стърпяхме и опитахме от невероятния хляб и топличките мекици,наречени „рилски”.За съжаление не разгледахме музея, но смятаме да повторим преживяването отново.На тръгване хапнахме вкусно в едно много уютно заведение, където грееше каминката. Да не забравя да ви споделя, че си купихме по едно сувенирче за спомен, което винаги като погледна се сещам за Рилския манастир.

Лично от Бойко

Цените на хамалските услуги

18.11.2012 by BoikoDDD

Наложи се наскоро на един мой приятел да си поръча хамали, за да му преместят офиса. Накрая обаче остана супер недоволен – как са носили тия хора – единият компютър изобщо не щял да запали след това, някои бюра ги монитирали изключително зле, направо се радва, че не са направили нищо на ксерокса 🙂 Естествено, след тази „прекрасно“ извършена услуга, му обявили и по-висока от първоначалната цена, заради някакви „непредвидени обстоятелства“, въпреки че те предварително оглеждат всичко.

Та много ядове можеш да си набереш на главата, ако не внимаваш с кой работиш, пък ако ще да става въпрос и за най-обикновените хамалски услуги. И тук като навсякъде другаде, трябва да се търсят препоръки, да се правят проучвания и така нататък, преди да се избере изпълнител на поръчката, особено когато преместванията са на фирми и офиси.

Ще си знае моят приятел за друг път… Аз му казах една хубава фирма, която съм изпробвал и са професионалисти, но той нали е ербап, хич не ме послуша. Щяха хем работата хубаво да му свършат, хем и по-малко пари да му вземат, ама на 🙂 Другият урок е да слушате приятелите си, когато изявяват желание да ви помогнат :))

Лично от Бойко

Nokia Lumia 800 от Mtel

30.07.2012 by BoikoDDD

Взех си нов телефон – Nokia Lumia 800 от електронния магазин на Mtel. Дълго отлагах решенето, но вече просто стана време за нов телефон – старичкият отказа след дълги години на вярна служба. Отначало мислих отново да си взема една най-обикновена машинка за разговори – мобилен телефон в нормалния смисъл на думата. Скромното ми мнение беше, че смартфоните са детски играчки за комплексирани хора, които си нямат друга работа освен да цъкат целодневно във фейсбука ;)) Е, оказа се, че съм грешал. Смартфоните са миниатюрни компютри плюс още много екстри, и си е само по вина на собственика им, ако не ползва поне половината от функциите им.

Моята работа е доста специфична и динамична, но се оказа, че има няколко приложения, които могат много да я улеснят. И това беше причината да се насоча към смартфон. В магазин на Mtel разгледах няколко модела и си харесах въпросната Nokia Lumia 800. И все пак не купих телефона от там, предпочетох да обмисля решението си, и като бях готов, поръчах телефона от електронния магазин на компанията, за който бях писал в блога преди време и исках да тествам.

Освен безплатната доставка се оказа, че получавам и 5% отстъпка от устройството при плащане в брой, което доста ме зарадва. И това не беше всичко, получих и флашка 4GB подарък като нов клиент 🙂 Вече мога да кажа, че магазинът работи добре, а и от Mtel се стремят да привлекат все повече клиенти към него с такива приятни благинки. Все пак електронните услуги спестяват разходи и разходки до офиси и време на служители. Ако имаш доверие на компанията е много по-лесно и комфортно да си поръчаш продукта й през Интернет 🙂

Лично от Бойко

Родителите, семейството, парите

12.06.2012 by BoikoDDD

Всеки един родител като Бойко Дражев желае по всякакъв начин да обеспечава своето родно наследство от деца и семейство с пари. Тия „финикийски“ знаци, без които никога нищо не може. Въпреки това неизбежно притиснати от сметки, планове за рождени дни, Коледи и почивки на море, предпочитат по-лесния изход – да се затрупват с работа. Вярно е, че парите са без съмнение още един символите на общественото мнение и неговото влияние върху нас. За успеха в нашето общество се съди по финансовите резултати, а бащинството не носи никакви парични облаги – освен ако наследникът не стане рок звезда. Има семейства, които решават да оставят кариерата и финасовия просперитет на заден план, за да „разчистят място” за основното – грижите за детето. Но те за съжаление са малцинство. Много родители са пълноценни в работата си, само когато я вършат далеч от дома, тъй като вкъщи обстановката съвсем не е стимулираща. Други решават да зарежат напълно кариерата си и да се посветят изцяло на детето си. Всеки един от тези варианти не е нито верен, нито грешен, поне според мен. Това, от което имаме нужда е по-гъвкаво отношение към разпределение на ролите при отглеждане на наследството ни. С това, което споделям не желая да внасям или пък било то да внушавам на нашето демократично общество, че не ценя огромната заслуга и роля на всяко едно семейство. Просто според мен – Бойко Дражев, у нас нещата трябва час по-скоро да се променят и то със скоростта на светлината. Дано да е скоро.

