Author

BoikoDDD

Лично от Бойко

Стрийминг измами

Харесвате ли екшъни, романтични филми или пък свежи комедии? В интернет има всичко, което искаме да гледаме, но понякога това приятно забавление може да се окаже и проблемно. Напоследък много измамници примамват нищо неподозиращите потребители с уж безплатни блокбъстъри, за да стриймват, но винаги може да се предпазим от това, ако знаем основни неща.

Поточното предаване на видеоклипове онлайн е стандартно днес. Но не всеки филм може да бъде намерен при популярни доставчици. Някои хора пък искат да заобиколят месечните такси на легализираните доставчици на стрийминг. Звучи примамливо: В социалните мрежи например изскачащите реклами обещават, че може да гледаме сериали или филми онлайн на уж безплатни сайтове, вместо да заплащаме стрийминг услуги. Трябва просто да направим месечен абонамент. Затова се регистрираме бързо, дори не е нужно да въвеждаме данни за кредитна карта. Всички звучи чудесно, нали? Но не е.

Повечето такива сайтове са измамни и много от тях завършват с „-flix”, „-stream” или „-play” в името и визуално не се различават от реномираните стрийминг услуги. Може да видим афиши на филми на тези страници и след като кликнем върху тях, ще бъдем помолени да се регистрираме – име, адрес, телефонен номер и имейл адрес. А после преминаваме към уж безплатния, легален филм или сериал.

В някои случаи регистрацията просто се анулира, след като въведем данните си, а в други ни пренасочова към незаконни платформи за стрийминг, които пускат съдържание онлайн, без да имат права за използване. А това е подсъдимо. Но първо ще бъдем помолени да платим такса на операторите на фалшивите сайтове за стрийминг. Малко след регистрацията на имейла ни се появява предупредително писмо с молба да заплатим и годишната си такса.

Разбира се, в такъв случай е добре да не плащаме нищо и да игнорираме съобщенията или да потърсим потребителските си права.

Лично от Бойко

Спокоен сън в … хамак

Да спят спокойно като бебе – това искат много възрастни. Но често се случва точно обратното. Според скорошни проучвания, много хора не могат да спят през нощта заради преумора или натрупан стрес. Това се отразява като заспиват за кратки интервали от време, а след това лежат будни с часове.
Оказва се, че един много ефективен подход за справянето с този проблем е спането в хамак. Да, знам, че много от вас ще подходят скептично. Аз също реагирах така първоначално, но се задълбочих в темата и открих наистина интересни неща.

В много форуми хората пишат, че спането в хамак причинява проблеми с гърба и предизвиква напрежение в ставите. Но, оказва се, че това се е получило, заради неправилното положение в хамака. Правилната техника е от решаващо значение за добрия сън и здравето. Трябва да се легне в хамака по диагонал. В това положение платът е оптимално опънат и приляга перфектно към тялото и гръбначния стълб от всички страни.

Интересен факт е, че в Мексико или Колумбия е съвсем нормално хората да спят в хамаци, вместо в легла през целия си живот. И нито по-младите, нито възрастните хора се оплакват от болки в гърба. Всъщност масовото мнение е за спокоен и продължителен сън.

Предимствата на хамаците пред традиционните легла са няколко. През лятото тънкият плат осигурява естествена вентилация, какъвто не е случаят с дебелия матрак. През зимата пухкава вложка осигурява топлина и защита от студа. И тъй като никакви акари и микроби не могат да се сгушат в материала на хамака, той може да бъде пран в пералнята без никакви проблеми и е идеален за страдащите от алергии.

Все пак спането в хамак е индивидуално решение и не всеки би го предпочел пред комфорта на спалнята. А вие какво мислите?

 

Лично от Бойко

Как билките насърчават здравето

Чували ли сте за Себастиан Кнайп? Аз наскоро се запознах с неговата личност а ученията, които е практикувал, са приложими и до днес. Кнайп е немски свещеник, който е считан за един от основателите на съвременната хидротерапия. Освен това, е бил и народен лечител, изградил цялостна система за хармоничен и здравословен живот. Ако темата за него ви е интересна, ще ѝобърна специално внимание в някой следващ блог. Сега обаче ще ви разкажа за неговото учение за билките.

