Екстремни колела

21.05.2014 by BoikoDDD

Екстремните спортове не са за всеки! За да се занимаваш с такива трябва да имаш дизел в кръвта, много смелост и малко лудост, тъй като добре съзнаваш, че винаги има риск за живота ти. Не мисля обаче, че са прави онези, които твърдят, че ако хобито ти е свързано с висока скорост, въздух или вода, сигурно си нямаш друга работа или малко цениш чувствата на близките си. Моето мнение е, че за всеки влак си има пътници. Аз лично мога само да им се възхищавам.

Първо, защото за разлика от другите, които разчитат на сигурното и все се страхуват нещо да не ги застигне, при екстремистите храбростта се проявява и в ежедневието, във взимането на чисто битови решения. Второ, защото самият спорт изисква много креативност. Няма човек, който обича и се занимава с екстремни спортове, да не уважава себе си и да не вземе необходимите мерки за безопасност (е, може би някъде там има, но те са рядкост). Отделят много време за подготовка. Супер изобретателни са и винаги се забавляват с творенията си.

Ето нещо, което самият аз намирам за изключително интересно.

Лично от Бойко

Благодатният огън на Великден

20.04.2014 by BoikoDDD

Великден е християнският празник, който най-много ме впечатлява. Не заради шарените яйца, козунаците или агнешкото, а заради онази мистика, която съпътства цялото честване. Заради чудото, което се проявява с измолването на благодатния огън.

Благодатният или още наричан Свещен огън се запалва по свръхестествен начин всяка година на Великден в храма „Възкресение Христово“ точно върху Божи гроб в Йерусалим, Израел. Всяка година огънят се измолва от православния патриарх. Историята познава само един случай, когато огънят е изпратен извън него и това било през 1579 г. Тогава представители на арменската църква подкупили градската управа, за да има позволи да празнуват своя празник Пасха в храма и да измолят те огъня. Православните били изгонени да се молят на входа.

Целият ден арменският патриарх прекарал в молитви, но чудото не се случвало. Наместо това Бог изпратил огъна пред входа на храма, точно пред православния патриарх. Тогава се разразила истинска суматоха. От този ден нататък било издадено разпореждане молебенът за огъня да се води винаги от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва, но без да взима пряко участие.

Тази година чух по новините нещо, което досега не бях чел. Вярвало се, че ако огънят не дойдел на Земята, тогава утрешния ден ще е последният ден за човечеството. Като вярващ не бих искал да мисля за тази опция. Надявам се хората да живеят праведно, в мир, хармония и да бъдат по-добри един към друг. Дано не само на празници мислим за любимите хора, да делата и постъпките си, а през цялата година се стремим да бъдем състрадателни, любезни и уважаващи себе си и отсрещния.

Лично от Бойко

Малко българска гордост

14.03.2014 by BoikoDDD

Не съм страстен фен на определен спорт, но като всеки мъж и аз гледам от време на време я футбол, я формула 1, я волейбол. Е, гледам е силно казано – понякога аз гледам телевизора, понякога телевизора гледа мен… идилия.

Но не мога да не отбележа, че новата 2014-та започна с успехи за българския спорт. Първо поздрави за нашата гордост Григор Димитров, после за постиженията на сноубордистката ни Сани Жекова на Олимпийските игри, както и за приличната игра на футболистите в отбора на „Лудогорец“ и отстраняването на „Лацио“ от Европейското. Ето, един истински повод да се гордеем, че сме българи, особено след последните политически издънки.

И въпреки, че България също преустанови участието си в континенталното ни футболно първенство, днес искам да споделя с всички читатели видеото от изпълнението на Химна на Републиката след падането ни от „Валенсия“. След такива кадри дори и аз мъничко се разчуствах и честно казано такива прояви на българското успяват да ме разколебаят от мисълта за заминаване в чужбина.