Лично от Бойко

Изнудването на малките ученици

31.05.2012 by BoikoDDD

Един австрийски зоолог и орнитолог Конрад Лоренц през далечната 1973 година провежда дълги години изследвания в областта на организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение. Та той стигнал на базата на неговите изследвания, че агресивността е основен инстинкт на човека. Но може ли някой да каже къде се намира границата на тая агресивност и бруталността. Кой и как може да я определи? Но според мен тия които са изнудвачи и то брутални, имат нужда от слабия, на който да „упражняват” голяма част от техния характер. Напоследък слушам от своите приятели, също така и по медиите не спират да приказват затова как става модерно по-големите батковци от горните класове, да изнудват по-малките си съученици. Даже на моменти това тяхно брутално отношение прераства и в по-унизителни постъпки към техните личности. Замислям се ако тия малки хлапета се обединят в поне трима четирима, тогава какво би се случило с тия така наречени по нашему бабаити. За мен лично те могат да намират почва и да виреят само там където е взет страха на по-слабите от тях. Едно от основните задължения на нас като общество е да показваме и учим слабите как да се бранят. Но тук възниква и друг въпрос, ако те не искат това, ако искат сами да търсят начина по който да се шлифоват, или пък желаят някой да ги насочва и покровителстува именно по този начин, мисля си аз? Какво правим ние като родители и общество?

Лично от Бойко

Мъжете и жените

20.05.2012 by BoikoDDD

Задавам си въпроса след вече отминалият международен празник на жената. Дали нашето българско общество не е още много далече от пълното равнопоставяне пред двата пола ? Май почнах доста неясно да се изразявам. Сега ще поясня с конкретни примери. Когато примерно бебето или детето започне да плаче през нощта, чудно ми е защо, трябва да се счита, че майката е тази която трябва да стане и да се заеме с грижите за него. Нима ние мъжете не можем да бъдем съпричастни и помогнем замествайки поне на моменти в тия мигове на нужда при отглеждане на нашия плод на съвместна обич, любов и още нещо. Много майки съм чувал да водят разговор като заплече бебето през нощта кой става и често пъти някоя от тях казва: „Разбира се, че ставам аз да го успокоя или приспя, та нали аз трябва да се грижа за него. Не би било честно да очаквам от съпругът ми да го направи. Все пак той си има работа”. Не знам, но според мен това не е нормално във века на демократизъм все още да се говори по този начин от някои майки. Това е общо дело и задължения към тяхната рожба. Често се замислям, ако и двамата родители работят в много малко случаи бащата е този, който остава вкъщи, за да се погрижи за болното си дете. Прави го отново майката. Един от основните източници на стрес за всеки от нас е неспособността ни да оправдаем нечии очаквания.

