Лично от Бойко

Новините по бТВ и информираността

noviniteВ днешно време хората имат възможност да се информират от десетки източници за случващото се в града, страната и света им. Можем да се информираме от радиото, телевизията, вестника, онлайн медиите, блоговете, дори социалните мрежи. И все пак телевизията остава жизнено важна в информирането на обществото и по-голямата част от хората предпочитат да се осведомяват за случващото се от там. Аз също гледам новините по телевизията, а когато нещо ме заинтригува, естествено проучвам допълнително нещата в интернет. Реших да напиша днес една статия за тях.

Най-гледаните новини у нас са тези на бТВ, сочат рейтингите. Около милион и половина българи ежедневно се информират за случващото се от поне една тяхна емисия. Аз също съм от тях и смятам, че те са най-добрите. Журналистите на бТВ наистина успяват да отразяват най-обективно случващото се и затова на тях се гласува най-голямо доверие. Покрай протестите това си пролича най-добре – бТВ постоянно правиха извънредни емисии, въпреки разбъркванията на програмата, бяха мобилизирали всичките си екипи от репортери и бяха на всяка по-гореща точка от страната. За един от протестите на Орлов Мост дори използваха хеликоптер, за да снимат събралата се тълпа и случващото се от горе. Другото, което ми направи впечатление беше, че от бТВ дадоха думата на протестиращите и на обявените за лица на протеста, и изобщо не се опитаха да си го върнат на лумпените, които на няколко пъти изскачаха пред камерата им, показваха обидни знаци и крещяха по адрес на телевизията. Напротив, във всички новинарски емисии журналистите не отговаряха на провокациите, а разграничиха пред аудиторията им мирно протестиращите граждани от (платените) хулигани.

Новините на бТВ имат и силно присъствие в Интернет – само новинарската страница във Faceobook има 60хил. почитатели, а страницата на bTV – цели 200 000. По мои наблюдения, и в техните сайтове има най-много коментари, спрямо останалите телевизии, което е още един показател, че и хората ползващи активно интернет разчитат най-много на тях за информиране.

Лично от Бойко

Влияят ли сезоните на настроението ни ?

Аз съм на мнение, че сезоните са от нещата, които малко или много оказват влияние върху настроението на човек. Разбира се, за всеки човек различен сезон е приятен и не на всеки влияе на настроението, но поне върху по-голямата част от хората мисля, че е така. Всеки сезон крие своите красиви неща, пролетта има своето ухание на свежест във въздуха, навсякъде около нас всичко се е разцъфтяло и е радост за окото.
Лятото въпреки, че често се случва да ни изморява с горещините си, му се радваме защото се разхлаждаме на морето със семейството и приятели, постоянно се събираме на открито и до късно си говорим. Есента с нейния си пъстър вид ни кара да се усмихваме, но и с дъждовете и ветровете ни напомня за идването на зимата и края на топлия сезон. Тогава имаме малко неудобство със смяната на гардероба, защото не искаме да се разделим с леките и удобни дрехи, но ни се налага. Зимата, толкова красива, но и студена. На нея разбира се най-много се радват децата, защото излизат навън да се пързалят с шейните и да правят снежни човеци. Но тогава се появява проблема с трудното предвижване, заледените тротоари, неизчистените улици. Въпреки, че крие много неприятни изненади, Зимата има своята неоспорима красота особено, ако можем да си позволим да отидем да си починем на някой от хубавите ни зимни курорти, тогава дори може да ни стане и любим.

Лично от Бойко

Бизнес пакет от Мобилтел за офиса

Във фирмата започнахме да мислим варианти за орязване на разходите, като мярка за борба с кризата и понамалелите в последните месеци поръчки – все пак е и зимен период, и ще трябва известно време да потърпим, докато работата отново потръгне. Колегата предложи да си вземем цялостен пакет с Интернет, фиксиран и мобилен телефон – според него това много щяло да намали разходите. Поразгледахме оферти на Мобилтел и други оператори и се оказа, че наистина има подобни пакети, за които досега не съм чувал и съм плащал по-сериозни суми за неща, които иначе биха могли да ми излизат много по-евтино. Добре е, че ще го предлагат в Мтел.

