Законите са, за да се спазват. КТБ не може да бъде изключение!

19.06.2014 by BoikoDDD

Неслучайно избрах да пиша по нашумялата тема за Кооперативна търговска банка (КТБ). Както сигурно сте забелязали гледам в блога си да имам всякакви статии. Като цяло отделям внимание на по-неангажиращи теми, за да е леко и приятно на четящите, но когато обществото ни е разклатено от сериозен скандал, е престъпление да не взема отношение.

КТБ се превърна в тема номер едно през последните седмица. Оценявам като смущаващи разкритията относно свръх кредитирането на множество дружества, свързани с банкера Цветан Василев и служителите му. Закононарушението е факт по Закона за кредитните институции. Максимумът, който трезорът може да раздаде на свързани лица като кредитни експозиции е не повече от 25% от собствения капитал на банката. Ако вярваме на информацията, изтекла по медиите, отпуснатото кредитиране на Цветанови фирми, е надвишавало в пъти допустимото. Налице е явна схема за трупане и източване на пари от КТБ. Не съм кой знае колко навътре в банковата терминология, но не ми трябва висше финансово образование, за да се сетя, че това си е класически пример за банкова измама. Независимо разкритията обаче вече седмица и повече Прокуратурата запазва мълчание. Като изключим съдебната страна и повдигането на обвинения логично е човек да се запита, а какво междувременно прави регулаторът? В конкретният случай това е „Банков надзор? към БНБ. Мнозина си обясняват бездействието му и смущаващото послание на БНБ от 17.6, че КТБ е стабилна, независимо от факта, че не е подавала информация от счетоводните си отчети към Търговския регистър от 2011 г. Единственото обяснение, че в момента изисканите данни от Надзора са далеч от действителните.

Нормално е човек да се запита какъв е този двоен стандарт в законораздаването в България. Защо за обикновените граждани системата е непреклонна, а за мошеничество на по-високо ниво органите започват да се ослушват. Всичко в България ли работи на принципа „Който плаща, той поръчва музиката?. Най-лошото е, че след всичко това най-потърпевши са обикновените хора, които търпят всякакви гаври с труда и честността си.

Изрядният платец банките наричат „лоялен клиент?. Но понятието „лоялен? явно не важи за противоположната страна, която е задължена да отвърне със същата коректност и да вдъхва доверие.

Лично от Бойко

Работата ни задържа в града, в който сме

11.06.2014 by BoikoDDD

В последно време си мисля повече за работа и какво е да си работещ човек в България. От няколко седмици ми се иска да отида за 2 дни в планината. Дали на вила, дали на поход, сам или с приятели… нямам такива претенции. Просто ми се ще да се откъсна от мястото, на което съм в момента.

И колкото повече го искам, но не се получава, толкова повече се замислям защо.

Ако нямаш командировки и не ти се налага да пътуваш служебно, в най-добрия случай приключваш работната седмица в петък към 17-18,00 часа. Чувстваш се изморен и (поне малко) изтощен и някак не ти се иска да ставаш рано и на следващия ден. Иска ти се да си поспиш, но за да избягаш към планината трябва да тръгнеш или петък вечер или събота сутринта.

Не го правиш! Обаждат ти се приятели, за да излезете. Налага ти се да почистиш малко дома, защото иначе няма да можеш и следващата работна седмица. Появява ти се ангажимент, за който тактично си забравил и т.н. и т.н. Съботата се търкулва неусетно, а ти си отишъл, най-много до съседния квартал и магазина.

Неделя вече не ти се струва подходяща, защото ще ти се събере много път – и отиване, и връщане в рамките на един ден, а след това си на работа. Затова предпочиташ отново да се наспиш спокойно.

След подобни мисли стигнах до извода, че работата и умората, която тя натрупва у теб, много често те кара да оставаш в града, в който си. Затова чакаме мечтаните отпуски и повечето почивни дни цяла година. Тогава имаме време да се наспим хубаво поне 2 дни, да помързелуваме още 2 и след това да отидем някъде, където не сме били преди това и да останем там за още няколко нощувки.

Лично от Бойко

Можеш ли да се събудиш без кафе сутрин

04.06.2014 by BoikoDDD

Та като подхванах кафето…. От известно време наблюдавам хората около мен и се чудя – има ли начин да се събудиш сутрин без поне една чаша силно кафе?

