Author

BoikoDDD

Лично от Бойко

Да посетиш София

20.05.2015 by BoikoDDD 1 Comment

Някой някога беше казал, че за да обикнеш родината си трябва да я опознаеш. Мисля, че същото важи и за града, в който живееш.  Аз живея в София. Кореняк софиянец, но това не е нещо, с което да се гордея. Столицата ни е шумна и прашна, има много вредители – в някоя квартали плъхове, на други места много хлебарки. Трафикът е ужасен в час пик, макар метрото, просто защото разстоянията са огромни и пътуваш понякога доста дълго от вкъщи до работа. Тук се правят непрекъснато ремонти, но голяма част от тях не ги усещаме.

Много пъти съм се опитвал да видя София през очите на чужденец. Досега винаги ми е било чудно какво толкова предизвиква нашия град, че редица чуждоземци да казват, че им харесва. Няма кой знае какви архитектурни паметници. Липсват ни колосалните монументи, осветлението и другите чудесии, които будят възхищение. Може би аз съм толкова свикнал с пейзажа, че освен да вниквам в детайлите и да откривам все грозните неща, не мога да възприема гледката като едно цяло.

sofia, bulgaria

 

Но преди няколко дни дойде един приятел от Шумен, който отдаван не бе посещавал столицата. Все се срещахме я по път, много често и аз съм ходел на изток. Той беше възхитен. Каза, че сме заприличали на европейски град. Каза ми, че го впечатляват широки улици, парковете и дърветата, многото фонтани, уличните лампи, това едновремешно дихание, което се разнасяло из града. Дори порутените сгради са били доказателство, че нещо се случва. Пътувал е много в чужбина. Бил е и в Азия, и в Европа. Каза ми изобщо да не се сравняваме с Америка, защото там хората имат съвсем различно виждане за живота и са толкова различни от нас като цяло. Но в много страни всички малки градчета си имат своите разбити улички, имат си своите вътрешни квартали, които понякога не са така чисти, както ние си мислим. Но там се популяризират централните части, местните забележителности и туристът остава извън битовата, чисто социална част на града. И  ние трябва да правим така и да знаем, че сме доста прилично изглеждаща столица на Балканите.

Явно не го осъзнаваме, просто защото взискателните ни очи виждат точно това, което търсят – а именно доказателства, че сме изостанали. Което не е вярно. Поне в контекста, в който се оценяват европейските градове.

Лично от Бойко

Кой изневерява повече?

07.05.2015 by BoikoDDD 2 Comments

Ако питате жените, те ще ви отговорят – мъжете. Ако пък питате мъжете – те определено ще назоват жените.

За изневярата няма пол – тя обича и двата пола и съблазнително ги изкушава. Но защото се случва? Ние мъжете изневеряваме по две причини. Първата е, че жената, с която сме, ни отказва нещата, които обичаме.  В това число редовно я боли глава, има някакви „принципи“, които не й позволяват да се отпусне и прави това или онова… Всъщност напасването в любовно отношение е също толкова трудно, колкото напасването на характерите. Втората причина, поради която мъжете прибягват към други жени, е чисто и просто поход, която не е свързана с чувства. Красавица се изпречва на пътя, на него са му слаби ангелите, пийнал е повечко и така…  На нас мъжете не ни е необходима емоция, за да творим простотии.

070103--064014.jpg

 

При жените обаче е различно. Те са страстни натури, които биха изневерили напук, защото се чувстват отчаяни, унижени или искат да накарат наранилия ги партньор да ревнува и страда. Не са малко и тези, които имат свободомислието да си лягат, с когото намерят за неустоимо секси, но те са рядкост. По-честата причина е отегчение към партньора, който според жената се е отпуснал, не я ухажва вече и се държи безразлично и така нататък.

Изневярата е неприятна криза в една връзка. При някои може да се прости, но при други става причина за тотален разрив. Но кой от двата пола е по-склонен да прощава е друга тема, по която да се пише би било много субективно. Не мисля, наистина, че има точни критерии, по които да се определи това. Всичко е въпрос на виждане, ситуация, характер на всеки от партньорите.

И все пак, пожелавам ви да не си изневерявате, а да цените това, което е до вас. Ако го обичате, предприемете мерки да разнообразите връзката си.

Лично от Бойко

Защо мъжете сме на изчезване?

