Чували ли сте за Хоторнския експеримент или Хоторнския ефект? Не се притеснявайте, ако не сте. Това е история, която се учи в различни мениджърски дисциплини или е задължително знание от специалистите по „Човешки ресурси“. Все пак личната ми преценка е, че да познавате Хоторнския експеримент е индикатор за по-висока обща култура, а и от него можете да си извадите различни изводи и да си направите редица заключения.

За какво става въпрос…

Хоторнският експеримент всъщност представлява сбор от редица изследвания, проведени сред работниците в различни заводи в гр. Хоторн в периода от 1924 г. до 1936г. Без съмнение можем да твърдим, че тези изследвания са залегнали в основата социологическия подход в управлението на промишленото предприятие. Акцент искам да поставя именно върху „промишлено“, защото става дума за производство, производителност и норма на изпълнение. В същността си експериментът е разделен на 4 етапа, които ще се опитам да очертая на кратко:

I етап – изследвани били техническите условия като осветлението в завода и влиянието му върху производителността на работниците; оказало се, че промените оказват почти нищожно въздействие в тази насока.

II етап – изследвана и наблюдавана била отделна група от шест работнички, на които предварително било разяснено, че участват в експеримент и каква е целта му; установено било, че производителността на жените се покачила дори при умишлено влошаване на средата на труд, но с уточнение че един от ръководителите на експеримента постоянно им помагал и ги съветвал.

III етап – това е ключовият момент, в който поканен бил известният американски социолог Елтън Мейо. Не него се паднала задачата да разясни причината за наблюдаваното покачване на производителността при работничките. Заключението му било, че шестте жени се превърнали в група и като такава реакциите им били плод на вътрешните им връзки, а на не индивидуалното състояние на всяка от тях.

IV етап – акцентът бил именно върху това да се проучи как групите въздействат на поведението на нейните членове; за първи път било установено наличието и въздействието на т.нар. неформални лидери.

Привеждането и анализирането на събраната по време на Хоторнския експеримент информация се оказва изключително полезна за тогавашните и бъдещи поколения изследователи на социологическия подход в управлението, на поведенческата психология и мениджмънта като цяло. Намира приложение дори и днес, като някои от неговите изводи спомагат да мотивиране на персонала, покачване качеството на работа и подобряване условията на труд. Той е причината да говорим за наличие на формални и неформални групи, формални и неформални лидери. За пореден път се оказва, че историята има на како да ни научи, стига да има желание от наша страна.