Повечето от нас имат ако не цялостна, то частична зависимост към кофеина. Ето за приемер моят приятел, з акогото разказах в предния пост.

Познавам, разбира се, и хора, които не пият кафе, но те определено са малцинство. Останалите изпиват на ден по една, две, три и дори повече чаши от горчивата, но ободряваща напитка. Друг мой приятел, също много интересен човек, става за работа сутрин поне два часа по-рано, за да си изпие първото кафе за деня на спокойствие, да усети ободряващата сила, да изпуши поне една цигара, да почете новини… и чак след това е готов да започне деня си. Не може иначе. Но неговият вариант вероятно е по-добър от този на друг мой познат. Той става за работа половин час преди да започне. Облича се за 5 мин., още сънуващ (по мое мнение) и кара на автопилот до работа. Не преувеличавам, наистина ми е споделял, че има дни, в които не си спомня как е стигнал до там! Но не се притеснявайте, до сега не е претърпял нито едно ПТП.

Сега по темата. Има ли и друг начина да се събудиш без да пиеш кафе?
Има, разбира се. Най-ободряващо действат около 10-15 мин. физически упражнения, бърз душ рано сутрин и… чай.
Става дума за зелен или черен чай. Те също съдържат кофеин. Разликата е в това, че той се отделя постепенно в организма и не усещате толкова ударен прилив на енергия. Правил съм си експеримент обаче. Изкарвал съм по няколко дни без кафе, ако пия около литър зелен чай в рамките на целия ден. Понякога са ми достатъчни и само две чаши, все пак зависи от вашето ниво на енергия и часовете сън.

Май забравих да уточня нещо. Аз също не пия малко кафе. Минимумът ми е две чаши на ден. Но въпреки това успях да го спра за известно време, просто за да докажа пред себе си, че мога.

Лично от Бойко

Батман прави хубаво кафе

30.05.2014 by BoikoDDD

Наскоро подарих на мой приятел подарък, който се превърна в голям хит.

Не е нещо толкова специално или твърде скъпо, но нали знаете колко голям проблем е да избереш добър подарък в днешно време. Затова съм много доволен, че този път успях да уцеля десетката.

Приятелят ми е маниак на тема кафе. Пие кафета поне 2-3 пъти на ден, но е голям традиционалист. Държи кафето му да е от най-хубавите като качество и вкус, чисто, плътно и силно. Не за друго, а защото на работа само това пие. Не си позволява много газирани напитки, натурални сокове и т.н.

Естествено, нямаше как да му подаря лична кафе машина за вкъщи или офиса. Една хубава такава ми излиза извън бюджета. Подарих му обаче малка кафеварка тип кубинка, която има батман елементи по нея. Много е забавна и много му хареса, а знаех, че приятелят ми е гледал и всички филми с Батман, които са излезли до сега. Така съчетах две негови мании в една.

Мислех, че Батман (както почнахме да наричаме малката кафеварка), ще стои само за украса някъде. Веднъж обаче, точно като бях на гости, на приятелят ми му изгоря кафе машината и… си направихме кафе с помощта на Батман. Оказа се доста вкусно и ароматно, а изражението на приятеля ми, докато го пиеше, ме направи още по-щастлив.

Лично от Бойко

Екстремни колела

21.05.2014 by BoikoDDD

Екстремните спортове не са за всеки! За да се занимаваш с такива трябва да имаш дизел в кръвта, много смелост и малко лудост, тъй като добре съзнаваш, че винаги има риск за живота ти. Не мисля обаче, че са прави онези, които твърдят, че ако хобито ти е свързано с висока скорост, въздух или вода, сигурно си нямаш друга работа или малко цениш чувствата на близките си. Моето мнение е, че за всеки влак си има пътници. Аз лично мога само да им се възхищавам.

Първо, защото за разлика от другите, които разчитат на сигурното и все се страхуват нещо да не ги застигне, при екстремистите храбростта се проявява и в ежедневието, във взимането на чисто битови решения. Второ, защото самият спорт изисква много креативност. Няма човек, който обича и се занимава с екстремни спортове, да не уважава себе си и да не вземе необходимите мерки за безопасност (е, може би някъде там има, но те са рядкост). Отделят много време за подготовка. Супер изобретателни са и винаги се забавляват с творенията си.