Лично от Бойко

Светослав Кантарджиев: С проектозакона за нов НК ще попаднем в роман на Бредбъри

19.02.2014 by BoikoDDD

Поправките в законопроекта на новия Наказателен кодекс, отнасящи се до културното наследство на България бяха определени като немислими от Светослав Кантарджиев, учредител на фондация „Мизия? и член на Съюза на колекционерите.
Подготвеният от правителството проект за нов Наказателен кодекс предвижда до 4 затвор и парична глоба за притежателя на нерегистрирана културна ценност. Ако вещите са повече от три, се предвижда лишаване от свобода до 6 години, глоба до 15 000 лева и конфискация.
Бурни дебати и обсъждания се завихриха на тема определянието на понятието „културна ценност?, колко значима е тя, колко голяма и колко стара. Светослав Кантарджиев, като запознат със спецификата на материята, заяви, че това се отнася не само до археологически паметници, но някои невинни предмети като ваза, картина, икона или книга, по-стари от 50 години, могат да се окажат доста ценни. Проблемът е, поясни Кантарджиев, че е много възможно повечето хора дори да не подозират, че им е останала такава вещ по наследство. И припомня списък на Юлия Върбанова, председател на Съюза на антикварите,със заглавия на книги, обявени за културна ценност по решение на Шуменския съд от месец януари: Захари Стоянов – „Записки по българските въстания? (1888), Майн Рид „Животът на индианците? (1908), Виктор Юго – „Клетниците?… Така поставена диспозицията на закона звучи като сюжет от научнофантастичната антиутопия на Бредбъри – една тоталитарна власт преследва всеки, който държи в къщата си книга.
Има много абсурдни недомислици в новото предложение и ние се надяваме все пак да не бъде прието, казва Светослав Кантарджиев. Добавя, че е нормално една държавата да има поглед върху ценностите и да регулира трафика на такива, но това не означава, че трябва да добавяме стресови за гражданите закони. Най-доброто, което може да се направи е законопроектът да се разгледа от вещи лица в Министерството на културата, които да допринесат за едно състоятелно нормотворчество. В този му вид в закона липсва най-важното – мярката спрямо човека.

Лично от Бойко

Природата на Социалните медии

01.02.2014 by BoikoDDD

Уеб пространството всеки ден ни изненадва с нови интерактивни предложения за кликане, лайкване или коментиране. Тук нямам предвид само социалните мрежи, макар, че всичко започва от тях.

Какво е социална медия? Това питам аз. Това е едно такова странно понятие, което се използва за всички уеб-базирани и мобилни технологии, създадени с цел да превръщат комуникация в интерактивен диалог. Чрез тях хората обменят опит, мнения, дават препоръки и други. Такива са блоговете, като моя, форуми, съществуват аудио подкасти и други подобни. В този си вид те не само са удобни за потребителите, но и за самите журналисти, защото посредством тях се създава по-лесно дневният ред и се разбира какво конкретно интересува обикновения човек. А хората от своя страна постигат своето желание да споделят мнение и да задействат машината на своето виртуално гражданско общество. До известна степен така се преодолява явлението „социална кожа“, за което четох напоследък. Това е психологическо състояние в което даден човек не изразява личностно си мнение от страх, че може да пострада, за това споделя мнението на масата. Онлайн обаче, под псевдоним или анонимно, може да изпише мислите си, които да бъдат прочетени и отреагирани.

В такъв случай бих определил съществуването на социални медии като белег за демократичност на една страна.От друга страна точно тази „демократичност“ позволява на някои участници в мрежата да нарушават нейната хомогенност като пишат тенденциозни коментари или дразнещи мнения. Така стигахме до хейтърите и троловете. Ако продължа още малко ще стигна и до друга разновидност на нещата… идеята ми е, че уеб-пространството постепенно се превръща в един отделен организъм, който заживява собствен живот и в един момент дори може да стане неконтролируем.

Всъщност той вече е такъв. Тогава не бива да ни правят впечатление и надписите в много сайтове „… не носи отговорност за съдържанието“.

Лично от Бойко

Емиграцията и бившият кмет на Сливен – Христин Петков

17.01.2014 by BoikoDDD

Първият демократично избран кмет на Сливен – Христин Петков беше казал преди няколко години, че преходът в България не е приключил и няма да приключи скоро. Според него, съзнанието и разбиранията на всеки член от обществото трябва да се променят, за да успеят след това да се променят и политиците, които ни управляват.

