Author

BoikoDDD

Лично от Бойко

Какво стана когато Джей Моделс затвори?

Първо, не ми е ясно на кой точно момичета им викат моделки. Мижкото ми любопитство нараства всеки път, когато прочета или ми кажат по някое телевизионно предаване моделаката Еди-коя си… Добре, ама тя каква моделка е? Или по-скоро кога стана такава? Това не беше ли жената на оня футболист или пък онази певица, която пя вчера в чалготеката до нас? Май наистина не разбирам от моделство, но аз моделите си ги представям по друг начин.

 Преди малко повече от 10 години, когато все още работеха големи рекламни и модни агенции като „Джей Моделс?, например, да си модел имаше съвсем други измерения и включваше много различни неща. Тогава се пазеше стандарт на професионализъм, плащаха се високи хонорари на момичетата, работеха с най-добрите фотографи, организираха се бляскави промоции. Но въпреки надеждите кризата, да не се отрази на модния бизнес, това все пак се случи и агенцията спря дейността си по собствено желание, изпаднала в невъзможност да поддържа високия си стандарт.IMG_2085-14

Тя организираше редица конкурси за красота в България и държеше правата и на множество международни такива. Момичетата бяха с естествена красота, професионално отношение към работата си, поведение и класа, която си личеше от далече.  Днес трудно може да се сравняват новоизлюпилите се моделки – нито  като визия, нито като имидж. По скоро приличат на евтини момичета, които търсят бърз начин да блесната в хайлав обществото.

Това ли е лицето на модлеството в наши дни. Ако е това. Не искам да срещам нито една моделка, че ми става смешно.

Лично от Бойко

Що е то семиотика?

semiotics 2Навлизаме в много необятно поле което аз ще се опитам да стесня максимално, като същевременно предам и повече информация за вас.

Семиотиката най-общо казано е наука за знаците. За всички знаци около нас, техните значение, символиката им, отношението им един с друг и т.н. Понятието е въведено за първи път от Джон Лок под формата на „семейотике“. Терминът е използван през 1690 г. в книгата му „Опит върху човешкия разум“, като на гръцки език думата ??????? (s?meion) означава  „знак“.

Семиотиката в последствие се разпростряла из различни клонове на науката, като днес едва ли може да се сетиш област, в която тя да липсва. Имаме литературна семиотичност, архитектурна семиотичност, семиотика в дизайна и рекламата, също така театрална, музикална, визуална, когнитивна, компютърна и т.н. Ако се замислим по-съсредоточено, наистина ще осъзнаем, че всяко нещо или всеки предмет носи определена символика. Важното в случая е да можем да я разпознаваме и тълкуваме правилно. Дори цветовете на кранчето има визуални, семиотични знаци. Нима синьото не ни показва студената водя, а червното топлата? Нима ръцете на човек, ако са скръстени пред тялото му не изразяват затвореност? И нима не разпознаваме лесно типично женското и типично мъжкото?

 

 

Лично от Бойко

Трекинг или лединг?

Може би навлизаме в по-специализирано поле на действие, но мисля, че понятия като трекинг и лединг е хубаво да се знаят от повече хора. Това е малко допълнителна информация, която никога не е излишна.

800px-Hoefler_Text_sample.svg

Трекингът и ледингът са две понятия, които се използват масово в света на типографията и дизайна.
Най-общо казано ледингът е междуредовото пространство в един текст. Това е разстоянието, което се получава между опашките на букви като у, д, ц, ш, щ в горния ред на текста и ченгелчетата на б,в,ф, й на долния ред. Това разстояние се измерва в пунктове и в Word например се регулира от опцията paragraph. Пунктовете са типографка мерна единица за измерване най-вече на големината на буквите, 1 пункт е приблизително равен на 0,376 мм.