Ето нещо, което самият аз намирам за изключително интересно.

Лично от Бойко

Благодатният огън на Великден

20.04.2014 by BoikoDDD

Великден е християнският празник, който най-много ме впечатлява. Не заради шарените яйца, козунаците или агнешкото, а заради онази мистика, която съпътства цялото честване. Заради чудото, което се проявява с измолването на благодатния огън.

Благодатният или още наричан Свещен огън се запалва по свръхестествен начин всяка година на Великден в храма „Възкресение Христово“ точно върху Божи гроб в Йерусалим, Израел. Всяка година огънят се измолва от православния патриарх. Историята познава само един случай, когато огънят е изпратен извън него и това било през 1579 г. Тогава представители на арменската църква подкупили градската управа, за да има позволи да празнуват своя празник Пасха в храма и да измолят те огъня. Православните били изгонени да се молят на входа.

Целият ден арменският патриарх прекарал в молитви, но чудото не се случвало. Наместо това Бог изпратил огъна пред входа на храма, точно пред православния патриарх. Тогава се разразила истинска суматоха. От този ден нататък било издадено разпореждане молебенът за огъня да се води винаги от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва, но без да взима пряко участие.

Тази година чух по новините нещо, което досега не бях чел. Вярвало се, че ако огънят не дойдел на Земята, тогава утрешния ден ще е последният ден за човечеството. Като вярващ не бих искал да мисля за тази опция. Надявам се хората да живеят праведно, в мир, хармония и да бъдат по-добри един към друг. Дано не само на празници мислим за любимите хора, да делата и постъпките си, а през цялата година се стремим да бъдем състрадателни, любезни и уважаващи себе си и отсрещния.

Лично от Бойко

Малко българска гордост

14.03.2014 by BoikoDDD

Не съм страстен фен на определен спорт, но като всеки мъж и аз гледам от време на време я футбол, я формула 1, я волейбол. Е, гледам е силно казано – понякога аз гледам телевизора, понякога телевизора гледа мен… идилия.

Но не мога да не отбележа, че новата 2014-та започна с успехи за българския спорт. Първо поздрави за нашата гордост Григор Димитров, после за постиженията на сноубордистката ни Сани Жекова на Олимпийските игри, както и за приличната игра на футболистите в отбора на „Лудогорец“ и отстраняването на „Лацио“ от Европейското. Ето, един истински повод да се гордеем, че сме българи, особено след последните политически издънки.

И въпреки, че България също преустанови участието си в континенталното ни футболно първенство, днес искам да споделя с всички читатели видеото от изпълнението на Химна на Републиката след падането ни от „Валенсия“. След такива кадри дори и аз мъничко се разчуствах и честно казано такива прояви на българското успяват да ме разколебаят от мисълта за заминаване в чужбина.

Лично от Бойко

Светослав Кантарджиев: С проектозакона за нов НК ще попаднем в роман на Бредбъри

19.02.2014 by BoikoDDD

Поправките в законопроекта на новия Наказателен кодекс, отнасящи се до културното наследство на България бяха определени като немислими от Светослав Кантарджиев, учредител на фондация „Мизия? и член на Съюза на колекционерите.
Подготвеният от правителството проект за нов Наказателен кодекс предвижда до 4 затвор и парична глоба за притежателя на нерегистрирана културна ценност. Ако вещите са повече от три, се предвижда лишаване от свобода до 6 години, глоба до 15 000 лева и конфискация.
Бурни дебати и обсъждания се завихриха на тема определянието на понятието „културна ценност?, колко значима е тя, колко голяма и колко стара. Светослав Кантарджиев, като запознат със спецификата на материята, заяви, че това се отнася не само до археологически паметници, но някои невинни предмети като ваза, картина, икона или книга, по-стари от 50 години, могат да се окажат доста ценни. Проблемът е, поясни Кантарджиев, че е много възможно повечето хора дори да не подозират, че им е останала такава вещ по наследство. И припомня списък на Юлия Върбанова, председател на Съюза на антикварите,със заглавия на книги, обявени за културна ценност по решение на Шуменския съд от месец януари: Захари Стоянов – „Записки по българските въстания? (1888), Майн Рид „Животът на индианците? (1908), Виктор Юго – „Клетниците?… Така поставена диспозицията на закона звучи като сюжет от научнофантастичната антиутопия на Бредбъри – една тоталитарна власт преследва всеки, който държи в къщата си книга.
Има много абсурдни недомислици в новото предложение и ние се надяваме все пак да не бъде прието, казва Светослав Кантарджиев. Добавя, че е нормално една държавата да има поглед върху ценностите и да регулира трафика на такива, но това не означава, че трябва да добавяме стресови за гражданите закони. Най-доброто, което може да се направи е законопроектът да се разгледа от вещи лица в Министерството на културата, които да допринесат за едно състоятелно нормотворчество. В този му вид в закона липсва най-важното – мярката спрямо човека.