Много ми се искаше да доживея този момент, губя обаче надежда, че ще успея. Получавал съм много предложения от приятели да замина в чужбина – ще работя на хубаво място, ще си намеря сносна квартира с немски и руски се оправям добре… винаги обаче досега съм отказвал. Е, писна ми вече. Наистина, дойде ми до гуша. Не мога повече да издържам тази пародия на държава, подкрепяна от тази пародия на европейски народ и демокрация у нас. Въпреки че много обичам приятелите си тук, природата, родния град, всичко – не само трудно оцелявам икономически, но като цяло животът ми тук е недостоен, работата – недооценена, националното самосъзнание – премазано.

Обмислям дали да се емигрирам вече от няколко месеца и все повече неща ме тикат към крайното решение – ДА. Беше ми много хубаво да наблюдавам нахъсаните младежи от групата на „Ранобудните студенти“, които дадоха всичко от себе си, но не получиха достатъчно подкрепа от останалата част от съгражданите си и не успяха да постигнат нужната масовост, за да падне правителството. Когато и те се отказаха от окупацията, сякаш умря и малкото ми останала надежда, че в България разумни, съвестни и обединени хора някога могат да победят материалистичните хищници, които са завзели властта. Това е.

Лично от Бойко

Пили и се веселили, но кой плаща сметката?

20.12.2013 by BoikoDDD

Коледа за много хора е любимо време от годината. Не само заради свободните дни, а и заради едно невероятно типично родно действие нареченото „ядене и пиене за чужда сметка“. Гледам ние сме едни от малкото народи в света, при които го има момента на „черпене“.

Наскоро разговарях с американец, женен за българка и останал да живее в родината ни. Като всеки един чужденец и той преживял културен шок първите два-три месеца от престоя си в родината ни. Най-много го стреснало тъкмо „черпенето“ и по-конкретни ми разказа история във влак, когато жена му го накарала да почерпи всички пътници в купето, сред които имало деца, когато ял солети. Това някакси го преглътнал. Онова, което направо го втрещило било ходенето на гости без да носиш нищо и онзи „ритуал“, в който рожденика трябва да почерпи всички за празника си.

В много западни държави и САЩ е точно обратното! Обикновено другите черпят заслужилия, организират му парти изненада или нещо такова. Освен това, поради общи съображения за здраве и сигурност не е прието да делиш храната си със случайни пътници, а като си нов в квартала съседите показват дружелюбието си, поднасяйки ти скромен дар, за да демонстрират квартално гостоприемство. Последно като ходели на гости, предварително се разбирали кой какво да носи, за да се облекчи труда на домакина.

Вие сте странни, ми каза американският ми приятел, имате по-малко средства от повечето европейци или американци, а традициите ви налагат разточителство. Как да му обясня сега, че ние не винаги сме били беден народ. Всъщност сме били двойно или тройно по-богати много преди Америка да е създадено, но нейсе… Така е при нас – не веднъж едни ядат и се веселят за чужда сметка.

Лично от Бойко

За една мечешка философия

05.11.2013 by BoikoDDD

„Колкото повече, толкова повече“ – казал в една книга Мечо Пух и ето че думите му се спрягат за всичко и от всеки, че даже се превърнаха в модерна житейска философия. Никак не е лошо да сме максималисти. Напротив – даже е добре да взимаме колкото позволява живота, защото утре може да не е останало. Да, обаче, едва ли рефренът на Пух има точно значението, което влагат повечето хора. Яд ме е, че всеки втори взе да го обръща на тарикатлък и хората хитруват и за най-малкото нещо. Обаче ние нали сме си популярни с побългаряването на повечето значими неща, сякаш цялата ни житейска максима се основава само на това да ни е добре.

Мечо Пух обаче говори не за максимализъм, а за оптимизъм и прагматизъм. Водещото в случая е да се стремим към съхраняването на една цялост и придържане към рационалност. Мисля си колко хубаво би било да надмогнем ние българите себе си и да започнем да мислим над традиционния ни манталитет. Колко ли неща биха се променили тогава?