28.04.2015 by BoikoDDD

След предната статия, в която проследих 12-те подвига на Херкулес, се замислих как  всъщност тези мъжествени прояви биха се интерпретирали или биха открили еквивалент в съвременния ни свят. И знаете ли до какъв извод стигнах? Че всъщност те много трудно ще намерят такъв изобщо. Мъжете се оказва, че сме на изчезване и това го казва един мъж. Смятайте за какво става дума.

В търсене на корените на това „чезнене“ се опитах да обобщя причините така смирено да се отказваме от геройските прояви от едно време и с охота да оставяме незащитена мъжката ни чест.

womanVSman

Като начало ми се струва, че най-сериозната съпротива срещу мъжествеността ни се оказаха жените. Тяхната еманципация ги издигна наравно с нас и разликите между половете в обществено отношение бързо се стопиха. Преди мъжът е изпъквал, а мястото на жената е било отредено спрямо качества като състрадание, чувствителност, грижа и пъргав ум, но днес жените са абсолютно навсякъде, в което няма лошо, но вместо прилежно да се занимават със задълженията си, те се дуят и превръщат всяко тяхно действие в съревнование с нас.  Постепенно жените започнаха и да ходят на работа и да поддържат дома, като почти не оставиха задължения за мъжа. Той се прибира у дома, хваща дистанционно или лаптоп и се строполясва безславно на дивана. А ако жената е по-работеща от него, то тя настоява той да поеме задълженията й. Не че в готвенето, чистенето и грижата за децата има нещо нередно – напротив – всеки мъж трябва да поема някаква инициатива, а дори е известно, че едни от най-големите майстори готвачи са именно мъже, но перманентното изменяне на задълженията до пълното обръщане на ролите е леко и меко казано – унизително.

ФАКТ! Мъжете вече не се грижат за себе си така, че да изтъкват физическите си преимущества пред жените. Много рядко и много млади сме тези, които се полагаме усилия да поддържаме тялото си. За жалост на мускулите започна да се гледа като доказателство за неналичие на мозъчна маса. Това пък благодарение на общественото мнение и лошата слава, която тръгна от мутрите. Външният вид е от съществено значение. Как ще покажем най-явните признаци, че сме по-големи и по-силни иначе?

Третата причина според мен  е липсата на геройство. Имам предвид наистина геройство – социални дейности, благородни прояви. Мъжете взеха да хитруват повече, да мързелуват повече, да майсторят по-малко и да мислят по-малко. Нищо друго, освен гледането на спорт не ги интересува. Малко сме тези, които действително стават част от спорта или практикуват хоби като лов, риболов, езда, каране на спортен автомобил, бокс, стрелба или друго такова, типично мъжко занимание.

За сметка на това жените тръгнаха на фитнес, превзеха ни бюрата, започнаха да кълват и да ни командват какво и как да правим… Е, мъже, кога ще си възвърнем честта и достойнството?

Лично от Бойко

Подвизите на Херкулес

10.04.2015 by BoikoDDD

Кой не знае Херкулес, кой не е чувал за него? Всъщност този митичен герой е един от малкото примери за представители на древната митология, които сме запомнили с римското му име, а не с древногръцкото – Херакъл. Сега обаче няма да се спирам върху  различията между гръцката и римската митология. По-скоро ми се ще да ви задам следния въпрос: Ако поискам от вас веднага да ми изредите 12-те подвига на известния ни герой, колко от тях ще можете да ми кажете?

Вероятно ще се сетите за Немейския лъв, който е първият подвиг в списъка. Според легендата лъвът бил дете на стоглавия дракон Тифон и сестра му Ехидна, полузмия – полужена. Все пак Херкулес бил достатъчно силен и се преборил с този звяр с голи ръце.

maxresdefault

Лернейската хидра също била дете на Тифон и Ехидна, според легендите представлявала змия с девет драконови глави. Истински звяр, с който нашият герой успял да се пребори…

Третия подвиг на Херкулес ми се струва малко по-безизвестен. Той се състои в залавянето на Керинейската кошута. Тя била изпратена за назидание на хората от Артемида, била със златни рога и бърза като стрела. Въпреки че я гонил цяла година, накрая Херкулес успял да я залови.

Четвъртият подвиг на сина на Зевс бил залавянето на Еримантския глиган, който опустошавал гората Еримант.

Подвиг номер пет винаги ме е впечатлявал най-силно – той се свързва с почистването на Авгиевите обори, които от 30 години не били докосвани. Херкулес успял да се справи за един ден, като пробил две дупки през тях и прокарал водите на реките Алфей и Пеней оттам.

