Къде отведе музата Стивън Кинг този път?
Преди около месец излезе един филм, който никой не си е поръчвал, направен по книга, която малко хора ги интересува. Става реч за „Доктор сън“ на Стивън Кинг.
Това, което прави „Доктор сън“ по-интересна от другите книги на Стивън Кинг не е, че сюжета е по-добър или че включва някаква особено оригинална мисъл, а че е продължение на всеизвестната класика „Сиянието“. Това продължение излезе през 2013 г. – 36 години след оригинала.
Не знам точно какво е вдъхновило Кинг да възкреси една от най-обичаните му творби – може би най-обичаната. Може би и на него му е любима и е искал да пише още за нея, но даже и това да е така, 36 години са си много. По този начин обаче също „посяга“ на повече от една светиня – самата книга, която е модерна класика в жанра, и филмът на Алфред Хичкок, който сред не-особено-четящите е още по-голяма светиня (въпреки че самият Кинг не харесва адаптацията).
Аз прочетох книгата, когато излезе, и, въпреки въвеждащото изречение към тази публикация, бих казаал, че ми хареса. Нямаше почти нищо общо със „Сиянието“ като тон и стил, но това показва развитието на автора през годините. „Сиянието“ е писано през мрачно време за Стивън Кинг, през което се е борел с алкохолизъм и какви ли не други проблеми, а „Доктор сън“ е писана през по-добри години, след като вече се е „изчистил“. Всичко това си личи от текста.
Въпреки това не съм сигурен, че ще гледам филма. Едно е авторът да реши да продължи собствената си творба, въпреки че вече се е променила визията му – в крайна сметка въпросът „Какво стана с Даниел след събитията на първия роман?“ си е доста добър. Но Алфред Хичкок вече не е тук да поеме филмовата адаптация. Не знам дали някой друг може да пресъздаде уникалния му стил.
Вие смятате ли да гледате „Доктор сън“?