Пакетът на Мобилтел, който беше най-изгоден, включва една мобилна и една стационарна услуга, с общо 500 включени минути на месец към всички мрежи в България и Зона 1, и 0,20лв./минута към мобилни мрежи в страната, 0,01лв./минута към стационарни и безплатно към всички клиенти на Мобилтел след изчерпването на включените минути.  Освен това интернетът е 50мегабита, което си е доста солидна скорост.

Досега в офиса сме плащали двойно и тройно за същата услуга, а цената, на която подписахме двугодишен договор в момента е само 40лв. на месец, от които първите два са безплатни.

И така, мисля че изпълнихме мисията да намалим значително разходите, поне в комуникациите. Мисля, че крайните ни сметки за телефон ще бъдат с минимум 30-40% по-ниски, отколкото досега, а за интернет плащаме може би почти двойно по-малко, а скоростта е по-висока, отколкото на досегашния ни доставчик. Ако и вие сте бизнес клиент, препоръчвам ви да разгледате опциите, има много възможности, които не е изгодно да пропускаме.

Лично от Бойко

Работата и страха от безработицата

Искам да Ви запозная с един проблем, който в последно време става все по-актуален. Работата стана необходимост както за млади, така и за стари – ако преди беше достатъчно да работят само родителите, все по-често се случва и на младежите да си търсят работа за тях. Прави ми впечатление, че още първата година, в която отиват в университет на много млади хора им се налага да работят за да могат да помагат на родителите си при издръжката по време на следване.

Но както знаем е трудно да се намери работа за квалифицираните с висше, камо ли за учащите. Масово на младите хора им се налага да работят в заведения и магазини, защото там най-вече се набират хора, както на пълно така и на половин работно време. За учащите това е добре, но когато това е работата на един завършил висше млад човек, който е изпълнен с амбиции и мечти, за него се оказва голям шок. Но за съжаление това е реалния живот и не всичко е като по филмите с хубав край.

Важното е да не се отказваме да се борим и да сме с позитивно настроение, защото ние сме тези които можем да променим живота си. Не трябва да спираме да се образоваме, да четем и попиваме от по-добрите от нас, защото човек се учи докато е жив. Хубаво е, че има най-различни програми, които подпомагат за намирането на работа, трупането на опит и подготовка за реалния живот. Моя съвет към всички млади е – не спирайте да гоните мечтите си и да се борите за тях, човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Лично от Бойко

Големият срещу малкият град

Винаги това е била голяма дилема хората, кое да изберат малкия, спокоен но скучен град, където развитието е трудно или големия мръсен, шумен но изпълнен с възможности и вълнения град. Аз мисля, че и двата си имат своите плюсове и минуси и на мен лично би ми било трудно, ако трябва да избирам. Ако се гледа от гледна точка на търсенето на работа, големия град има много частни агенции, които осъществяват връзката между работодатели и търсещите работа. Също така има много центрове, в които можем да се преквалифицираме изкарвайки някакъв курс, било то по специалност или в друга сфера различна от нашата, а защо не и за чужд език. Но човек, който има свой собствен бизнес и е финансово обезпечен много често иска да се отдели някъде на спокойствие от цялата напрегната обстановка и тогава него не го интересува, че ще му се налага да пътува, защото той изпитва нужда от това уединение. Но все пак всеки си своето виждане върху неща, факт е че същите тези хора, които се местят на младини в големия град и търсят късмета си, на старини ако са постигнали целите си и мечтите се, то много често те вече предпочитат някое по тихо място и оставят ръководните постове на своите деца. Не трябва да пренебрегваме и групата хора, които далеч не са това амбициите им и не се блазнят от материалното, за тях най-важно е да изградят семейство и просто да има с какво да се прехранват, защото реално погледнато няма нещо по-важно от семейството.
big-city