В продължение на десетилетия Кнайп изучава около 50 растения и проучва подробно техните лечебни свойства. След редица самостоятелни експерименти, той успява да допълни своята хидротерапия с лекарствени продукти на основата на чисти растения. Според Себастиан Кнайп, приемането на лечебните билки трябва да оказва тройно влияние. Или иначе казано – да се бори с вредните в организма ни вещества, да изхвърля токсините от тялото ни и да укрепи имунната ни система.

Прилагани както вътрешно, така и външно, лечебните растенията и билките успяват бързо да дадат резултати и да окажат благоприятно влияние върху човек. В много случаи Кнайп препоръчвал да се комбинират различни билки помежду си – например чай, приготвен от градински чай и пелин, трябва да има прочистващ и укрепващ ефект върху засегнатия орган в случай на стомашни заболявания.
Повечето от препоръчаните от него растения са местни и растат сравнително бързо, така че естественото лекарство се намира безпроблемно и е евтино. Лечителят особено много препоръчвал употребата на планинска арника. Ярко жълтото цвете е приложимо при всички заболявания – мускулни, натъртвания и дори ухапвания от насекоми.

Лично от Бойко

Прошката (част 2)

За много години, приятели! Бъдете здрави и щастливи! Успяхте ли да се насладите на празничните дни? А успяхте ли да простите?

Темата за прошката започнах в средата на декември. Сметнах, че тогава е и най-подходящото време да простим, когато правим равносметката си за изминалата година. Оставяме всичко лошо в старата, за да имаме едно ново и чисто начало.

Не е лесно да простим на някого, че е предал доверието ни, но който иска да прости, може да прости. Прошката е избор, акт на волята. Прошката обикновено не започва с чувство или дълбока вътрешна нужда да го направим. Може би, прощаването е дори чисто интелектуален подход в началото, докато вътре в себе си продължава да ни боли и да искаме другият човек да изпита същото. Случвало ли ви се е само срещата или дори мимолетна мисъл за другия, да предизвика негодуванието и обвинения? Ами, нормално е.

И какво правим в този случай? Прощаваме – отново и отново, докато не почувстваме, че наистина е така. Това може да стане бавно, но не трябва да се отказваме, а да преобърнем нагласата си. Да се тренираме да прощаваме. В дългосрочен план, онези, които прощават, получават свобода в своите мисли и действия.

Защото, за да простим – това може да изненада някои – не ни трябва разкаянието на другия. Ако той се извини и обясни, улеснява процеса, но не е задължително условие. От това става ясно, че прощаването е нещо, което засяга преди всичко засегнатото лице, нас. Затова нека помислим за себе си – да простим и да се примирим със себе си.

Лично от Бойко

Прошката (част 1)

Декември е месец за равносметка. Това време ни предразполага да погледнем дълбоко в себе си, да разберем какво постигнахме през изминалите месеци. И да простим – на себе си, на близките си, за да започнем следващата година начисто. Защото, ако прощаваме, здравето ни се подобрява, било то психическо или физическо. А за онези, които не прощават, ситуацията може да прерасне в основен проблем или подсъзнателно блокиране. Но как работи прошката? Как да простим, ако е трудно да преглътнем болката и обидата?

На първо място е добре да сме наясно какво точно се е случило, за да се стигне до тази ситуация, неприятна и за двете страни. Какво направи или не направи другият? Какво ни разочарова в неговите действия или нарани и защо? Редно е, преди всичко, да не допускаме гнева и неприятните емоции да ни заслепят и превземат мислите ни. Монетата винаги има две страни. Нека не съдим прибързано, преди да сме „походили малко в обувките на другия“. От значение е да комуникираме. Да сме честни един с друг, за да си изясним всички причини и последствия от ситуацията. Само с общуване ще можем да се справим – да разберем, приемем и простим. Да се осовбодим от това бреме, което лежи на раменете ни и задушава гърдите ни.