Трекингът също е свързан с типографията. Той показва обаче междубуквеното разстояние. Нали знаете, как на Word  понякога ви се получава голямо разстояние между думите, което не стои естетично. Това може да се регулира от трекинга, макар че преди да прибегнете към него, е най-добре да си проверите сричкопренасянето. Особено когато става дума за големи обеми от текстове. С трекинга можете да качите някоя дума от долния ред на горния, но внимавайте да не станат буквите прекалено смачкани една с друга. Мисля обаче, че като опция трекингът е наличен в по-специализираните програми текстообработващи програми като Adobe InDesign. Все пак не излишно да се знае, че и такова нещо съществува.
Дано сте ме разбрали с обясненията до тук и се надявам да съм ви бил полезен.

Лично от Бойко

Законите са, за да се спазват. КТБ не може да бъде изключение!

Неслучайно избрах да пиша по нашумялата тема за Кооперативна търговска банка (КТБ). Както сигурно сте забелязали гледам в блога си да имам всякакви статии. Като цяло отделям внимание на по-неангажиращи теми, за да е леко и приятно на четящите, но когато обществото ни е разклатено от сериозен скандал, е престъпление да не взема отношение.

smileКТБ се превърна в тема номер едно през последните седмица. Оценявам като смущаващи разкритията относно свръх кредитирането на множество дружества, свързани с банкера Цветан Василев и служителите му. Закононарушението е факт по Закона за кредитните институции. Максимумът, който трезорът може да раздаде на свързани лица като кредитни експозиции е не повече от 25% от собствения капитал на банката. Ако вярваме на информацията, изтекла по медиите, отпуснатото кредитиране на Цветанови фирми, е надвишавало в пъти допустимото. Налице е явна схема за трупане и източване на пари от КТБ. Не съм кой знае колко навътре в банковата терминология, но не ми трябва висше финансово образование, за да се сетя, че това си е класически пример за банкова измама. Независимо разкритията обаче вече седмица и повече Прокуратурата запазва мълчание. Като изключим съдебната страна и повдигането на обвинения логично е човек да се запита, а какво междувременно прави регулаторът? В конкретният случай това е „Банков надзор? към БНБ. Мнозина си обясняват бездействието му и смущаващото послание на БНБ от 17.6, че КТБ е стабилна, независимо от факта, че не е подавала информация от счетоводните си отчети към Търговския регистър от 2011 г. Единственото обяснение, че в момента изисканите данни от Надзора са далеч от действителните.

Нормално е човек да се запита какъв е този двоен стандарт в законораздаването в България. Защо за обикновените граждани системата е непреклонна, а за мошеничество на по-високо ниво органите започват да се ослушват. Всичко в България ли работи на принципа „Който плаща, той поръчва музиката?. Най-лошото е, че след всичко това най-потърпевши са обикновените хора, които търпят всякакви гаври с труда и честността си.

Изрядният платец банките наричат „лоялен клиент?. Но понятието „лоялен? явно не важи за противоположната страна, която е задължена да отвърне със същата коректност и да вдъхва доверие.

Лично от Бойко

Работата ни задържа в града, в който сме

В последно време си мисля повече за работа и какво е да си работещ човек в България. От няколко седмици ми се иска да отида за 2 дни в планината. Дали на вила, дали на поход, сам или с приятели… нямам такива претенции. Просто ми се ще да се откъсна от мястото, на което съм в момента.

vermont01

И колкото повече го искам, но не се получава, толкова повече се замислям защо.

Ако нямаш командировки и не ти се налага да пътуваш служебно, в най-добрия случай приключваш работната седмица в петък към 17-18,00 часа. Чувстваш се изморен и (поне малко) изтощен и някак не ти се иска да ставаш рано и на следващия ден. Иска ти се да си поспиш, но за да избягаш към планината трябва да тръгнеш или петък вечер или събота сутринта.

Не го правиш! Обаждат ти се приятели, за да излезете. Налага ти се да почистиш малко дома, защото иначе няма да можеш и следващата работна седмица. Появява ти се ангажимент, за който тактично си забравил и т.н. и т.н. Съботата се търкулва неусетно, а ти си отишъл, най-много до съседния квартал и магазина.

