Author

BoikoDDD

Лично от Бойко

Шоколадово мляко

19.08.2019 by BoikoDDD

Няма по-вкусен начин да завършиш вечерта от чаша топло , шоколадово мляко. Това ми е ритуал още от дете и изплуват много мили спомени в съзнанието ми. Може би е странно, повечето хора пият някакъв диджестив, а аз с мляко, но нека си остане нашата тайна.

Защо ви споделям това ли? Защото научих нещо доста шокиращо. Според последни проучвания, се оказва, че милиони американци смятат, че шоколадовото мляко идва от кафявите крави. Чувал съм за странностите на тази нация, но това тотално ме шокира. Мисля си, че дори да опиташ дете на 5 години би дал правилен отговор на този въпрос. Оказва се, че американците могат да ни изненадат и с още странни мисли и твърдения. Като например, около 20 % от възрастните жители на САЩ не знаят, че хамбургерите се правят от месо от крава. Е, това е разбираемо, защото те по принцип наблягат на вериги за бързо хранене като “ Макдоналдс“, а там произхода на хамбургера наистина е под съмнение, дори не съм сигурен дали има месо в него. Интересно ми е обаче какво ли трябва да излиза от черната крава? Може би кафе? Не знам, американците ще ни съобщят.

Е, оставям ви да си помислите по въпроса, а аз отивам да си купя кафява крава.

Лично от Бойко

Жените не са родени за шофьори

23.07.2019 by BoikoDDD

Скъпи дами,може и да ми се обидите малко на твърденията, които ще изкажа сега, но все пак стоя твърдо зад тях и се надявам да погледнете обективно на становищата, които ще изкажа.

Добре, започнах в един нетипичен за мен патос, но смятам да продължа по нормалния начин и директно да изложа моите твърдения.

На първо място поставям факта, че чисто анатомично мозъците на жените са програмирани по такъв начин, че да обработват много и различна информация едновременно и да правят няколко неща едновременно, а за действие като шофирането, опитите за такова нещо се оказват твърде опасни. От друга страна мъжете не можем да правим две неща едновременно, което ни прави изцяло съсредоточени в шофирането и наблюдаването на пътната обстановка, което намалява времето за реакция при възникване на ситуация за ПТП.

Следва отново генетично заложената емоционалност на жените. Само, за да спасите котето-камикадзе, изскочило пред гумите ви, вие ще направите 13 движения с колата си, с които ще създадете минимум 39 предпоставки за катастрофа. Ние мъжете въобще няма да се замислим и ще минем през котето, като стой та гледай.

И на последно място ще поставя липсата на всякаква заинтересованост на жените за това как трябва да се поддържа един автомобил. А това е важно за сигурността и правилното управление.

Надявам се тези доводи са ви доказали, мили дами, че шофирането не е за вас, затова оставете ние да ви караме, а вие бъдете красиви.

Лично от Бойко

Саможертвата на героите

16.07.2019 by BoikoDDD

България е държава с богата история и култура. Няма човек, който да не знае за саможертвата на Васил Левски, на Христо Ботев. Във вековната ни история има безброй мъже и жени, които безкористно жертват живота си в името на народа и свободата на България.

В наши дни героите са не по-малко, просто техните дела не са вписани в учебниците и може би много хора няма и да си спомнят за тях. Но ги има. Искам да ви припомня за един герой на нашето време. Това е Димитър Костадинов. Сигурно името му не ви говори нищо. Но всъщност този чвек, малко известен на обществото пожертва живота си в името на това да спаси други човешки души. Преди повече от половин година на АМ “ Струма“ , поради лошата видимост и тежките метеорологични условия настъпва тежка верижна катастрофа. Моят герой- Димитър, въпреки лошата видимост, излиза от автомобила си и изкача на пътното платно, ръкомахайки, за да сигнализира на останалите шофьори за инцидента, за да няма повече жертви. Рискувайки, без да се замисля за своето собствено здраве и живот, бива пометен от тир. Трагична смърт на един достоен българин, който показва, че не всички са егоисти, а има от малкото останали смели, силни хора, за съжаление вече с един по-малко. Както при всеки героичен подвиг, признанието, което получават героите е посмъртно. Изгубихме един достоен човек, но той ще остане завинаги в паметта ни, като героят, който спаси много човешки животи.

Нека бъдем по-внимателни по пътищата, защото си отиват добри хора. Нека се стараем да бъдем по-толерантни, по-концентрирани и нека да не позволяваме на високите скорости да ни влияят, защото една секунда невнимание, може да струва човешки живот.