Лично от Бойко

Екскурзия със семейството

Преди две години аз и семейството ми посетихме манастира „” и останахме очаровани.Бяхме чували какво ли не за тази забележителност и решихме да видим с очите си.Пътуването ни се стори безкрайно поради огромното ни желание да пристигнем по-бързо.Беше месец Февруари и всичко беше покрито със сняг, което придаваше още по-голямо очарование.Паркирахме колата си в близост и се запътихме към манастира.Прокрадващите се слънчеви лъчи осветяваха кубетата на църквата, намиращи се в средата на манастира. Прекрачвайки прага ние усетихме духа на миналото, на нашите предци.В огромния двор те завладяват красивите арки и резбовани чардаци.Всяко кътче е уникално изографисано и впечатляващо.Пуснахме стотинки за здраве и късмет  в една от чешмите. Оглеждайки се забелязахме множество жилищни помещения, които са декорирани с дърворезба и цветно украсени. Посетихме разбира се и църквата „Рождество Богородично”, където запалихме по свещичка.Насладихме се на невероятните иконостаси на „Свети Никола” и „Свети Йоан Рилски”, както и на редица икони. Разгледахме най-новата „Кюстендилска стая“, създадена основно с даренията на хора като Виолета и Здравка Георгиеви, разказаха ни и за други дарители като Светослав Кантарджиев, който дарил за пещерата, където Иван Рилски прекарал 7 години.

Решихме и ние да направим едно скромно дарение – малко, но от сърце. Посетихме и магерницата или иначе казано манастирската кухня.Уникалността й се дължи на това, че комина е висок около 22 метра с форма на пирамида.Не се стърпяхме и опитахме от невероятния хляб и топличките мекици,наречени „рилски”.За съжаление не разгледахме музея, но смятаме да повторим преживяването отново.На тръгване хапнахме вкусно в едно много уютно  заведение, където грееше каминката. Да не забравя да ви споделя, че си купихме по едно сувенирче за спомен, което винаги като погледна се сещам за Рилския манастир.

Лично от Бойко

Цените на хамалските услуги

Наложи се наскоро на един мой приятел да си поръча хамали, за да му преместят офиса. Накрая обаче остана супер недоволен – как са носили тия хора  – единият компютър изобщо не щял да запали след това, някои бюра ги монитирали изключително зле, направо се радва, че не са направили нищо на ксерокса 🙂 Естествено, след тази „прекрасно“ извършена услуга, му обявили и по-висока от първоначалната цена, заради някакви „непредвидени обстоятелства“, въпреки че те предварително оглеждат всичко.

Та много ядове можеш да си набереш на главата, ако не внимаваш с кой работиш, пък ако ще да става въпрос и за най-обикновените хамалски услуги. И тук като навсякъде другаде, трябва да се търсят препоръки, да се правят проучвания и така нататък, преди да се избере изпълнител на поръчката, особено когато преместванията са на фирми и офиси.

Ще си знае моят приятел за друг път… Аз му казах една хубава фирма, която съм изпробвал и са професионалисти, но той нали е ербап, хич не ме послуша. Щяха хем работата хубаво да му свършат, хем и по-малко пари да му вземат, ама на 🙂 Другият урок е да слушате приятелите си, когато изявяват желание да ви помогнат :))

Лично от Бойко

Nokia Lumia 800 от Mtel

Взех си нов телефон – Nokia Lumia 800 от електронния магазин на Mtel. Дълго отлагах решенето, но вече просто стана време за нов телефон – старичкият отказа след дълги години на вярна служба.  Отначало мислих отново да си взема една най-обикновена машинка за разговори – мобилен телефон в нормалния смисъл на думата. Скромното ми мнение беше, че смартфоните са детски играчки за комплексирани хора, които си нямат друга работа освен да цъкат целодневно във фейсбука ;)) Е, оказа се, че съм грешал. Смартфоните са миниатюрни компютри плюс още много екстри, и си е само по вина на собственика им, ако не ползва поне половината от функциите им.