Лично от Бойко

Жестокият или насилника

17.03.2012 by BoikoDDD

Усещането за неистов страх и пълната апатия, достигаща до тъпотата за несигурност и безверие, би трябвало да ни кара да мислим, че „раят” на насилниците напомня праисторическо време, загубено за нормалният и трезвомислещия човек, поради развитие на етическите видове. Защото социално-политическите и най-вече психологическите катаклизми, които е била принудена да преживее цивилизацията, се повтарят като едни маниатюрни модели в поведението на грубия насилник, изискване за робско подчинение и една феодална зависимост, расизъм, нарцизъм, парвенющина, паталогично грандоманство. И все пак какви са реалните последици от едно такова общуване с такива род хора- насилници или жестоки ? Кой е истинският победител ? Връщайки се до нивото на някои атавистични (това е поява на признаци ,съществували у нашите прадеди) представи за света, слабият човек всъщност осъзнава социалните закони на репресията. Защото само като наказание или наказателна мярка усеща ударите на жестокият насилник. Колкото и да е невинен, тази мярка и това натрапчиво чувство за вина го преследват, както преследват детето, изправено пред „капризите“ на своя родител. А когато има вина, макар и нереална, когато има наказание, макар и несправедливо, има и преоценка , има себе вглеждане, проникване в лабиринта на собствения си характер. Има малки социално-психологически революции, които те заставят да откриваш невидими до този момент част от тия качества. Тук идеализмът и детската наивност се превръщат в голяма сила. Споделям всичко това гледайки едно предаване за един мъж, който достигнал до това прозрение, че и виновен за всичко което е извършил и има желание сам да се признае за виновен и да влезне в затворите.

Бойко Дражев

Лично от Бойко

Ниско самочувствие

10.03.2012 by BoikoDDD

Има един огромен омагъосан кръг, който засяга всеки, подложен на стрес- без значение каква е причината да се появи. Когато сме подложени на стрес, под напрежение, ние губим вяра в собствените си сили и най- вече нашите възможности. Това още повече е причина за появилото се напрежение в нашето ежедневие. Липсата на увереност неизменно води до страх от провал, който е нов източник на стрес. Примерно – когато нашето самочувствие е ниско, всеки един от нас гледа поне малко или много негативно на всичко от живота и в това което го заобикаля. Стресът се увеличава прогресивно и кръгът се затваря неизбежно и неиумоверно. Имал съм някои случаи, като типични примери от моето всекидневие за негативното ми мислене. Примерно – приятелите ми минават покрай мен на улицата, без да ме поздравят, какво и защо става така ? Много от нас които сме изпаднали в депресивно състояние ще решат, че вината е у нас. Или пък ще си помисля, че вече ме не харесват, или пък сигурно са чули някои неща за мен и т.н. Ако сме щастливи и самоуверени като хора, по-скоро ще си кажем „Какво им става” или ще решат, че на са ме забелязали. Това е една чудесна илюстрация за това, как идентична ситуация може да бъде приета по коренно различни начини, в зависимост от това как се чувстваме към момента. Приятелят, който не ме е поздравил на улицата, може да бъде за мен поредния знак на доказателство, че не ме заслужава. Трябва да избегнем такива ситуации, които ще ни довеждат до стрес и ниско самочувствие.

Лично от Бойко

Разсъдливият

03.03.2012 by BoikoDDD

Днес ще си позволя да пиша за разсъдливият човек. Чудя се дали той е често срещано явление „в дните на криза и най-вече на демокрация”. „Мисля-следователно съществувам!” бе казано от един известен френски математик, физик и философ Рене Декарт, който печели огромна слава със своите новаторски и философски идеи. Но да се върна на мисълта си, да мислиш е едно, а да разсъждаваш прекалено много е друго. В психиатрията съществува понятие „себе неуверен”. То съответства на т.нар.”психастни личности” – това са онези, които се колебаят премного и трудно вземат решения. Имам доста такива приятели, които се колебаят. Един от тях играе на „тото” и беше решил въпроса много лесно. Избираше цифрите между пръстите на тъща си. Завиждах му. Но разсъдливият е качество, присъщо на миналото време. Бе нужно да мислиш дълго и да притегляш всичко, за да не сгрешиш или сбъркаш. Ще цитирам още една поговорка от нашия български живот от този сорт „Три пъти мери веднъж режи”, защото е нужно да обмислиш всеки един от ходовете си. Животът преди 1989 година бе лабиринт, в който единствено пътеводна звезда беше учението на Марк и Ленин и географията на някакви познания. А сега вече не е така – имаш доста основи за водещи светлини и звезди. Сега на разсъдливият е присъща избирателната способност. Той има и трябва да има пред себе си винаги алтернативи. Или, както казват нашите „любими депутати” „……другата алтернатива”. Имам друг приятел, който в такива ситуации правеше графическо изображение на своите колебания. За целта разчертаваше лист на две и нанасяше в двете половинки плюсовете и минусите на едното и другото решение. Обаче работата е там, че понякога основите на тази аритметика биват погрешни. Ти мислиш, а съдбата решава.