Преди две години аз и семейството ми посетихме манастира „” и останахме очаровани.Бяхме чували какво ли не за тази забележителност и решихме да видим с очите си.Пътуването ни се стори безкрайно поради огромното ни желание да пристигнем по-бързо.Беше месец Февруари и всичко беше покрито със сняг, което придаваше още по-голямо очарование.Паркирахме колата си в близост и се запътихме към манастира.Прокрадващите се слънчеви лъчи осветяваха кубетата на църквата, намиращи се в средата на манастира. Прекрачвайки прага ние усетихме духа на миналото, на нашите предци.В огромния двор те завладяват красивите арки и резбовани чардаци.Всяко кътче е уникално изографисано и впечатляващо.Пуснахме стотинки за здраве и късмет  в една от чешмите. Оглеждайки се забелязахме множество жилищни помещения, които са декорирани с дърворезба и цветно украсени. Посетихме разбира се и църквата „Рождество Богородично”, където запалихме по свещичка.Насладихме се на невероятните иконостаси на „Свети Никола” и „Свети Йоан Рилски”, както и на редица икони. Разгледахме най-новата „Кюстендилска стая“, създадена основно с даренията на хора като Виолета и Здравка Георгиеви, разказаха ни и за други дарители като Светослав Кантарджиев, който дарил за пещерата, където Иван Рилски прекарал 7 години.

Решихме и ние да направим едно скромно дарение – малко, но от сърце. Посетихме и магерницата или иначе казано манастирската кухня.Уникалността й се дължи на това, че комина е висок около 22 метра с форма на пирамида.Не се стърпяхме и опитахме от невероятния хляб и топличките мекици,наречени „рилски”.За съжаление не разгледахме музея, но смятаме да повторим преживяването отново.На тръгване хапнахме вкусно в едно много уютно  заведение, където грееше каминката. Да не забравя да ви споделя, че си купихме по едно сувенирче за спомен, което винаги като погледна се сещам за Рилския манастир.