Лично от Бойко

Избор на домашен любимец…

19.10.2013 by BoikoDDD

Изпаднах вчера в спор с едни приятели кое животно е по-подходящо за домашен любимец – куче, котка или дребните декоративни гризачи. Другите дори не ги споменахме, може би защото характерите ни пасват повече на бозайници. Да си призная досега не се бях замислял. Принципно по мъжки му повече харесвам кучетата. Особено големите и силните породи като немска овчарка, хъскитата, голдън ретривър и такива. Смятам, че кучетата са по-верни, по-разбиращи и по-подлежащи на дресировка, така че да съжителствате без да си пречите.

Котките от друга страна винаги се асоциират с жените. На нивата на гальовност и сладост дори няма да се спирам, защото са общоизвестни и тъкмо те ги правят предпочитани от повечето хора. Може би котката е такъв любимец, който не изисква всекидневни разходки, по-пасивен е и по-самостоятелен, което би било плюс, ако тръгна да избирам. Кучето в това отношение губи точки, защото си иска много внимание и грижи. Чувал съм, че за да поддържат мускулатурата си немските овчарки трябва да тичат по километър на ден. За да поддържате кучето си във форма трябва и да измисляте различни интерактивни игри и редовно да спазвате определено поведение, което да показва кой е стопанина.

Котките разбира се също трябва да си знаят място в дома, но те ще ви бъдат благодарни, ако ги оставите да се излежават и не им се пречкате много, много.

Дребните гризачи никога не са ме влечели. Не ми се струват така социални с човека. Ето, примерно между стопанина и котката, или между стопанина и кучето възникна някаква връзка, докато при хамстера и морското свинче ми се струва, че контакт отсъства. А аз мисля, че съм повече човек, който търси извесно разбиране и компания с домашното животно. Ако реша да си взема, то ще е такава порода и тип, за който грижите – сресване, ваксини, разходни, тоалетни и др. – ще ми бъдат по възможностите.

Лично от Бойко

Университетски стъпки към успеха

15.09.2013 by BoikoDDD

По случай първия учебен ден се замислих за училището и университета. Спомням си моите ученически и студентски години. От тях не съм взел кой знае какво и не съм ги запомнил с кой знае какво учене. Помня само, че тогава ми правеше впечатление, че имаше и такива колеги, който завършиха с отличие и веднага след това си намериха добре платена за времето си работа.

Дълго се чудех как така без никакъв опит, и с толкова оскъдни знания взимат толкова млади хора, но вече разбрах. Наскоро на събиране на випуска си говорих с една бивша отличничка. Питах я дали в първата й работа й е стигнало само наученото по лекции. Тя ми каза, че е било повече от достатъчно, защото взела всичко, което университетът можел да й предложи – записала различни факултативни дисциплини, посещавала извънредни курсове по стенография и история, била членка на клубове по езици, за да упражнява постоянно знанията си по английски и руски, вписвала дори колонка в университетския вестник. А аз дори не знаех, че имаме такъв! Каза ми, че именно благодарение на тези дейности се е запознала с много хора, които я насочвали какво точно да учи за изпитите, кое е най-важното на практика и благодарение на този си опит бързо си намерила работа.

Нямаше какво да й отговоря. Истината е, че винаги съм бил добър студент, но никога не съм обръщал внимание на тези неща. Гледах да взема изпит и да запиша следващата година. Днес чувам, че повечето млади хора се оплакват, че преподавателите не им обръщали никакво внимание и не обяснявали добре материала. Явно обаче доста неща са убягвали на мен тогава и на съвременната младеж днес – неща, за които или не е имало гласност или просто не сме ги виждали поради липса на интерес.

При всичко това смятам, че независимо сегашното ниво на образование в българските университети, ако студентът бъде водещата фигура в своето обучение би могъл да получи блестящо образование. Но както казах – сам, воден от своята любознателност, да пита, търси, да рови в библиотеките и да събира знанията си, подготвил си прилежно план за това с какво точно иска да се занимава в живота си. Трудна задача за по-голяма част от младежта, която без по-опитен губи житейска ориентация.