Шестият подвиг на Херкулес е свързан със Стимфалийските птици. Те имали бронзови пера и медни клюнове, но Херакъл разбрал колко са уязвими в периода, докато сменят перата си. Така успял да ги срази…

Чували ли сте за Критския бик? Има теории, според които той е известният ни минотавър, но кой знае… Важното в случая е, че неговото укротяване е известно като Подвиг №7.

№8 е свързан с легендарните по сила коне на цар Диомед, които той хранел с човешко месо. Въпреки всичко Херкулес успял да победи царя и да залови конете му…

Така стигаме до деветия подвиг, който ни отвежда в царството на амазонките. Херакъл бил натоварен със задачата да открадне златния пояс на Хиполита, царицата на амазонките, и успял!

Десетият подвиг е свързан с чудовищния великан Герион – Херкулес го победил и отвел в Микена стадото му с червени крави.

Златната ябълка? Да, хисперидите били нимфи-пазителки на легендарното дърво, раждащо златни ябълки. За предпоследния си подвиг Херкулес трябвало да вземе една такава. Тя обаче му била подарена, след като се преборил със стоглавия дракон Ладон, крадящ ябълките.

Последният, дванайсти подвиг на Херкулес е свързан с Цербер – триглавото куче, пазител на портите на подземния свят, което нашият герой успял да укроти с голи ръце.

Лично от Бойко

Живеем в ерата на неанонимния човек

05.04.2015 by BoikoDDD

Спомняте ли си онези времена, когато телефоните бяха само стационарни и за да се свържем с някого, въртяхме шайбата отново и отново? Усуквахме кабела около пръстите си, тичахме ентусиазирани към коридора всеки път, когато някой ни се обаждаше? Телевизорите бяха огромни и черно-бели, а такова нещо като интернет и социални мрежи дори не съществуваше? Никой не си и помисляше, че за няколко години може да се променят толкова много неща. Аз помня как някога се уговарях с приятелите си от предния ден кога и къде ще се срещнем на следващия. Разчитахме един на друг, а не си звъняхме веднага, след като видим, че някой закъснява с две минути. Проста нямаше как да се свържем един с друг и чакахме търпеливо…

stay-as-anonymous-as-possible-online.1280x600

А какво е положението днес? Живеем в ерата на неанонимния човек. Буквално е събитие да се запознаеш с млад човек, който няма фейсбук профил. Вече проучваме онлайн хората, с които току що сме се запознали, вместо да се опитмаме да ги опознаем лично. Дори и най-възрастните са чували за чичо Гугъл, макар да не знаят какъв е той и какво прави. А за тези от нас, които използват възможностите на нета ежедневно, остава да гледаме отстрани как личното ни пространство все повече става обществено. Е, аз съм се примирил с този факт и дори ми допада идеята да имам свое място в необятното онлайн пространство, където да излагам личните си мнения и впечатления. Въпросът е какво правят хората, които не желаят тяхното име да се споменава никъде в нета? Или седят и се надяват никой никога да не ги споменава, или оставят нещата на произвола на съдбата… но докога?

Днес в сравнение с когато и да било в човешката история е по-лесно да намериш някого, да се свържеш с него или да получиш информация за него/нея без този човек дори да разбере. Живеем в ерата на неанонимния човек и няма да спра да го твърдя, защото само с кликане на мишката си способен да се ровиш в личния живот на останалите без някой да те спре или да ти наложи санкции за това. Дори не се чувстваш виновен и всъщност трябва ли, след като всички го правят, но никой не изпитва вина? Може би… не знам.

Лично от Бойко

Хоторнският експеримент

26.03.2015 by BoikoDDD

Чували ли сте за Хоторнския експеримент или Хоторнския ефект? Не се притеснявайте, ако не сте. Това е история, която се учи в различни мениджърски дисциплини или е задължително знание от специалистите по „Човешки ресурси“. Все пак личната ми преценка е, че да познавате Хоторнския експеримент е индикатор за по-висока обща култура, а и от него можете да си извадите различни изводи и да си направите редица заключения.

За какво става въпрос…

Хоторнският експеримент всъщност представлява сбор от редица изследвания, проведени сред работниците в различни заводи в гр. Хоторн в периода от 1924 г. до 1936г. Без съмнение можем да твърдим, че тези изследвания са залегнали в основата социологическия подход в управлението на промишленото предприятие. Акцент искам да поставя именно върху „промишлено“, защото става дума за производство, производителност и норма на изпълнение. В същността си експериментът е разделен на 4 етапа, които ще се опитам да очертая на кратко:

I етап – изследвани били техническите условия като осветлението в завода и влиянието му върху производителността на работниците; оказало се, че промените оказват почти нищожно въздействие в тази насока.

