Не посрещнах 2015-та в гореща страна, но пак си изкарах добре. И компанията, и мястото и алкохолът бяха на ниво. Готов съм за предизвикателствата на новата година.
С този музикален поздрав ви пожелавам всичко… че днес ми е още празнично и ме мързи да изреждам 🙂
Колко необичайно би било да посрещнем Новата година на някой плаж с топъл бял пясък под нозете ни, с шорти и весела риза и от онези цветни гердани на врата. Ще си пия Мохито с много мента и лед. Ще шляпам по джапанки и ще събирам тен в първия ден от 2015-та година. Слънцето ще ме напича, а когото ми стане много горещо просто ще се разхладя в кристален басейн или в синьо безбрежно море. 
Подобна мечта за един средностатистически българин като мен, който ще трябва доста да поработи преди да си позволи почивка в гореща страна, би било също толкова необичайно за всеки средностатистически австралиец, новозеландец или индиец, мексиканец или бразилец, който не може да си представи/позволи обратното. За обитателите на другото полукълбо е наистина странно празникът пък да е през зимата. За жителите на топлите ширини е нереално паленето на камина и носенето на шал при всяко излизане. Но пък биха посрещнали с радост студения сняг, покрил всичко с неестествена белота.
А ние тук сме се наситили на снежни посрещания дотолкова, че изживяхме като своеобразен празник няколкото слънчеви дни покрай Бъдни вечер. Но пък си платихме двойно и тройно за тях. Не стига, че вече заваля сняг, но в прогнозата за времето съобщиха, че точно навръх Нова година се очаква температурите да паднат до смразяващите -15 градуса, като се усеща като -22. Ще е наистина много студено.
А имам си една мечта… Снегът да бъде ситен пясък в гореща страна, а аз под ритъма на барабани да гледам фойерверките в нощта.
Традиционно се мисли, че празнуването на Бъдни вечер и Коледа трябва да е в домашна обстановка, със собственоръчно приготвени според бройката ястия, поставени на добре украсена трапаза, около която се събира цялото семейство, рода или както искате. Мисленето идва от ритуала по прекаждането на дома. Едно време прадядо ми е излизал дори да внесе димящия тамян в обора за здравето на кравата и коня. Обхождал е градина за плодородие и берекет, независимо дали е имало сняг или пък температурите са били -15.
Трябва да се съглася, че традициите отдавна не са това, което бяха. С всяка изминала година все повече хора избират да прекарат празниците си далеч от прашния град и да се отдадат на дълга почивка. Къде през зимата биха се чувствали най-добре, ако не на хижа в планината. Заниманията са много, снежни и чудесни. Все повече хижи подготвят и специално меню, точно според обичая. Обредните ритуали се спазват и човек може да си занесе тамян у дома и да си прекади по-късно. А когато хижата е пълна, споделянето на преживяването с повече хора внася допълнително усещане за празничност. Всичко е украсено, програмата е пълна с песни и народни танци, семейство е щастливо, а настроението е приповдигнато. 
Ако всеки Бъдни вечер или Коледа не сте особено социални към роднините си и нямате изградени навици да се събирате 101 човек около голяма трапеза. Ако след това гледате телевизия и си лягате в 11 часа след като прозаично сте помогнали на жената да измие чиниите и изхвърлите боклука, то изборът да прекарате празника на различно място е тъкмо като за вас. Ще се разнообразите и ще изпратите годината подобаващо.
Демонстративно показвах на хората колко глупаво ми се струва децата още от детската градина да учат английски. Та те все още не могат да боравят добре на родния си език, камоли на чуждия. Приятелите ми се смеят и ми отговарят, че малките трябва да са гъвкави и от ранна възраст да се ориентират в новата лингва франка. Още повече, че по-голяма част от информацията е на този език, че всичко, което ни заобикаля е или американско, или британско…
Добре, обаче идва един момент, когато е толкова по-лесно да кажеш нещо на чужд език, вместо да се разровиш и намериш подходящ израз в родния. А започнеш ли да мислиш на английски е добър знак за познанията ти, но много лош навик, когато се правиш на готин пред околните.
Полудявам например, когато някой започне да ми говори на „man“, еди-какво си се случва по „default“, вместо „обичай ме“ ми каже „love me“ или пък когато напише в социалната мрежа цяло изречение на английски просто за благозвучието. (Различно е, когато половината ти приятели в мрежата са англоговорящи и не биха те разбрали, ако запишеш мисълта си на български.)
Съгласен съм, че в оригиналния си език всичко звучи доста по-добре, но умението е да успееш да откликнеш на израза като го преведеш. Промени малко фразата, включи настроението си и така тя ще стане лично твоя.