Да простим, не винаги означава да забравим, а да разберем и приемем. И не винаги означава да проявим благородство към другия, прощавайки му, а да проявим здравословен егоизъм. Да го направим за себе си – за нашия вътрешен мир и успокоение.

Лично от Бойко

Любовта ми към баскетбола

От дете обичам да играя баскетбол. Никога няма да забравя как като хлапета се събирахме в кварталното училище и играехме любимата си игра, докато навън се стъмни и не се наложи да ни прибират. Неведнъж родителите ни са ни наказвали, защото сме се прибирали далеч след вечерния ни час, но това не спираше страстта ни към спорта.

До ден днешен аз обожавам да играя баскетбол в свободното си време, макар напоследък то да е твърде ограничено и строго разпределено между университета, работата и семейството. Все пак намирам време да грабна топката и да отида в близкото училище, за да поиграя малко и да си припомня с носталгия отминалото детство.

Когато имам късмет и моите приятели също да са свободни, се получава доста интересна игра, но не ми пречи да го правя и сам. Заставам сам срещу коша, а топката е връзката между мен и него, отдавам се на любимия си спорт напълно.

Баскетболът е полезен, защото развива почти всички мускулни групи. За децата той е несравним, развива физиката и потенциала им сравнително по-бързо, ако го съпоставим с футбола например, който тренира предимно долната част на тялото. При баскетбола се тренират едновременно и долната и горната част на тялото, което го прави доста комплексен. Грабвайте маратонките и топката и ще се видим на игрището.

Лично от Бойко

Джип или лек автомобил предпочитате?

Наскоро с мой приятел дискутирахме на тема какъв автомобил е по-добър избор – джип или лека кола. Аз лично предпочитам джиповете, защото притежавам такъв и мога да говоря от личен опит. Имал съм и лек автомобил, но смятам, че джиповете ги превъзхождат поради ред причини.

Джиповете са по-проходими, с един такъв автомобил можеш да се движиш еднакво добре както в градска среда, така и по офроуд пътища. С лек автомобил това упражнение би се оказало почти невъзможно. На практика сте ограничени да се движите само по асфалтови, павирани или чакълени шосета.

Джипът разполага и с повече място за багаж и пасажери. Можете да качите в него до седем пътника, а за количество багаж изобщо няма да имате притеснение. Огромните багажници на джиповете побират всичко, от което имате нужда за семеен излет или дълъг път. Единственият недостатък на този вид автомобили е разходът на гориво, тъй като е няколко идеи по-голям, от този на леките автомобили. Този проблем обаче засяга само по-старите модели джипове. След 2015 година консумацията им на гориво спада чувствително, особено ако разполагат с хибридни двигатели.

Моят приятел предпочита леките автомобили и колкото и да дискутираме, всеки от нас има своите доводи. Може би следващият път ще ви ги разкажа. Дотогава събирайте информация по темата и нека по-добрият автомобил победи. Газ!

Лично от Бойко

Миражът Фата моргана

Чували ли сте за явлението Фата моргана? За мен до скоро беше само неясен израз, докато не попаднах на телевизионна поредица, показваща интересни факти и разкриваща необичайни природни феномени. Един от епизодите представяше именно явлението Фата моргана.

Историята бе за няколко изследователи, които по време на пътуванията си по море, забелязват планина или къс земя, носещ във водата. Може би е важно да спомена, че всеки от тях е извършвал своята експедиция в различен период и те не са се познавали. До тук нищо интригуващо, нали?

Да, но се оказва, че това, което те са видели, а и много други след тях, всъщност е един голям мираж. Фата моргана. Кръстен е на полусестрата на крал Артур – феята Моргана. Логиката за мен е, че тя имала дарбата да променя формата си и често подлъгвала заблудени мореплаватели.

Обяснението за появата на този мираж се крие в температурната инверсия. От това, което разбрах, Фата моргана се проявява при взаимодействието на два слоя въздух, различаващи се по температура. Значи изследователите са видели просто по-студен въздух над водата, заключен под по-топъл въздух. Отдалеч тази гледка наподобявала планина, остров или двжещ се къс земя. Тя бързо изменя формата си и изчезва толкова загадъчно, колкото се и появява.