Лично от Бойко

Агресията, като част от ежедневието ни

22.06.2019 by BoikoDDD

Няма нещо, което да ненавиждам повече от агресивно поведение. Това е нещото, което наистина мога да кажа, че мразя. За съжаления тя намира място все повече и повече в нашето ежедневие. От малки и големи, от възрастни хора дори. Кое е е нещото, което ни прави да сме толкова зли и лоши хора?

Наистина не мога да разбера, кое кара хората да се държат толкова абсурдно. Всеки ден по медиите се гърми за побой над дете, мъж, жена. Какво провокира хората толкова много, че да пригябнат към нещо толкова примитивно и меко казано просташко? Още от детските градини се започва тормоз над беззащитни, малки създания, които не знам какво трябва да са ти причнили, че да прибегнеш до физическо насилие над тези деца. После идва момента в училище, тийнейджъри си причиняват тежки телесни повреди, в много от случаите с фатален край, какво толкова делят тези деца, че да се стига до там, че да се избиват. Караш си колата и някой слиза и решава да раздава правосъдие, заради засечен път или отнето прдимство. Та кой не е правил грешки на пътя? Знаете ли на човека отсреща какво му е? Дали не бърза за болницата да види някой пострадал близък, или има проблеми вкъщи, или на работното място и просто не е бил достатъчно концентриран, но на Бай Ганьо, първото, което му идва на ум е да раздава юмруци. Възмутен съм от поведението на възрастни жени, които започват пререкания, само защото чакат на опашка. Изключително съм отвратен от нещо, което ми се случи преди няколко дни. Служебно имах работа в банка, изчаках си най-чинно реда, не съм мрънкал, даже си платих за паркинк, няма проблем. Започнах да си върша работата, имах да направя няколко операции, който ми отнеха точно 10 минути, зад мен обаче имаше една сърдита леличка, колкото майка ми, която започна да се кара с мен, защото съм извършвал някаква дълга операция в банката и съм я бавел. Е, кажете ми това нормално ли е? Все пак аз не съм отшъл да си губя времето. На следващия ден сагата продължи, но в друг клон на същата банка и една госпожа отново започна да се кара с мен, защото съм си вкарвал и изкарвал дебитнат карта в банкомата 3 пъти. Ами аз съм шокиран от поведението на тези върастни госпожи, които би трябвало да възпитават и дават пример на нас по-младите. И как по-точно да стане това? Във влака ще те пребият за 2 лева. В автобуса ти чупят черепа за 1 лев, а глутница „домашни кучета“ те разкъсват. Какво се случва с нашата нация и нашата държава?

Темата ми днес е леко тъжна и негативна, но не всичко в живота е цветя и рози, а аз наистина съм възмутен и разочарован. Не е нормално да живеем в това общество. Хора, успокойте се малко. Нека съградим един мирен и хармоничен Свят за нашите деца.

Лично от Бойко

Да откриеш своето местенце

17.05.2019 by BoikoDDD

Всеки човек си има любимо място. Място, на което да иска да се върне и пак, и пак. Място, на което се чувства спокоен и щастлив, което няма търпение да посети с любимите си хора.

Не винаги това място е в дома ни. Аз обожавам да пътувам, то сигурно няма човек, който да не обича. Бил съм на много места по Света и в България, но има едно място, което ме заплени още от първия път, в който го посетих. Не си представяйте някакъв луксозен курорт, с всичките му удобства и лъскотии. Става въпрос за едно малко градче, което пази своите траиции, а хората са невероятно мили и прекрасни. Става въпрос за Мелник. Обожавам това късче от Рая. Природата, спокойствието, хората, виното, ах това вино. Няма друго място, което да ме кара да се чувствам истински и жив. Сякаш е моето зарядно за емоции. Някои хора биха си казали: „Че какво му е толкова на този Мелник, малък град, с каманаци“ . Но за мен не е така. Това градче притежава такива природни забележтелности, които трябва да оценяме и почитаме. Пирамидите например, смятам, че спокойно можем да се мерим с гръцките Метеори. Ами Роженския манастир, който се намира в още по-прекрасното селце Рожен? Места богати на природа и спокойствие. Едно лято имахме дълго пътуване с кола извън Българя, решихме да посетим Охридското езеро, което по думите на повечето хора е забележително. Да, има своя чар, не мога да отрека, но честно да си призная не е място, което бих посетил отново. Пътя до там е толкова тежък, че за това време, за което пристигнахме, можеше спокойно да се отиде до Германия. Отделно попаднахме в една част на Охридското езеро, много близо до албанската граница, беше промотирано като място с плажна ивица и хотел, който предоставя чадъри и шезлонги. Честно да ви призная, нямаше по- мръсно място на Земята, имаше  опаковки от десерти, салфетки и други още по-ужасни неща из „плажната ивица“, която се състоеше от камъчета, а хотела беше ужасно мръсен и неподдържан. В центъра на Охрид положението беше доста по-добро, не мога да отрека, но хората сякаш бяха много кисели, този Македонски нрав си личеше отвсякъде. Когато се връщахме обратно към България, исках да се заредя с повече положителна емоция и да си оправя настроението след разбитите ми очаквания. Затова сигурно се досещате, се отправихме към Мелник, който излекува всяка моя рана. Беше като балсам за душата ми. Заобичах го още повече. Няма по-голямо спокойствие и романтика, от това, което ми предоставя този град.