II етап – изследвана и наблюдавана била отделна група от шест работнички, на които предварително било разяснено, че участват в експеримент и каква е целта му; установено било, че производителността на жените се покачила дори при умишлено влошаване на средата на труд, но с уточнение че един от ръководителите на експеримента постоянно им помагал и ги съветвал.

elton-mayo-hawthorne-foto-do-grupo-da-pesquisa

III етап – това е ключовият момент, в който поканен бил известният американски социолог Елтън Мейо. Не него се паднала задачата да разясни причината за наблюдаваното покачване на производителността при работничките. Заключението му било, че шестте жени се превърнали в група и като такава реакциите им били плод на вътрешните им връзки, а на не индивидуалното състояние на всяка от тях.

IV етап – акцентът бил именно върху това да се проучи как групите въздействат на поведението на нейните членове; за първи път било установено наличието и въздействието на т.нар. неформални лидери.

Привеждането и анализирането на събраната по време на Хоторнския експеримент информация се оказва изключително полезна за тогавашните и бъдещи поколения изследователи на социологическия подход в управлението, на поведенческата психология и мениджмънта като цяло. Намира приложение дори и днес, като някои от неговите изводи спомагат да мотивиране на персонала, покачване качеството на работа и подобряване условията на труд. Той е причината да говорим за наличие на формални и неформални групи, формални и неформални лидери. За пореден път се оказва, че историята има на како да ни научи, стига да има желание от наша страна.

Лично от Бойко

Предсказанията на Нострадамус

17.03.2015 by BoikoDDD 1 Comment

Няма човек, който да не знае името Нострадамус. При това той става популярен още приживе. Интересът към него се дължи на всеобщото любопитство към пророчествата му за бъдещето. Би било наистина уникално да знаем, да сме подготвени за това, което предстои да се случи, и да се опитаме да предотвратим евентуалните лоши последици от някаква беда.

За жалост, все още се водят ожесточени спорове дали някои от предвещанията му са се сбъднали, или не. Познавам доста хора, които са безкрайно любопитни да видят оригиналните текстовете, върху които науката буквално твори. Но истината е, че обществото е предимно скептично настроено.

Объркването идва от факта, че самият Нострадамус приживе в пристъп на безпокойство, че не може да спре картините, които постоянно нахлуват в главата му, разхвърля всичките си листове, на които е записвал виденията си. След това ги събира отново, но без да си прави труд да ги подрежда хронологично. Други източници твърдят, че предсказанията му са били издадени на книга и дори, че самият той ги разпространявал.

Каквато и да е истината – аз знам една. Преди време, докато бях в университета, водеха група от желаещи на посещение на Народна библиотека в София. И аз се включих. Там ни показаха оригинална книга, запазена и до днес, с пророчествата на френския астролог. Как изглеждаше тя? Казано на съвременен разговорен език – джобен формат, екслибрис с лаещи кучета (знакът на Нострадамус), на всяка страница от четири до десет или повече стиха на френски. Несвързани думи, сменящи се рязко образи… абе, словесен хаос, който на мен на френски ми звучеше неразбираем (но и моите познания по езика не са кой знае какви). Сигурен съм, че който и да е учен би могъл да направи собствена интерпретация на историята.

За 2015 година също има текстове. Вече стана известно от няколко сайта, които писаха по темата, че тази година предстои атентат срещу четирима държавни глави, разрушително земетресение в Калифорния (САЩ), изригване на вулкана Везувий и военен конфликт. Мен ако питате, в Америка са си готови за земетресение от всякъде. Толкова филми излязоха вече на тази тема, че чак стана отегчително. И понеже Нострадамус го е предсказал, поредният филм през 2015 е вече факт. Този път спасителят ще е не друг, а Дуейн Джонсън-Скалата. И все пак… имам вярата, че сюжетът ще си остане само на филмова лента.

Лично от Бойко

Март дойде. Очаквам застудяване

01.03.2015 by BoikoDDD

Честита Баба Марта на всички приятели и читатели! Ако не сте забравили да слагате мартеници, бързо отивайте да купувате, да не бъдете като мен – сутринта жената да ви се мръщи, че не сте й взели конче за китката. Ами, забравих, какво да правя.