Фата моргана се наблюдава и на суша. Спомняте ли си преди време нашумялото видео с призрачен град, носещ се в небето над Китай? Да, това също е Фата мотаргана.

Лично от Бойко

Година на изпитания

2020 година ще бъде помнена дълго. Това е годината, която остави траен отпечатък върху голяма част от човечеството. 2020 не е просто число, а нарицателно за една глобална пандемия, променила завинаги мирогледа ни към света и самите нас.

Психическите травми, които нанасят така наречените „фалшиви новини” не бива да се подценяват. Във времето на информационна пренаситеност, ние, хората, трябва доста внимателно да отсяваме различната информация по значимост, обективност и достоверност. Изолацията, на която сме подложени от началото на тази година, също ни промени като социални същества. Доказано е, че комуникацията с околните освобождава хормона на щастието – серотонин.

Когато социалните ни контакти баха нарушени, всички си мислехме, че това няма да продължи дълго, обаче никой не предполагаше, че и до ден днешен ще бъдем в извънредна епидемична обстановка. Все повече хора се чувстват самотни и са предразположени да развиват различни видове психични разстройства, чувствайки, че светът около тях е загубил цвета си.

Как можем да си помогнем? Перфектно виждам, че никак не е лесно да се съхраниш психически в условията на глобална пандемия, но все пак всички ние трябва да опитаме. Добър начин за справяне с тревожността и депресията са креативните действия, развиващи твореца в нас – рисуване, писане, пеене и т.н. Просто не бива да позволяваме негативните мисли да ни обземат и стресът да ни хване в клопката си. Стахът от непознатата зараза е най-опасен, защото човек се превръща в нервно кълбо, бдящо върху собственото си здраве.

Нека поемем дълбоко дъх и да си кажем, че съвсем скоро тази ситуация ще приключи и отново ще бъдем „свободни”! Нека не се предаваме, това е просто момент от животите на всички ни. Нека бъдем силни!

Лично от Бойко

Първи стъпки в изкуството на преходите

Планина или море? Вечната дилема за лятната ми почивка отново беше на преден план и завземаше съзнанието ми. До сега винаги „любимото синьо“ печелеше тази равностойна и оспорвана битка, затова тази година, за разнообразие, реших да предприема нещо ново за мен – преход в планината.
Не ме разбирайте погрешно, бил съм на еднодневни екскурзии, обикалял съм по родните екопътеки, но все избирах леки и ненатоварващи преходи, които завършваха в уюта на планинска виличка или хотел с всички удобства.

Реших, че е време да изляза от комфортната зона и да направя първи стъпки към Дивото. Посъветвах се с мои познати-планинари и получих ценни препоръки, които ще приложа в действие, когато моментът настъпи. Предполагам, че много от вас също ще предпочетат величието на планината, затова ще споделя в блога си какво научих и ще се радвам ако съветите ми се окажат полезни.
Ако сте начинаещи като мен, първо преценете физическите си възможности и на база тях изберете своя маршрут. Не се впускайте отначало в дълбокото, а вземете под внимание основни фактори като разстояние, типа терен и денивелацията. Аз например ще се включа към организиран преход от туристическо дружество, в което има хора с доста опит и така ще се чувствам много по-спокоен. А и ще науча на практика основните неща.

Сред най-важните неща, които трябва да подготвя, според моите познати, са хубави туристически обувки. Аз смятам да си взема най-добрите, които възможностите ми позволяват. Задължително те трябва да са удобни, да покриват глезените, като пазят от удар и да имат добро сцепление. Затова и подметката трябва да е от здрав грайфер.

Какъвто и да е избраният маршрут, основно правило е раницата да бъде удобна за носене и съобразена със силуета на тялото, а багажът да е лек. Аз лично ще се посъветвам с ръководителя на дружеството относно количеството храна, което трябва да нося и екипировката. За момента знам, че общоприето правило на туриста е винаги да има водонепромокаемо яке, както и подходяща шапка – за слънчево или студено време.
За сега – толкова. Чакам с нетърпение прехода, а след това ще споделя впечатленията и преживяванията си с вас. Пожелайте ми успех.