Не ме разбирайте погрешно. Наистина смятам, че чуждият език е полезен и задължително е добре да го владеем. Ако бяхме британци, американски или австралийци щяхме да изучаваме френски, немски, испански… или друг. Но винаги родният език ще е водещ. Така че нека не забравяме българската реч, колкото и лесно и мързеливо е да се „експреснем“ на английски.
Не случайно наричат социалната мрежа СОЦИАЛНА МЕДИЯ. Хората споделят темите, от които се интересуват. Най-често това са политически и обществени новини, карикатури на същата тематика, демотивейшъни с универсален характер. Не крият и мнението си. Доста от моите приятели пишат провокативни постове, само за да изкажат онова, което в обикновен разговор ще бъде подминато. Когато го прочетеш на стената си си по-свободен да обмислиш дали да натиснеш бутона LIKE, да поставиш коментар, или да споделиш в своя дневник.
Личните събития, снимките от огледалото в банята, ресторанта или дискотеката са по-разпространени сред по-младите. В една определена възраст Фейсбук и Туитър се превръщат в платформи за развилнели се хормони на търсещи внимание тинейджъри. С течение на времето обаче и те стават активни по обществени проблеми. Неизбежно е.
Социалните мрежи са едно много добро отражение на човешките нагласи, на впечатленията им, на интелектуалното ниво на българина. Последното е от съществено значение. Достойни са и за изследване на тема как онлайн медиите влияят на потребителите и каква е хигиената на четене сред обществото. А в един по-интересен анализ могат дори да се изведат заключения за писмената култура и грамотността. На мен лично би ми било забавно да ги прочета.
Социалната медия обединява текст, изображение и видео. Достъпна и интерактивна е. По мои наблюдения хората имат много повече доверие в нея – в това, което коментират и споделят приятели им, отколкото на която и да е друга онлайн и традиционна медия изобщо. Мисля, че трябва да се помисли и в тази насока.
Един от основните проблеми на съвременните големи градове е инфраструктурата. Урбанизацията принуди човечеството да се справя с проблеми, с каквито не сме се сблъсквали до сега. Кога например в историята ни се е наблюдавало струпване на хора от подобни мащаби в границите на едно населено място? Аз не се сещам за примери и мисля, че просто няма регистрирани такива.
Принудени сме да откриваме все нови и нови решения на непрекъснатите ни проблеми. Копаем подземни паркинги под големите хотели, хипермаркети и офис сгради. Дори под жилищните корпорации понякога има няколко подземни паркоместа.
Опитваме се да измислим нови начини за превозване. Обновяват се влакове, рейсове, трамваи и какви ли не още средства за превоз. За мен обаче най-удачното решение, което е измислено до момента, е метрото. У нас за момента имаме метро само в София, но мога да ви кажа от личен опит, че още с пускането му се облекчи трафика. Особено в градския транспорт се усети постепенното пренасочване на хората към по-удобния и бърз превоз, като същевременно пътуването в рейсовете стана по-спокойно.
Подземният транспорт обаче е нещо, което няма как да бъде реализирано навсякъде. Вземете Пловдив за пример. Не мислите, че там нямат нужда от метро, нали? Имат, естествено. На пловдивчани би им било полезно, но проблемът е, че където и да копнете там, все ще уцелите нещо ценно. Пловдив просто е прекалено античен и с дълга история… Разбира се, тук съществува възможността за надземно метро, но то е прекалено скъпо и все още никъде у нас няма такова.
Какво още мога да кажа освен следното. Инфраструктурата в големите градове е трудна за управление и винаги се нуждае от подобрения. Всеки от нас обаче може да допринесе за развитието й, като ходи повече пеша, кара колело (а защо не и скутер) или по-често си разделя превоза с колега или приятел.
Хващам се на бас, че има не една или две науки, за които дори не сте чували през живота си или, ако сте ги чували, не сте сигурни с какво точно се занимават. За второто има Уикипедия, а на първото ще се опитам да се спра сега.
Знаете ли например с какво се занимава нумизматиката? С монетите и всичко свързано с тях ли отговорихте? Правилно, а хералдиката? Може би е наука за гербовете… Сфрагистиката пък се съсредоточава върху печатите на различни владетели, градове, духовници и т.н. най-вече от епохата на Средновековието. Обаче чували ли сте за вексилология? Защото тя е съвременна наука, посветена на различни знамена, вимпели и други видове флагове.
Стига толкова история обаче, нека се пренесем в света на географията. Ще се сетите ли, че има не една или две науки за климата, които са ни познати и непознати. Освен география, вулканология, хидрология, геодезия и т.н. има и някои по-непонятни ни клонове на науките за климата. Глациологията например е специализирана в изучаването на формирането и разпространението на ледниците. Спелеологията е посветена на пещерите с всичките им образования, процеси и форми. Кристалографията пък изучава кристалите, тяхната структура, възникване и свойства. Лимнология? Да, знаете ли за нея? Тя изучава сладководните басейни на нашата Земя.