Моята работа е доста специфична и динамична, но се оказа, че има няколко приложения, които могат много да я улеснят. И това беше причината да се насоча към смартфон. В магазин на Mtel разгледах няколко модела и си харесах въпросната Nokia Lumia 800. И все пак не купих телефона от там, предпочетох да обмисля решението си, и като бях готов, поръчах телефона от електронния магазин на компанията, за който бях писал в блога преди време и исках да тествам.

Освен безплатната доставка се оказа, че получавам и 5% отстъпка от устройството при плащане в брой, което доста ме зарадва. И това не беше всичко, получих и флашка 4GB подарък като нов клиент 🙂 Вече мога да кажа, че магазинът работи добре, а и от Mtel се стремят да привлекат все повече клиенти към него с такива приятни благинки. Все пак електронните услуги спестяват разходи и разходки до офиси и време на служители. Ако имаш доверие на компанията е много по-лесно и комфортно да си поръчаш продукта й през Интернет 🙂

Лично от Бойко

Родителите, семейството, парите

Всеки един родител като Бойко Дражев желае по всякакъв начин да обеспечава своето родно наследство от деца и семейство с пари. Тия „финикийски“ знаци, без които никога нищо не може. Въпреки това неизбежно притиснати от сметки, планове за рождени дни, Коледи и почивки на море, предпочитат по-лесния изход – да се затрупват с работа. Вярно е, че парите са без съмнение още един символите на общественото мнение и неговото влияние върху нас. За успеха в нашето общество се съди по финансовите резултати, а бащинството не носи никакви парични облаги – освен ако наследникът не стане рок звезда. Има семейства, които решават да оставят кариерата и финасовия просперитет на заден план, за да „разчистят място” за основното – грижите за детето. Но те за съжаление са малцинство. Много родители са пълноценни в работата си, само когато я вършат далеч от дома, тъй като вкъщи обстановката съвсем не е стимулираща. Други решават да зарежат напълно кариерата си и да се посветят изцяло на детето си. Всеки един от тези варианти не е нито верен, нито грешен, поне според мен. Това, от което имаме нужда е по-гъвкаво отношение към разпределение на ролите при отглеждане на наследството ни. С това, което споделям не желая да внасям или пък било то да внушавам на нашето демократично общество, че не ценя огромната заслуга и роля на всяко едно семейство. Просто според мен – Бойко Дражев, у нас нещата трябва час по-скоро да се променят и то със скоростта на светлината. Дано да е скоро.

Лично от Бойко

Изнудването на малките ученици

 Един австрийски зоолог и орнитолог Конрад Лоренц през далечната 1973 година провежда дълги години изследвания в областта на организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение. Та той стигнал на базата на неговите изследвания, че агресивността е основен инстинкт на човека. Но може ли някой да каже къде се намира границата на тая агресивност и бруталността. Кой и как може да я определи? Но според мен тия които са изнудвачи и то брутални,  имат нужда от слабия, на който да „упражняват” голяма част от техния характер. Напоследък слушам от своите приятели, също така и по медиите не спират да приказват затова  как става модерно по-големите батковци от горните класове, да изнудват по-малките си съученици. Даже на моменти това тяхно брутално отношение прераства и в по-унизителни постъпки към техните личности. Замислям се ако тия малки хлапета се обединят в поне трима четирима, тогава какво би се случило с тия така наречени по нашему бабаити. За мен лично те могат да намират почва и да виреят само там където е взет страха на по-слабите от тях. Едно от основните задължения на нас като общество е да показваме и учим слабите как да се бранят. Но тук възниква и друг въпрос, ако те не искат това, ако искат сами да търсят начина по който да се шлифоват, или пък желаят някой да ги насочва и покровителстува именно по този начин, мисля си аз? Какво правим ние като родители и общество?