Неделя вече не ти се струва подходяща, защото ще ти се събере много път – и отиване, и връщане в рамките на един ден, а след това си на работа. Затова предпочиташ отново да се наспиш спокойно.

След подобни мисли стигнах до извода, че работата и умората, която тя натрупва у теб, много често те кара да оставаш в града, в който си. Затова чакаме мечтаните отпуски и повечето почивни дни цяла година. Тогава имаме време да се наспим хубаво поне 2 дни, да помързелуваме още 2 и след това да отидем някъде, където не сме били преди това и да останем там за още няколко нощувки.

Лично от Бойко

Можеш ли да се събудиш без кафе сутрин

Та като подхванах кафето…. От известно време наблюдавам хората около мен и се чудя – има ли начин да се събудиш сутрин без поне една чаша силно кафе?

Повечето от нас имат ако не цялостна, то частична зависимост към кофеина. Ето за приемер моят приятел, з акогото разказах в предния пост.

Познавам, разбира се, и хора, които не пият кафе, но те определено са малцинство. Останалите изпиват на ден по една, две, три и дори повече чаши от горчивата, но ободряваща напитка. Друг мой приятел, също много интересен човек, става за работа сутрин поне два часа по-рано, за да си изпие първото кафе за деня на спокойствие, да усети ободряващата сила, да изпуши поне една цигара, да почете новини… и чак след това е готов да започне деня си. Не може иначе. Но неговият вариант вероятно е по-добър от този на друг мой познат. Той става за работа половин час преди да започне. Облича се за 5 мин., още сънуващ (по мое мнение) и кара на автопилот до работа. Не преувеличавам, наистина ми е споделял, че има дни, в които не си спомня как е стигнал до там! Но не се притеснявайте, до сега не е претърпял нито едно ПТП.

Сега по темата. Има ли и друг начина да се събудиш без да пиеш кафе?
Има, разбира се. Най-ободряващо действат около 10-15 мин. физически упражнения, бърз душ рано сутрин и… чай.
Става дума за зелен или черен чай. Те също съдържат кофеин. Разликата е в това, че той се отделя постепенно в организма и не усещате толкова ударен прилив на енергия. Правил съм си експеримент обаче. Изкарвал съм по няколко дни без кафе, ако пия около литър зелен чай в рамките на целия ден. Понякога са ми достатъчни и само две чаши, все пак зависи от вашето ниво на енергия и часовете сън.

Май забравих да уточня нещо. Аз също не пия малко кафе. Минимумът ми е две чаши на ден. Но въпреки това успях да го спра за известно време, просто за да докажа пред себе си, че мога.

Лично от Бойко

Батман прави хубаво кафе

caffettiera-batman-dc-comics

Наскоро подарих на мой приятел подарък, който се превърна в голям хит.

Не е нещо толкова специално или твърде скъпо, но нали знаете колко голям проблем е да избереш добър подарък в днешно време. Затова съм много доволен, че този път успях да уцеля десетката.

Приятелят ми е маниак на тема кафе. Пие кафета поне 2-3 пъти на ден, но е голям традиционалист. Държи кафето му да е от най-хубавите като качество и вкус, чисто, плътно и силно. Не за друго, а защото на работа само това пие. Не си позволява много газирани напитки, натурални сокове и т.н.

Естествено, нямаше как да му подаря лична кафе машина за вкъщи или офиса. Една хубава такава ми излиза извън бюджета. Подарих му обаче малка кафеварка тип кубинка, която има батман елементи по нея. Много е забавна и много му хареса, а знаех, че приятелят ми е гледал и всички филми с Батман, които са излезли до сега. Така съчетах две негови мании в една.

Мислех, че Батман (както почнахме да наричаме малката кафеварка), ще стои само за украса някъде. Веднъж обаче, точно като бях на гости, на приятелят ми му изгоря кафе машината и… си направихме кафе с помощта на Батман. Оказа се доста вкусно и ароматно, а изражението на приятеля ми, докато го пиеше, ме направи още по-щастлив.