И така сме от сутринта. Тя не ми говори, аз се правя на разсеян. Въпреки, че все пак слязох до магазина, избрах мартеница и един зюмбюл, тя още се цупи. Е, какво повече да направя!!!

Angry-Woman-in-Boxing-Gloves

Март е като жените. Слънцето навън може да грее, но у дома да ти е студено и довечера да си легнеш на дивана, безжалостно прогонен от топлата спалня. И така… по подразбиране очаквам и тази година Баба ни Марта, като типична представителка на своя пол, да се разлюти. Миналата година вятъра ни позавъртя и за седмица температурите спаднаха и, ако вярваме на синоптиците, и сега ще е така. Че дори дръзват да ни плашат със сняг и виелици. Чак толкова не ми се вярва, но всичко може да се очаква. Нравът на жените е непостоянен. Изобщо чуеш ли жена, да знаеш, че никога нищо не е сигурно.  Направо да се начуди човек на кого му е хрумнало да нарече март именно така. Да посветиш месец на жена като цяло не е добра идея още в зародиш.  Явно някой много е искал да омилостиви нежната половина на човечеството. Но уви, само е успял да предаде характеристиките й на времето. А може да се случило и тъкмо обратното. Понеже времето е било така капризно като жените, с лека доза ирония някой им е „засвидетелствал“ уважение, подарявайки им тъкмо този месец.

Размишленията ми обаче не са много издържани. Спирам да не разсърдя допълнително файтона „Искаш-да-ме-умилостивиш-с-някакво-си-цвете,-а?“ и се съсредоточавам върху хубавото време, за сега, навън. Поне празниците ще са празнични. Пък после ще видим какво ще е положението.

Лично от Бойко

Дяконът Левски през призмата на 21 век

21.02.2015 by BoikoDDD

Да си кажа честно, този филм определено подбуди любопитството ми. Прочетох и слушах какви ли не неща за него и предполагам, че ще бъде много, ама много добър. 🙂

Ще коментирам лошите отзиви така:

1. Казаха, че не е редно Апостолът на свободата да псува. Той е икона за българина и трябва от устата му да излизат само свещени слова. Дотук добре, но още преди премиерата на филма лица от екипа, самият Максим Генчев, предупреди, че иска да създаде реален исторически образ, който умишлено да не съответства на Вазовите и Ботевите представи. Левски или някой от приближените му да псува? Сигурен съм, че тогава са имали далеч по-пищни псувни от днешните и са ги леели с охота срещу турците.

2. Образът на Левски бил обезличен. Тук не съм съгласен. Левски се е превърнал в национален герой днес, след като са били преосмислени постъпките му от гледна точка на историята. За онова време е бил просто човек, за когото се е говорило тайно, под сурдинка. Мнозина българи дори не са знаели как изглежда. Турците пък още по-малко.

3. Филмът бил тип Стивън Сегал. Е, сега вече съм още по-любопитен. Всъщност отдавна съм си мислел защо някой у нас не продуцира филм за Левски, в който да има екшън и приключение. Нещо като „Индиана Джоунс“, „Викинги“ или „Империята“.

Каквото и да се е получило с филма, винаги ще има критика и харесвания. Те вървят ръка за ръка. Свалям шапка обаче на екипа, който въпреки всичко е успял да заснеме подобен филм. Това трябваше да стане отдавна. Сега поне има мотивация за много други да правят различни интерпретации на историята. И защо не се заемат канали като Би Ти Ви и Нова с проекти за исторически сериал, вместо да хвърлят пари за модерни мафийотски филмчета, част от които никой не гледа.

 

Лично от Бойко

13 вторник е по-фатален от петък 13

13.02.2015 by BoikoDDD

Още в българските народни предания се казва, че най-лошият ден на седмицата е вторник. Тогава в него има зъл час, и никой не знае точно кой е, когато късметът на човек може да му изневери. Същото са мислели гърците, французите, испанците и италианците. Според тях вторник бил третият ден от седмицата и се контролирал от бога на войната Арес (Марс), затова и на тези езици (без гръцкия) името на деня идва от името на бога (Mardi, Martes, Marted?).

Става доста по-страшно обаче, когато вторникът се съчетае с датата 13. Преди християнството се е смятало, че лошият късмет идва на три. Затова и много се е внимавало кое ще се прави на третия път, къде ще се ходи на датите, в които има 3, и стриктно се е изчислявало в кои месеци ще има вторници и кога ще се паднат заедно с фаталното число. Проста равносметка показва, че ако новият месец започне в четвъртък, следващият вторник ще бъде 13-ти.

triti-13