Лично от Бойко

Природата на Социалните медии

01.02.2014 by BoikoDDD

Уеб пространството всеки ден ни изненадва с нови интерактивни предложения за кликане, лайкване или коментиране. Тук нямам предвид само социалните мрежи, макар, че всичко започва от тях.

Какво е социална медия? Това питам аз. Това е едно такова странно понятие, което се използва за всички уеб-базирани и мобилни технологии, създадени с цел да превръщат комуникация в интерактивен диалог. Чрез тях хората обменят опит, мнения, дават препоръки и други. Такива са блоговете, като моя, форуми, съществуват аудио подкасти и други подобни. В този си вид те не само са удобни за потребителите, но и за самите журналисти, защото посредством тях се създава по-лесно дневният ред и се разбира какво конкретно интересува обикновения човек. А хората от своя страна постигат своето желание да споделят мнение и да задействат машината на своето виртуално гражданско общество. До известна степен така се преодолява явлението „социална кожа“, за което четох напоследък. Това е психологическо състояние в което даден човек не изразява личностно си мнение от страх, че може да пострада, за това споделя мнението на масата. Онлайн обаче, под псевдоним или анонимно, може да изпише мислите си, които да бъдат прочетени и отреагирани.

В такъв случай бих определил съществуването на социални медии като белег за демократичност на една страна.От друга страна точно тази „демократичност“ позволява на някои участници в мрежата да нарушават нейната хомогенност като пишат тенденциозни коментари или дразнещи мнения. Така стигахме до хейтърите и троловете. Ако продължа още малко ще стигна и до друга разновидност на нещата… идеята ми е, че уеб-пространството постепенно се превръща в един отделен организъм, който заживява собствен живот и в един момент дори може да стане неконтролируем.

Всъщност той вече е такъв. Тогава не бива да ни правят впечатление и надписите в много сайтове „… не носи отговорност за съдържанието“.

Лично от Бойко

Емиграцията и бившият кмет на Сливен – Христин Петков

17.01.2014 by BoikoDDD

Първият демократично избран кмет на Сливен – Христин Петков беше казал преди няколко години, че преходът в България не е приключил и няма да приключи скоро. Според него, съзнанието и разбиранията на всеки член от обществото трябва да се променят, за да успеят след това да се променят и политиците, които ни управляват.

Много ми се искаше да доживея този момент, губя обаче надежда, че ще успея. Получавал съм много предложения от приятели да замина в чужбина – ще работя на хубаво място, ще си намеря сносна квартира с немски и руски се оправям добре… винаги обаче досега съм отказвал. Е, писна ми вече. Наистина, дойде ми до гуша. Не мога повече да издържам тази пародия на държава, подкрепяна от тази пародия на европейски народ и демокрация у нас. Въпреки че много обичам приятелите си тук, природата, родния град, всичко – не само трудно оцелявам икономически, но като цяло животът ми тук е недостоен, работата – недооценена, националното самосъзнание – премазано.

Обмислям дали да се емигрирам вече от няколко месеца и все повече неща ме тикат към крайното решение – ДА. Беше ми много хубаво да наблюдавам нахъсаните младежи от групата на „Ранобудните студенти“, които дадоха всичко от себе си, но не получиха достатъчно подкрепа от останалата част от съгражданите си и не успяха да постигнат нужната масовост, за да падне правителството. Когато и те се отказаха от окупацията, сякаш умря и малкото ми останала надежда, че в България разумни, съвестни и обединени хора някога могат да победят материалистичните хищници, които са завзели властта. Това е.