Tag

Свобода

Лично от Бойко

Родолюбието се усети!

Браво на всички българи! Честит ни 3-ти март! Честито Oсвобождение! Честита свобода!

Емоцията от отбелязването на националния ни празник още ме държи. Тази година наистина усетих родолюбието у всички сънародници. Нямаше излишна показност, политически нападки и прочие. Видя се, че българите са обединени, помнят и искат по-светло бъдеще.

Исках да напиша този текст, това кратко обръщение, за да изкажа възхитата си от честванията из цялата страна на 3-ти март. Във всяко едно кътче на България имаше хора, които се бяха подготвили със знамена, тържества, народни обичаи, венци. А благодарение на интернет, социалните мрежи валяха от красиви снимки и обединени българи.

Останах наистина впечатлен от подготовката на скиорите в зимните ни курорти. Също много красиви бяха шествията с големи знамена в Стара Загора и Панагюрище. Целодневните церемонии в София бяха на ниво. Аз посрещнах празника в родното ми село и с възхита присъствах на празника, който включваше народни танци от три възрастови групи самодейци от селото, възстановка и гърмежи с черешово топче. Духът на свободата се усети!

Иска ми се всяка година да се носи във въздуха този силен порив за свобода, мотивация и желание за извисяване над статуквото. Пожелавам го занапред!

А сега ви оставям и видео кадри от Панагюрище, които са много силни и въздействащи – приятно гледане, българи, не забравяйте кои сте!

Лично от Бойко

Свободата

Свободата – вечният стремеж на всички хора по света. За тази дума, за постигането на това чувство, са се водели толкова битки и войни, загивали са хора и са се раждали герои. А в момента да си свободен означава да излезеш единствено на балкона си…

Не знам как достигнехме до тези времена, в които ни се случи немислимото – светът да бъде прикован в примката на силно разпространяващ се вирус. Ако някой ми бе казал, че ще доживея подобни дни, приличащи на част от филм на ужасите, не бих му повярвал.

Първоначално си мислих, че всичко това се случва, за да ни сплашат и да се пазим малко повече. Но колкото минаваха дните, толкова по-сериозно приемах нещата. Гледката на затворени магазини и заведения, които до преди часове са били пълни с хора и емоции, сега пустееха. Оградени с ленти паркове и КПП-та на входовете и изходите на големите градове. Пропусквателен режим за закупуване на хранителни стоки и медикаменти.

Не ми се иска да го призная, но приличаме на затворници в собствените си домове. Периодът на адаптация за работа и учене от вкъщи бе труден и вече напълно постижим. Сега усещам луксът да изляза до магазина и да повървя една пресечка повече, просто за да раздвижа крайниците си. Слънцето, въздухът навън, атмосферата – липсват ми, но знам, че скоро пак ще ги усетя в пълната им прелест.

Ако преди съм се чувствал роб на работата си или на някакви ежедневни проблеми, то сега разбирам, че онова е било просто прищявка. След като карантината приключи, ще се опитам да се насладя на всеки един миг сред природата, сред блоковете, сред хората, без да мрънкам и недоволствам, без да се притеснявам за утре. Звучи клиширано, но ще се възползвам от правото ми да бъда където аз искам.

Свободата ни е в съзнанието ни. Понякога е ограничена физически, а друг път сами си поставяме граници. Въпреки това трябва да се научим да се справяме с всяка ситуация и да извличаме ползите от нея. А след само няколко месеца ще влезем в стария ритъм на живот и се надявам да имаме ново съзнание и възприятие за него.