Интересно ми е да споделите, кое е вашето местенце, в което се чувствате истински щастливи, пак казвам като изключим дома си. Има ли място, на което да нямате търпение да се върнете? А аз ще ви споделя снимка от моето любимо място, в което отсядам.

Лично от Бойко

Първият ми кредит

20.04.2019 by BoikoDDD

Първият път, когато взех кредит беше и първият ми сериозен сблъсък с реалния живот. Оказах се напълно неподготвен за него, но това мога да си го призная сега, години след конкретната случка, когато вече съм си дал сметка за много неща. Ще започна историята си от самото начало, когато малко след като завърших висшето си образование започнах работа в една IT компания. Справях се добре и не след дълго работодателите ми ме поощриха с увеличение на заплатата.

Знаете със сигурност какво представлява студентския живот – неспирни купони, работа по заведения, за да се изкарват някакви допълнителни пари и учене. В един момент, когато започнах да получавам регулярни стабилни доходи, се почувствах по-спокоен. Не се чудех дали ще имам пари да си платя наема, не мислех особено кое колко струва, а просто си го купувах. Позволявах си всичко, което ми се приискваше.

И ето че един ден ми хрумна прекрасната идея да отидем с приятели на двуседмична екскурзия до няколко държави в Западна Европа. Да, прекрасна идея, която трябваше да финансирам, защото с това харчене не бях спестил и стотинка. Моите приятели, от своя страна, бяха от по-заможни семейства и можеха да си позволят много повече неща.

Изведнъж се почувствах зрял и улегнал и реших да направя още едно присъщо за „порасналите“ хора действие и да изтегля потребителски кредит за сумата, която щеше да ми бъде необходима за екскурзията.

Речено – сторено. Изтеглих аз сумата, отидохме на пътешествието и натрупахме страхотни спомени и много положителни емоции. Връщайки се в нормалното си ежедневие обаче, по никакъв начин не промених начина си на живот и не ограничих нещата, за които харчех.

Не след дълго започна да ми става особено трудно да покривам вноските по кредита си и прогресивно удължавах срока, в който ги плащах. До момента, в който пропуснах няколко вноски. Не след дълго ме потърсиха от колекторска агенция ЕОС Матрикс. Обясниха ми, че банката, от която бях взел заема, им е възложила управлението на моето забавено задължение.

Служителката по събиране и управление на вземанията ме попита каква е причината за забавеното плащане. Реших да бъда максимално откровен с нея, защото тя успя да ме предразположи и ѝ обясних ситуацията. С разбиране и без всякакви упреци (според мен тези хора са чували какви ли не истории в тяхната работа), служителката на ЕОС Матрикс ме посъветва как да наваксам със задължението си и как да разпределям месечния си бюджет, така че да не допускам подобна неприятна ситуация да се повтори.

Възползвах се от съветите ѝ, малко по малко изчистих задълженията си и започнах по-старателно да планирам финансите си. Това беше изключително полезно, защото се лиших от излишните и безсмислени разходи, което ми позволи дори да заделям някакви средства на месец. А всеки знае, че спестяванията винаги са от полза в определен момент.

Лично от Бойко

Бензин в кръвта

10.03.2019 by BoikoDDD

Неслучайно използвам именно този популярен израз, за заглавие на статията, защото днес ще си говорим за страстта към автомобилите, скоростите и надпреварата.

Разбира се, трябва да направя едно изключително важно уточнение, че това за мен е вид хоби, дори спорт, което ми доставя удоволствие, но за практикуването му си има определени места, където са взети необходимите мерки за безопасност и по никакъв начин не се застрашават чужди животи. Шофирането с висока скорост на пътища за обществено ползване е напълно недопустимо, безотговорно и както всички знаем – незаконно. Да, много хора обичат да карат бързо, да чувстват притока на адреналин в кръвта си, но нека не забравяме, че пътищата не са предназначени за това, тъй като по тях се движат десетки други автомобили с водачи, които може и да нямат опита и рутината да се справят с резки маневри.