Лично от Бойко

Екстремни колела

Екстремните спортове не са за всеки! За да се занимаваш с такива трябва да имаш дизел в кръвта, много смелост и малко лудост, тъй като добре съзнаваш, че винаги има риск за живота ти. Не мисля обаче, че са прави онези, които твърдят, че ако хобито ти е свързано с висока скорост, въздух или вода, сигурно си нямаш друга работа или малко цениш чувствата на близките си. Моето мнение е, че за всеки влак си има пътници. Аз лично мога само да им се възхищавам.

Първо, защото за разлика от другите, които разчитат на сигурното и все се страхуват нещо да не ги застигне, при екстремистите храбростта се проявява и в ежедневието, във взимането на чисто битови решения. Второ, защото самият спорт изисква много креативност. Няма човек, който обича и се занимава с екстремни спортове, да не уважава себе си и да не вземе необходимите мерки за безопасност (е, може би някъде там има, но те са рядкост). Отделят много време за подготовка. Супер изобретателни са и винаги се забавляват с творенията си.

Ето нещо, което самият аз намирам за изключително интересно.

Лично от Бойко

Благодатният огън на Великден

Великден е християнският празник, който най-много ме впечатлява. Не заради шарените яйца, козунаците или агнешкото, а заради онази мистика, която съпътства цялото честване. Заради чудото, което се проявява с измолването на благодатния огън.

47b8d28699f5Благодатният или още наричан Свещен огън се запалва по свръхестествен начин всяка година на Великден в храма „Възкресение Христово“ точно върху Божи гроб в Йерусалим, Израел. Всяка година огънят се измолва от православния патриарх. Историята познава само един случай, когато огънят е изпратен извън него и това било през 1579 г. Тогава представители на арменската църква подкупили градската управа, за да има позволи да празнуват своя празник Пасха в храма и да измолят те огъня. Православните били изгонени да се молят на входа.

Целият ден арменският патриарх прекарал в молитви, но чудото не се случвало. Наместо това Бог изпратил огъна пред входа на храма, точно пред православния патриарх. Тогава се разразила истинска суматоха. От този ден нататък било издадено разпореждане молебенът за огъня да се води винаги от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва, но без да взима пряко участие.

Тази година чух по новините нещо, което досега не бях чел. Вярвало се, че ако огънят не дойдел на Земята, тогава утрешния ден ще е последният ден за човечеството. Като вярващ не бих искал да мисля за тази опция. Надявам се хората да живеят праведно, в мир, хармония и да бъдат по-добри един към друг. Дано не само на празници мислим за любимите хора, да делата и постъпките си, а през цялата година се стремим да бъдем състрадателни, любезни и уважаващи себе си и отсрещния.

 

Лично от Бойко

Малко българска гордост

Не съм страстен фен на определен спорт, но като всеки мъж и аз гледам от време на време я футбол, я формула 1, я волейбол. Е, гледам е силно казано – понякога аз гледам телевизора, понякога телевизора гледа мен… идилия.

Но не мога да не отбележа, че новата 2014-та започна с успехи за българския спорт. Първо поздрави за нашата гордост Григор Димитров, после за постиженията на сноубордистката ни Сани Жекова на Олимпийските игри, както и за  приличната игра на футболистите в отбора на „Лудогорец“ и отстраняването на „Лацио“ от Европейското.  Ето, един истински повод да се гордеем, че сме българи, особено след последните политически издънки.

И въпреки, че България също преустанови участието си в континенталното ни футболно първенство, днес искам да споделя с всички читатели видеото от изпълнението на Химна на Републиката след падането ни от „Валенсия“. След такива кадри дори и аз мъничко се разчуствах и честно казано такива прояви на българското успяват да ме разколебаят от мисълта за заминаване в чужбина.