Надявам се, че научихте поне нещо от гореизброените данни. Сега да ви питам нещо лесно. Можете ли да ми дадете определение за антропология? Тя е най-общо казано наука за човека и човечеството, но известни ли са ви нейните подразделения? Имаме културна антропология, също така физическа, медицинска и лингвистична антропология и т.н. А чували ли сте за криминална такава? И тя съществува.
Басирам се, че можете да ме допълните или сами да намерите името на някоя наука, която да е неизвестна на обществото. Важното в случая е, че ви дадох интересна тема за размисъл.
Има някои видове изкуство, които откровено си признавам, че ми е трудно да приема за изкуство. Не знам, аз ли имам различни възприятия за живота, друга ли е причината, или…
Във всеки случай, за да определя аз самия нещо за изкуство, на първо място за мен то трябва да е смислено. Всякакви комбинации между тоалетни и фонтани например в моите очи са неуместни и нямат естетическа стойност. Не мога и да се съглася, че да обрисуваш със спрей току що боядисана сграда може да се счита за показност на умения в областта на изобразителното изкуство.
Не ме разбирайте погрешно. Фен съм на изкуството и ми е много интересно да ходя на изложби от време на време. Факт е, че не винаги разбирам идеята на твореца, но да кажем, че за това аз съм си виновен. Дори за тези творби, чиято идея не разбирам, мога да кажа кои изглеждат добре в очите ми и кои не. Не ми допадат например „картини“, които са все едно си драснал три пъти с четката и воала… ето ти шедьовър. Или такива, които ми изглеждат сякаш някой е цапал произволни цветове на бял лист с надеждата да се получи нещо добро накрая.
Не винаги имам основателни причини да не харесам дадено „произведение на изкуството“, но винаги се доверявам на инстинктивната си реакция. Смятам, че тя рядко би ме излъгала. След това се замислям по въпроса: Има ли реално смисъл в това изкуство или е просто приумица на някой непознат ентусиаст?
Искам да ви задам един важен, екзистенциален въпрос. Много я обичам между другото тази думичка – екзистенциален и екзистенциализъм.
И така: Накъде мислите, че отива човечеството ни?
Ако направим една бърза и кратка равносметка на някои факти до момента, ето до какви изводи стигнах. Хилядолетия наред писмеността е била лукс, до който са имали досег малцина, най-вече аристократи и религиозни лица. И това продължава от древните векове чак до края на Средновековието.
Някъде към началото на Просвещението се масовизира малко повече печатът, основават се нови университети, постепенно започват да се издават повече книги, вестници, списания… и изведнъж грамотността и уменията за четене и писане постепенно се разпространяват сред хората. Столетия минават преди да достигнем до днешното ниво на грамотност, но всичко започва отнякъде, нали?
Продължаваме да напредваме в развитието на човечеството. Появяват се електричеството, фотографията и много други иновативни открития. Разпространението на радиото и след това на телевизията пък дават на хората все по-широк достъп до информация и все повече канали, през които да се изявяват. Каналите остават трудно достъпни и все още са малцината избрани с достъп до тях, докато… XXI век и разпространението на Интернет не дават на всеки един от нас възможността да пише, твори и споделя всяка своя мисъл или каквото друго реши.
Няма лошо, ще кажат някои. Има, ще отвърна аз. Радвам се естествено, че аз самия имам поле за изява в необятната мрежа, но има мнозина като мен, които не би трябвало да се изявяват толкова публично. Аз се стремя да пиша разнообразни неща, да споделям интересни новости и да бъда обективен по обществени теми. Дали всички блогъри са такива? Едва ли… Истината е, че при Интернет няма цензура и няма цедка. Хванете орача от съседното село и можете да публикувате размислите му за живота. Може и да са интересни, но за мен ще ся поредните графоманска история на които ще попадна случайно и няма да се задържа дълго. Ето в тази насока отиваме. Графоманията ни залива от различни страни и не можем да й се противопоставим по никакъв начин. А какво става с хора, които гледат ниско стойностни предавания и четат графомански текстове? Отговорете си сами.
Един приятел ми показа това видео днес и понеже ми се стори доста любопитно, реших да го споделя с вас.
То визуализира идеята на британска компания, която може би ще въведе мега иновация в самолетните услугите и полетите от точка до точка. Планът им е до десет години да са пуснати в движение самолети, които изглеждат все едно нямат стени около себе си. Технологията е иновационна, като същината е в това, че в цялата вътрешност на самолета се показва в реално време картината навън. Освен небето, облаците и може би звездите, на екраните (които ще са с touchscreen технология) ще се изписва и допълнителна информация за полета. На практика самите самолети няма да имат прозорци, за да не се накъсва „картината“. Но стига съм ви говорел, вижте сами за какво става въпрос…