Това беше кратко морално отклонение, без което обаче нямаше как да засегна тази тема, тъй като смятам, че винаги трябва да се чертае ясната граница между страстта, хобито, спорта и нарушаването на правилата и застрашаването на човешки животи. И един от моите лични примери за това е Орлин Алексиев, чийто професионален, личен и обществен живот, напълно правилно поставят тази граница.

Орлин Алексиев е общински съветник в Столичния общински съвет от 2007-а година. От 2011-а година е председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд, който се занимава с акумулирането на средствата, постъпили от продажба на общинско имущество в София. Той заема още няколко важни поста в управлението на София – председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет и член на Постоянната комисия по икономика и собственост на Столичния общински съвет.

Биография, която повечето хора няма да обвържат с едно много значимо постижение за България. Орлин Алексиев записва най-доброто представяне за страната ни на международното, многодневно офроуд състезание рали Дакар. С автомобил BMW X1 Proto той заема 17-то място в класа и 61-во в генералното класиране, още на първото си явяване на надпреварата. Следващата година обаче проблем с качеството на горивото не му позволяват да завърши успешно.

Освен общински съветник и автомобилен офроуд състезател, Орлин Алексиев е един от учредителите на Асоциацията на вносителите на автомобили и от създаването ѝ през 2004-а година до 2016-а участва в нейното ръководство. Съвместно с КАТ – Пътна полиция, Асоциацията организира кампанията „Пази детето“. Тя преминава изключително успешно – по данни на КАТ през 2005-а година, когато е реализиран първият ѝ етап, няма нито едно загинало дете в резултат на пътнотранспортно произшествие. В рамките на „Пази детето” са обезопасени близо 300 училища в цялата страна.

Защото страстта си е страст, но отговорността и грижата за безопасността трябва да стоят на първо място!

Лично от Бойко

Тина, която смени Моника Белучи

19.01.2019 by BoikoDDD

В сърцето на Венсан Касел има място за само една жена и тя е твърде красива – точно както ги обича французинът.

Преди броени дни по червения килим на фестивала в Кан мина бившият съпруг на Моника Белучи, когато не бях виждал толкова щастлив след раздялата им. Причината за приповдигнатото му настроение беше очевидно новата му приятелка Тина Кунакей. Това не беше тяхната първа официална поява заедно, но определено е най-звездната им такава. Според слуховете тя не е просто красива забежка, а истински сериозна връзка за Касел. Тина е на 21 години, а любимият ѝ на 51 години. Те имат 30 годишна разлика във възрастта, която за мнозина зву1и стряскащо, но не е проблем, когато говорим за богатите и популярните.

Вие има ли ли сте подобна връзка и какво е мнението ви?

Лично от Бойко

Грац

13.01.2019 by BoikoDDD

Грац е вторият по-големина град в Австрия. Какво е всеобщото мнение за него.
Ако трябва да го сравним с град в България, може би най-много прилича на Пловдив.
Има вълнуващ стар град и красиви старинни сгради. Хората го обожават, защото в сравнение с Виена е много по-спокойно и атмосферата не е толкова напрегната.
Казват, че Грац е невероятно красив по-всяко време на годината и е прекрасна дестинация, за хора, които обичат уютната атмосфера.
Не е толкова богат на дворци, колкото Виена, но пък определено има доста музеи, които впечатляват.

Лично от Бойко

Цел

14.12.2018 by BoikoDDD

Декември 2018. Последната година за мен беше наистина тежка, от гледна точка на натрупаните много емоции, изпитания и преживявания. Със сигурност нищо не е случайно и най-вероятно е трябвало да  уча много уроци, да стигна до дълбините на същността си, до невидимите кътчета на душата си, за да продължавам и до днес напред. Няма да изпадам в подробности, за ситуациите, защото не ми се връща към тази палитра с преобладаващи тъмни цветове.

Тъкмо, когато си мисля, че съм изплувал на повърхността идваше все по-голяма вълна, която ме завличаше. Опитвах да се хвана за нещо, което да ми помогне да излезна невредим, но осъзнах, че нужда от помощ нямам, защото имам себе си и излизане от морето на живота има само едно – наречено смърт. А единственото, което исках аз беше да живея и да имам вътрешен мир, чисти мисли и спокойствие, за да мога да се радвам на живота.

Не съм сигурен дали интуицията ми е правилна, но имам чувството, че трябва да напиша книга, за да мога да помагам с опита си и на други хора, но все още има въпроси на които първо се налага да отговоря  на себе си.

The future is an open book